РОБ НА КРЕМЪЛ: "Не искам да съм жив, ако изпростеем да се водим по акъла на слугите на Москва". Виж кой го каза...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Нима отново ще изпростеем до степен да се водим по акъла на слугите на Москва у нас? Не! Не искам, не вярвам, че това може да ни се случи и през настоящия век. Ако ли пък се случи, то не бих искал да съм жив, за да го видя!".
Това написа в профила си във "Фейсбук" бившият евродепутат Александър Йорданов по повод искането на Радев за референдум за еврото.
Ето целия му пост в социалната мрежа:
В поредицата на Радевите провокации срещу парламентарната ни демокрация и европейско членство се вписа още една - искане за провеждане на референдум за приемане на общата европейска валута. Парламентаристи, конституционалисти и политолози вече изясниха защо това е провокация и защо е противоконституционна.
Всъщност Румен Радев така започна още първия си мандат - с позорен отговор на провокативния въпрос: "Чий е Крим?".
Връх на наглото му и провокативно поведение бе размахания от него юмрук пред президентството, който тогава възхити коленичилите в преклонение пред "волята" му заблудени протестъри. Но пък покрай тази му "воля" мнозина от тях се пооблажиха с топли местенца в държавното управление, а някои литнаха и много високо. Сетне дойде и провокацията с преизбирането на Радев за втори мандат. И тъй като за този избор гласува и част от т.нар. демократична общност, която пренебрегна кандидатурата на един достоен учен и ректор на Софийския университет, то Радев с право се помисли за всемогъщ. И не минаваше месец, в който той да не изръси някаква антидемократична простотия.
Прави са всички, които виждат в неговото поведение дългата ръка на Кремъл. Няма съмнение, че българският президент обслужва антиевропейската руска политика. А тя цели разделение и конфронтация в обществото във всяка европейска страна. Това отслабва някои европейски държави и прави много от техните политици нерешителни и колебливи при вземането на важни решения. Една от причините Руската федерация да продължава вече единадесета година военната си агресия срещу Украйна е точно тази нерешителност, липсата на твърда, възпираща и изолираща напълно агресорите политика. Затова и военната помощ за Украйна не бе в необходимото количество и качество, а "Коалицията на желаещите" да помогнат на място на украинския народ все още е само проект. Не са преустановени и дипломатическите ни отношения с Москва.
Радев прилежно изпълнява задачата да дестабилизира, и направи безпомощна и нерешителна нашата страна. Трябва да признаем, че особено през последните четири години той успява. И вече се намираме в принципно нова ситуация, когато неговата политика има много привърженици в цялата страна и се подкрепя от парламентарно представени политически партии, някои от които не съществуваха при неговия първи избор, а други и при второто му избиране.
Налице е трайна политическа радевизация на българската политика и на геополитическата ориентация на държавата ни. Това е вече много опасно. То всекидневно ограбва бъдещето на народа ни.
В нормалните демократични държави на такъв държавен глава, който системно работи срещу интересите на своята страна, се иска импийчмънт, т.е. прави се законен опит той преждевременно да бъде отстранен от заемания пост. Не вярвам, че това у нас ще се случи, защото много са сигналите, а те са особено видими по време на избори, че демокрацията в нашата страна е трудно да се нарече нормална. Неслучайно политици говорят пожелателно за преодоляване на хаоса и за бъдеща нормализация. И тук е важно да проумеем, че приемането на еврото е изключително важна част от тази наша демократична нормализация.
Радевата провокация има и външнополитически адрес. Тя цели да "подсети" някои европейски институции и политици, че страната ни няма голямо желание да се обвързва още повече с тях. Цели също така да им подскаже, че не сме готови за пълното ни интегриране в Съюза, каквото би било включването ни в Еврозоната. Казва им още Радев, че имаме проблеми, колебаем се, измъчва ни носталгия по комунистическото минало. Това е истина. Залпът на "Аврора" още трещи в много нашенски кратуни, а култът към вековния ни враг Русия все така вгорчава живота ни.
И едно "лирическо" отклонение. Когато Христо Ботев със своята чета през май 1876 г. преминава Дунава, от палубата на парахода "Радецки" той поздравява "християнска Европа". Изобщо не му е било до никаква Русия. Не е питал дали народът ни желае свободата и европейското си бъдеще. Той просто решава и тръгва към него. А щом Ботев не е питал и ние днес няма какво да питаме. И най-малкото Радев е този който може да ни спре. Затова и му плюем на провокацията с референдума.
Ако днес политиците ни не осъзнаят опасността от всичко, което президентът ни гласи, то утре ще бъде безвъзвратно късно. Ние вече веднъж в миналия век сме губили свободата си, позволявайки да бъдем окупирани от армията на държава подпалвач на Втората световна война - бившият Съветски съюз. И за 45 години бяхме изолирани от нормалния свят в "лагер". С дружни усилия българските и съветските комунисти ни държаха далеч от Обединена Европа. Нима това нещастие отново ще ни сполети? Нима отново ще изпростеем до степен да се водим по акъла на слугите на Москва у нас? Не! Не искам, не вярвам, че това може да ни се случи и през настоящия век. Ако ли пък се случи, то не бих искал да съм жив, за да го видя!
