Русе отбеляза 137 години от Освобождението на България от турско робство
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
С церемония пред Паметника на Свободата в Русе беше отбелязана 137-мата годишнина от Освобождението на България от турско робство. Тържеството започна в 11.00 часа със слово на областния управител Стефко Бурджиев.
В него той припомни подвига на руските воини и на българските опълченци, както и на останалите участници в Руско-турската Осбодителна война, дали живота си за освобождаваненто на българския народ от почти половин хилядолетния турски гнет и за възстановяването на българската държавност и историческата справедливост.
Бурджиев разказа пред множеството присъстващи на площада граждани, които не се изплашиха от дъжда, подробности от освобождаването на Русе и прогонването от града на чуждите натрапници. Тогава населеното място е било силно укрепено – то е част от четириъгълника на крепостите Русе-Силистра-Варна-Шумен.
В Русе е била разположена изключително модерна за времето си артилерия. Това налага руската освободителна армия да го обстрелва с оръдия от Гюргево. В резултат е разрушена значителна част от фортификацията и от пристанището, потопени са турски кораби, а много от турските батареи излизат строя.
В тези смутни времена, разказа Стефко Бурджиев, начело на русенските патриоти застава браницкият епископ Климент, известен в историята със светското си име – Васил Друмев, викарий на Доростолския и Червенски митрополит Григорий. (След Освобождението на България от турско робство, Друмев става вторият министър-председател на нововъзстановената държава, след Тодор Бурмов.)
Епископ Климент окуражавал русенци да не се плашат от турците и да не напускат къщите си в града. Многократно се срещал с консулите на Великите сили, за да осигури тяхното застъпничество срещу издевателствата на озлобените и деморализирани турска армия и турски власти.
Целта на военните действия в района на Русе пък била, да се блокират турските войски в Източна България и да не се позволи да се притекат на помощ на обсадения Плевен. Тази задача е изпълнена успешно и след като пада Плевен и е разбита при Шипка армията на френския гражданин на турска служба Соломон Леви, останал в историята като Сюлейман паша, защитата на Североизточна България от страна на турците става безсмислена от стратегическа гледна точка и бойните действия се изнасят по посока на Истанбул.
Тогава Турция моли за примирие, в което се задължава да предаде крепостите в Източна България без бой. Така на 20 февруари 1878 година в Русе влиза първи батальон на 138-и пехотен полк, а след него и генерал Тотлебен с щаба си.
Освободителите били посрещнати с бурна радост от ликуващото българско население, което скоро преди този случай, било заплашено от масово клане в гората край града – днешния Парк на младежта, където било събрано от чужденците-поробители. Тогава то е спасено от роденият в Разград Иван Ведър, който по това време живее в Русе. Възторжено слово пред българи и руси произнася отново епископ Климент.
Само десетина дни след Освобождението на Русе, е подписан и Санстефанският мирен договор, според който България заема над 170 000 кв. км.
Стефко Бурджиев изтъкна, че българският народ тачи и свято пази паметта за подвига на своите освободители – руснаци, както и участници от други нации, воювали за Освобождението на България от турско робство и призова бъдещите поколения да не забравят, от какви идеали са се ръководили тези, които са извоювали днешната ни свобода.
В честването на Националния праник се включиха трио „Песнопойка“, Почетната рота от Русенския гарнизон и Общинският духов оркестър с диригент Димчо Рубчев, а водещи на събитието бяха Ралица Константинова и Венцислав Петков.
Почетна обиколка по случай Националния празник направи мото клуб „Тъндърс“.
След края на церемонията бяха поднесени веници и цветя от областната и от местната управа, от Генералното консулство на Руската федерация в Русе, от политически партии и други организации, както и от граждани./topnovini.bg
