ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ултранационалистите се надяват да използват очаквания успех на премиера Александър Вучич утре и призовават балканската държава да прегърне големия брат Русия вместо Европейския съюз.
Докато очакванията са, че проевропейски настроеният Вучич ще спечели и ще остане на власт, русофилските сили се надяват да се завърнат в парламента след няколко години отсъствие, окуражени от скорошното оневиняване на техния лидер по обвинения във военни престъпления. Воислав Шешел, който оглавява Радикалната партия, миналия месец беше обявен за невинен по всички обвинения, свързани с балканските войни от 90-те години на миналия век. Решението на съдиите от трибунала в Хага беше шокиращо за много хора не само в региона.
При последните два парламентарни вота сръбските радикали не успяваха да се сдобият с депутатски места, но сега се очаква агресивният Шешел да успее да ги върне в парламента след яростна антизападна кампания. „Не искаме да бъдем в ЕС. Всички традиционни врагове на Сърбия са там!“, заяви миналия месец Шешел на митинг в Белград, на който също така атакува гневно бомбардировките на НАТО по време на косовската война 1998-1999 г., които остават болезнен момент за голяма част от сърбите.
Шешел (61) публично е изгарял знамена на ЕС и НАТО и изрича твърденията, че по-дълбоките връзки с Русия биха помогнали за преодоляване „икономическата мизерия“ в Сърбия, една от най-бедните страни в Европа, където безработицата е около 20%.
Радикалите и русофилските групи очакват заедно да спечелят между 1- и 15% на вота, докато прогнозите предвиждат Сръбската прогресивна партия (СПП) на Вучич да има близо 50%. На второ място, но сериозно изоставаща от СПП са социалистите и техните коалиционни партньори, докато за разединените центристи и левите опозиционни групи прогнозите предвиждат едва да преминат 5-процентната бариера.
„Стабилна или несигурна“
От непоколебим умтранационалистически съюзник на Шешел, 46-годишният премиер се е превърнал в привиден реформатор и приятел на Запада и се надява да успее да доведе населяваната от 7 млн. души страна до приемане в ЕС. Вучич обаче не посочи изрично заплахата от твърдата десница, а призова избирателите след оправдаването на Шешел „да помислят дали искат Сърбия да бъде стабилна и сигурна или да се върне към несигурността“. Според критикуващите Вучич, изборите в неделя, които са третите парламентарни избори в рамките на четири години, са опит да затегне още повече хватката си във властта. Но премиерът твърди, че един ясен мандат ще му даде възможност да завърши реформите, необходими за присъединяване към ЕС. Сърбия започна разговори за присъединяването през декември, макар че от ЕС вече бяха обявили, че преди 2020 г. няма да има приемане на нови членове.“Тези избори ще са референдум за това дали Сърбия иска да бъде модерна, европейска страна през 2020 г.“ заяви Вучич през март.
Въпреки изразявания прозападен ентусиазъм, Вучич трябва да стъпва внимателно по тънката линия за поддържане на добри отношения с Русия – той посети Москва през октомври и двете страни проведоха съвместни военни маневри през февруари. Проучване на общественото мнение, публикувано от сп. „Време“ същия месец, показа, че 67,2% от сърбите подкрепят съюза с Москва, докато едва 50,9% са за присъединяване към ЕС.Влечението на сърбите към Русия, която също е славянска и чието население в преобладаващата си част изповядва източно православното християнство, личи по продаваните в Белград чашите и фланелките с изображения на Владимир Путин, а също и по това, че сръбски музей наскоро изложи и восъчна фигура на руския президент.
„Уважение“ към Русия
Макар Евросъюзът да е значително по-голям търговски партньор, москва е създала по-положителен образ в Сърбия чрез внимателната си комуникационна стратегия, преценява специалистът по въпросите на Югоизточна Европа Ярослав Вишнйевски. „Казано по-просто, имиджът на Русия показва „уважение“, докато Западът е оценяван като повече стремящ се към поставяне на изисквания и настояващ за извършване на непопулярни реформи“, написа Вишнйевски в блог за Лондонското училище по икономика.
От голямо значение е, че Москва, като Белград, отрича независимостта на Косово от Сърбия, а през миналата година осуети кандидатурата на Косово за присъединяване към ЮНЕСКО, организацията за култура образование на ООН.
Отвъд геополитическа самоизтъкване, анализатори казват, че достойните политически дискусии отсъстват при наближаването на изборите в Сърбия, все пак те са от решаващо значение за насърчаване на растежа в дългосрочен план и ограничаване на потока от младежи, които търсят работа в чужбина. „Никой не се готви да ви каже как ще спрем лекарите да напускат или как ще постигнем работеща образователна система, както прави Европа“, каза политическият анализатор Тибор Йона
