Росен Христов с УДАРНО ПРИЗНАНИЕ пред ПИК: Аз и Румен Радев отидохме в Анкара при Ердоган да го убедим "Боташ" да преговаря с България
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Нямам никакви притеснения. Първо, тя ролята на министъра не е да подпише договора, а да договори политическата обстановка, позволяваща подписването. Така че, това съм го направил и то с чиста съвест. Така че абсолютно не виждам и не знам защо парламентът се занимава с такива работи като законодателна власт, не е разследващ орган, а законите за ПВУ-то още не са приети… губим десетки милиарди, а те се занимават цял ден с договора с “Боташ” между частни компании." Това казва пред ПИК бившият енергиен министър Росен Христов по повод гръмко коментирания договор на "Булгаргаз" с турската газова компания "Боташ".
Интервю на Соня КОЛТУКЛИЕВА
- Държавни компании. Чия идея беше този договор?
- Договорът е по идея на “Булгаргаз”. Защото“Булгаргаз” трябваше да осигури доставки на газ, които нямаше откъде да достави. Тогава, ако си спомняте, беше голям натиск да се доставя само неруска газ и то може само втечнена, защото то по тръбопровод няма откъде. В Гърция всичко беше ангажирано на терминала в Ревитуса. И единственото място, от където можеше да се доставя неруска газ беше през Турция и за това трябваше да се освободи този капацитет.
- А кой изработи самия договор? С кого беше съгласуван?
- Те си съгласуваха експертите на “Трансгаз”, “Булгаргаз” и “Боташ”. Той е много технически договор, който не е работа за политика… Това са формули, гъвкавост, една камара условия по доставки, съхранение, капацитет и така нататък.
- Директор на “Булгаргаз” беше Деница Златева, а какво беше участието на президента Радев в подготовката за този договор? Той имаше ли по това време срещи с президента на Турция Ердоган?
- По онова време, ако си спомняте, имаше едни американски танкери, които бяха поръчани и трябваше да се доставят, само че нямаше къде да ги разтоварят.
- Танкерите, които Кирил Петков и Лена Бориславова договориха в САЩ ли?
- Да. Те бяха 7 или 8 танкера, които нямаше къде да се разтоварят и беше голяма драма, как сега ние ще купуваме руска газ, а пък американците са ни осигурили танкери и ние няма къде да ги разтоварим. Тогава изпросихме слот с триста зора и взехме един от тези танкери. А другите просто ги отказахме, защото нямаше къде да се разтоварят. Та оттам тръгна инициативата ние да договорим с Турция нещо по-постоянно с достъп до тяхната инфраструктура. Само че на “ Боташ” му беше забранено да преговаря с чужди компании за достъп до инфраструктурата по политически причини. И тогава Радев като президент и аз като министър отидохме на срещи с Ердоган и с турския министър и ги убедихме, че е добре да разрешат на “Боташ” да преговаря с България. И де факто с това приключи политическата част и започна техническото договаряне.
- Двамата бяхте в Анкара ли?
- Двамата бяхме в Анкара и не само двамата. Имаше още министри. Там беше широкомащабна среща за партньорство в транспорт, отбрана, енергетика и в някакви други направления. Говореше се за откриване на нови гранични пунктове по-бързо да минават камионите; за охраната на границата, за да се спират имигрантите, тия които идват от Арабския свят; някакви мостове да се строят там; съответно те пък искаха в България някакви джамии да се ремонтират и така. Обсъждаха се, може би, над 10 теми, една от които беше да се разреши на “Боташ” да преговаря с “Булгаргаз” и с “Булгартрансгаз” за капацитет и съответно турците ги убедихме, че е добре да помогнат на България, защото ние им казахме, че от България може да се транзитира газ за Централна Европа, че е добре да има стабилност в региона, защото това помага и на тяхната икономика да търгуват и т.н., след което разрешиха на “Боташ” да преговаря. Оттам нататък си тръгнаха вече професионалните преговори с експертите.
- Т.е. Вие смятате, че въпросите са по-скоро към Деница Златева, отколкото към Вас. Така ли?
- Да, но аз не виждам по този договор какви въпроси има. И защо парламентът се занимава с частен договор. Това че “Булгаргаз” е държавна компания не дава на парламента право да се намесва. Това е нерегламентирана държавна намеса в частен бизнес. Това, че държавата е акционер в “Булгаргаз”, нищо не означава. “Булгаргаз” е регистрирано търговско дружество. То работи на търговски принцип. Защото сега всичките частни компании ще кажат, ами тя държавата на нас защо не ни помага, защо не ни дава съвети, защо не ни дава експертиза, защо не ходи да преговаря и така нататък и са си в пълното право.
