Румен Овчаров пред ПИК: АБВ да не къса парчета от БСП – две маргинални партии трудно ще направят широка коалиция!
Избирателите ни вече са малко, за да ги делим
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Румен Овчаров е на 62 години. Бивш министър на енергетиката в правителствата на Жан Виденов и на Сергей Станишев, депутат от БСП в няколко парламента. В момента е член на Надзорния съвет на „Лукойл Нефтохим България” като представител на държавата. Разговаряме за проблемите в лявото политическо пространство.
- Г-н Овчаров, мина доста време, откакто Михаил Миков оглави партията. Как оценявате неговото председателство?
- Още според мен е раничко да му оценявам председателството. Минали са само 6-7 месеца, така че в сравнение с 13-те години на Сергей Станишев – нека дадем още малко време на Михаил Миков да покаже какво може.
- Може ли да се каже, че БСП има лидерски проблем през последните години?
- Проблемът на БСП не е лидерски. Това е само част от проблема.
- А кой е основният проблем?
- Концептуален е проблемът.
- В какъв смисъл?
- В смисъл – каква партия е БСП, кои позиции защитава и как ги защитава. И има ли самочувствие да ги защитава или се прави, че ги защитава.
- Напоследък БСП участваше в едни митинги, които бяха по-скоро в подкрепа на руската политика. В този сегмент партията има ли концептуален проблем?
- Не, не мисля, че БСП е защитавала руската политика. БСП може би е защитавала една независима политика и един обективен поглед върху нещата, а това е част от тази концептуална промяна, за която говорим. БСП трябва да си позволи да дава реална оценка на събитията, а не непрекъснато да чака някой отнякъде да й каже каква позиция да заеме.
- Т.е. Вие гледате положително на тези инициативи?
- Да, гледам положително. Обективността и истината са фактори, които са в основата на всеки морал – това не съм го казал аз, казал го е Махатма Ганди.
- Добре, но каква е обективната истина с Украйна? Там има две страни в крайна сметка...
- Да, необходимото е да се чуят поне двете страни, а не непрекъснато да се повтаря позицията на едната.
- Не е ли проблем, че БСП застава на една позиция с „Атака”?
- Не знам и не знам дали това въобще е някакъв аргумент. Истината е истина. Ако ние се опитваме да правим политика без истина – това е нещо, което наблюдаваме в България вече 25 години, включително и от Българската социалистическа партия. Ще го кажа по иначе – в България 25 години се води гражданска война. Гражданска война срещу здравия разум, срещу националния интерес, срещу компетентността и професионализма. Няма как България да успее и за съжаление БСП е част от тази гражданска война.
- Референдум за НАТО трябва ли да има оттук нататък?
- Този въпрос сме го решили вече. Референдум за НАТО трябваше да проведем, когато влизахме в НАТО – сега е „след дъжд - качулка”.
- Щом сме в НАТО, не трябва ли да заемаме пронатовска позиция?
- Естествено, само че тази пронатовска позиция се формулира с нашето участие, а не просто ние да изпълняваме позиция, която някой някъде е формулирал и само да козируваме.
- Може ли да дадете пример за натовска държава, която има и си позволява различно мнение?
- Има, да – една Турция, една Унгария. Не сте ли забелязали, че имат доста различно отношение?
- Не знам дали по отношение на НАТО се противопоставят по някакъв начин...
- Не става въпрос да се противопоставят. Има органи, чрез които се вземат решенията. И тези органи не се събират, за да се каже само „да, разбира се – правим така”, а за да се обсъдят тези решения. За съжаление ние нямаме нито министър на вътрешните работи, нито министър на отбраната, които могат да формулират някакъв национален интерес и съответно да изложат този национален интерес – било в Европейския съюз, било в НАТО.
- Спорът за външния дълг и 16-те милиарда как го виждате отвън, като експерт? Позициите на АБВ и на БСП бяха особени...
- На АБВ позицията така и не можахме да я разберем – тя беше широко разкрачена. От една страна да се направят на принципни и обективни – че външният дълг не трябва да се взема, а от друга страна – да запазят участието си в правителството. Обикновено такива шпагати водят до доста тежки поражения в чисто политически план. Що се отнася до позицията на БСП – мисля си, че тя беше достатъчно ясна и принципна. Да се взема заем, без да знаеш за какво се взема този заем и то в такъв размер, е изключително опасно.
- Това обаче не беше „чисто” гласуване на заем, а на договори за агентство, за дилърство – имаше и такива аргументи.
- Нали знаете, че след една година вече няма да гласуваме за заем, а за изпълнение на вече подписан договор, така че не се хващайте на тези въдички – че това, видите ли, оттук нататък ще се гласува. Страшното знаете ли кое е?
- Кое?
- Страшното е, че България без да иска и без даже да разсъждава, влиза в дългова спирала. Преди пет години нашият дълг беше около 14% от брутния вътрешен продукт. Сега е вече около 30%. Ако продължаваме със същото темпо, след още пет години ще бъде 60%. Нали се сещате, че този дълг трябва да се връща и той трябва да се връща ежедневно, ежегодно от всички нас? И той ще отнема от ресурса на държавата както да увеличава пенсии, така да увеличава заплати и инвестиции. Единственият смисъл от външен дълг е, ако той отива за производителни инвестиции и ако увеличава брутния вътрешен продукт и развива страната. За съжаление няма нито едно доказателство, че този дълг, който се взема сега, има точно такъв позитивен ефект за икономиката на страната.
- Как гледате на възможността Георги Първанов евентуално отново да оглави БСП в един бъдещ момент?
- Той да си оправи лидерството в сега съществуващата партия!
- АБВ не е ли проект, който цели да превземе БСП отвън, или смятате, че това е действително един дългосрочен проект на Първанов извън БСП?
- Тъжно е, ако отново се правят опити да се късат парчета от Българската социалистическа партия. Аз съм го казвал – пътят на Първанов и на АБВ не е в конкуренцията с БСП за избирателите на БСП – те останаха твърде малко. Две маргинални партии трудно ще направят широка лява коалиция. Затова Първанов трябва да тръгне в друга посока – към неговата стара идея за ляво-центристкия модел, социално-либералния модел. Там е празното в политическото пространство в България. У нас няма сериозна центристка партия. „Движението за права и свободи” трудно може да бъде прието за либерална формация, каквото и да си говорим. Така че ако Първанов се стабилизира в тази посока – ляво-центъра, а БСП успее да овладее лявото политическо пространство – нещо, което в момента изглежда трудно реализуемо, то след години можем да говорим вече за някакво голямо обединение, което да има сериозна роля в управлението на страната.
