Руски военнопленници с ужасяващ разказ за издевателствата на украинците: Пускаха ни ток, режеха ни пръстите, прострелваха ни краката без причина (ВИДЕО)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Размяната на пленници, сред които 43-ма бойци от „Азов“, предизвика неразбиране в информационното пространство. Общността на безпогрешните "диванни експерти" дори обвини организаторите на тази размяна във всички грехове. Хората, които воюват в Донбас вече осма година, колкото и да е странно, бяха на напълно противоположно мнение: „нашите трябва да бъдат изтеглени на всяка цена“. В Донбас добре знаят, че в украински плен нашите бойци са измъчвани, пише "Комсомолская правда".
Върналите се от плен руски войници разказват пред медията на какво са били подложени.
Преди осем години, при първата размяна, през есента на 2014 г., освободените войници веднага бяха натоварени в линейките. Мнозина не можеха да ходят, някои от момчетата бяха със счупени ръце и крака не по време на боевете, а в плен... Нищо не се е променило през годините. Всички размени на пленници изглеждаха еднакво - нашите момчета, бити, психически разбити, с гнойни рани, превързани с мръсни бинтове, едва успяха да дойдат при своите през неутралната зона. Весели „защитници“ вървяха към тях и влачеха зад себе си багажници с неща... Но потомците на Бандера никога не се ограничаваха до физическо насилие. Известни са случаи в Донбас, когато нашите бойци, разменени от плен, се самоубиха няколко месеца по-късно, неспособни да издържат на психическия срив ...
И този път няма изключения. Във видеото бойците разказват как са били бити в украински плен, измъчвани с ток, влачени през затвори – от Полтава до Николаев и Киев. Според военнослужещия Сергей Толстой, който беше пленен в началото на пролетта, той е бил измъчван с помощта на полеви телефон, със свързани кабели към пръстите си:
„Средно това мъчение продължи четири часа. Бият и просто така. И ме простреляха в крака. Куршумът мина през едното бедро и влезе във второто и не излезе, стои там ... Отрязаха ми пръстите, добре, те израснаха, но…“, допълва войникът.
Слушате тези разкази и си задавате труден въпрос - необходимо ли беше да спасите Сергей Толстой от плен или в края на краищата да го оставите там в името на някакви принципи? Един млад човек все още да бъде измъчван до смърт? Някак бързо забравихме основната причина за специалната операция: „Ние не оставяме своите!“. Хубаво е хората, които вземат решения, да имат силна памет...
