Румен Радев губи контрол, отмъщава си на Борисов. Играта му е опасна за България
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Румен Радев си отмъщава на Борисов и правителството, осуетявайки назначението на Младен Маринов в МВР.
Сглобката е твърде елементарна, намирисва на войнишки партенки и зелени чорапи.
(Всъщност по-досадна от милиционерщината винаги е била само фатмащината)
Преди месец, малко след катастрофата с баща му, Радев губи контрол. Инцидентът е "смълчан" в полицейските справки след усърдна намеса на местните лидери на БСП в Харманли. В медиите обаче се получава запис от камерата за видеонаблюдение на кръстовището, където Радев-старши блъска инвалид.
Скандалът гръмва, оказва се, че президентът е ходил на крака, за да закърпва положението и да влияе на местната полиция.
Според мнителния Радев историята е раздухана по поръчение на ГЕРБ. Пореден опит да го дискредитират. Истината обаче е друга - Борисов до последно се съпротивлява да извади на бял свят конфузния сюжет, опасявайки се именно от прословутото его на държавния глава.
След аферата "Харманли" Радев получава и друг удар. Правителството решава, че делегацията за ООН ще предвожда не той, а министър-председателят.
Протоколната изява в Ню Йорк е единственият шанс на президента да се отърка в световните лидери. Да се снима с тях в кафе-паузите, да си направи селфи и после да претендира, че е бил посрещнат "на високо ниво", че е разпознаваем и че елитът е едва ли не в краката му.
Не е тайна, чу Румен Радев няма никакъв авторитет на международната арена - за разлика от Борисов. Задграничните му изяви се изчерпват с маргинални дестинации. Това го кара да страда. Страда той, но най-вече страда свръхамбициозната му съпруга, която се е вживяла в ролята на новата Людмила Живкова.
Озлочестен след Харманли и ООН, държавният глава решава да се впусне в дребнаво отмъщение. Планът е по сценарий на юридическия му екип. Използва процедурните хватки и забавя указа за освобождаване на Младен Маринов като главен секретар.
Това не е случаен ход, а съзнателен опит за дестабилизация на страната.
Така и се случва. Уж случайно, през властовото безвремие гръмва гейт с номинирания за транспортен министър Александър Манолев.
Статия в "Капитал", писана от зетя на Румяна Бъчварова, шефка на премиерския кабинет, вади общоизвестни факти от миналото на Манолев. Факти, които са публично достояние, но някой все пак трябва да се сети да ги "притопли" в удобния момент.
Например някой бивш министър на МВР (като Бъчварова) с постоянен достъп до полицейските архиви.
След статията Борисов действа импулсивно и иска от Манолев да се оттегли.
Атаката на кръга "Капитал", провокирана от президентския отказ да издаде указ, е успяла.
Росен Желязков, с когото Бъчварова живее на семейни начала, не щеш ли става министър вместо Манолев.
Но не се спира дотук. Иска се и главата на Младен Маринов, за когото медиите около Прокопиев и президента (които действат в синхрон, с еднакви опорни точки) пускат небивалици от типа, че е бил шофьор на Мето Илиенски.
Последното е абсолютно недоказано, но в тази отровна публична среда върви обяснявай, че нямаш сестра...
Веднъж окепазен - за цял живот окепазен.
В същото време из улиците на София плъзват странни индивиди, маскирани като "революционери" и "българи от чужбина". Те настояват за преврат, говорят за кръв, насилствена смяна на демократичния режим. Сред клоунадата изпъкват сътрудници на Слави Трифонов, приближени на Цветан Василев, бивши военни, членове на парамилиции с финансиране от Кремъл.
Протестът им едва ли случайно съвпада с деня на отворени врати на "Дондуков" 2.
"Това е авангардът на бъдещата президентска партия", намеква пред ПИК приближен на Радев.
Намеква и за особено тесни контакти по оста "Президент - Капитал - БСП" в последните седмици.
Вярно ли е, примерно, че Деси Радева и Галя Прокопиева си пиели през ден кафето заедно?
Кръгът се затваря. Заядливото отмъщение на Румен Радев излъчва опасни проекции в цялостния дневен на обществото, подменя го. Вече трета седмица дейността на правителството е блокирана от процедурния инат на държавния глава.
Въпросът е докога ще продължаваме да бъдем заложници на егоцентричната фатмащина...
