ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Много повече хора по света от обикновено наскоро успяха да видят с просто око северното и южното сияние.
Това необичайно събитие беше предизвикано от много силна слънчева буря, която повлия на движението на магнитното поле на Земята, пише Science Alert.
Слънцето достига максималната си активност в рамките на 11-годишен цикъл. Това означава, че можем да очакваме по-експлозивни изхвърляния на частици.
При подходящи обстоятелства те в крайна сметка генерират красивите полярни сияния в небето, както и геомагнитните бури, които могат да повредят инфраструктурата, като например електропреносните мрежи и орбиталните спътници.
Северното и южното сияние обикновено са ограничени до много високи и много ниски географски ширини. Високоенергийните частици от Слънцето се насочват към Земята, направлявани от слънчевото магнитно поле. Те се пренасят върху магнитното поле на Земята в процес, известен като повторно свързване.
След това тези наистина бързи и горещи частици спринтират по линиите на земното магнитно поле - посоката на силата на магнита - докато не се ударят в неутрална, студена атмосферна частица като кислород, водород или азот. В този момент част от енергията се губи и това нагрява местната среда.
Атмосферните частици обаче не обичат да бъдат енергийни, затова освобождават част от тази енергия във видимия светлинен диапазон. В зависимост от това, кой елемент е твърде горещ, ще видите различен набор от дължини на вълните - и следователно цветове - излъчени във видимата светлина на електромагнитния спектър.
Това е източникът на полярните сияния, които можем да наблюдаваме на високи географски ширини, а по време на силни слънчеви събития - и на по-ниски географски ширини.
Синьото и лилавото в полярното сияние идват от азота, а зеленото и червеното - от кислорода. Този специфичен процес се случва постоянно, но тъй като магнитното поле на Земята има форма, подобна на бар магнит, зоната, която се зарежда с енергия от постъпващите частици, е на много високи и ниски географски ширини (Арктическия кръг или Антарктида като цяло).
