Вход
София
Времето в София 10 o C

Самотата на Юлиан. И халваджияните, които го превърнаха в национално посмешище

Самотата на Юлиан. И халваджияните, които го превърнаха в национално посмешище

на 23.09.2019
84682
0
Самотата на Юлиан. И халваджияните, които го превърнаха в национално посмешище

Светло му небе на Юлиан! Сложна, колоритна личност, помирила в себе си драмата на две епохи.

Идеологически цензор при Живков, вицов герой при демокрацията...Какъв житейски преход, каква амалгама, колцина биха могли да се похвалят с подобно нещо?

Помня го от времето, когато идваше да гледа и оценява спектакли в бургаския театър. Пръскаше самочувствие и ерудиция, привиждаше ни се за бога от машината. Цял главен редактор на вездесъщото списание "Театър"!

На практика от него зависеше съдбата на всяка нова българска пиеса. Ако я публикуваше Юлиан, театрите я поемаха и почваха да я поставят. Ако я сметеше в чекмеджето, не помирисваше репертоар.

Юлиан е имал особена емоция с моята леля в младите им години. Чувствата помежду им напреднали и се стигнало до решителна първа среща с предчувствие за секс.

По зла ирония на съдбата обаче в съдбоносния момент жената била налегната от...коремни спазми. И хукнала към тоалетната. Цялата романтика се изпарила, разотишли се в различни посоки и пропуснали любовта.

Събраха се обаче на стари години. И се преоткриха. "Събраха се" в телефонния смисъл на думата. Леля ми се превърна в негов обичаен събеседник по нощите. Часове преди да почине пак се чули, той плакал колко животът вече не го радва...

Юлиан бе мой редовен коментатор в "Уикенд". Пишеше развълнувани, скандални, обидни понякога антрефилета по всякакви теми. Спомням си как скочи на държавата за бездействието й по аферата с медицинските сестри в Либия. Скочи персонално на Първанов, когото ненавиждаше до края си.

Общуването с Юлиан бе интересно, но и трудно. С времето себичността в характера му надделяваше и често не можеше да се проведе нормален диалог. Карахме се, а понякога не му вдигах телефона и отказвах да го приемам в кабинета си. Това го ожесточаваше и веднъж буквално нахлу в редакцията да ме търси. Крещеше по коридора обидни думи. Не издържах, загубих приличие, изхвърчах от стаята и буквално му се нахвърлих. Добре, че колегите ни разтърваха.

Сега този епизод ми тежи повече отвсякога и търся прошка в сърцето си.

Години след това не се чувахме, докато не настъпи официално "помирение" и не започна да сътрудничи в "Ретро" и ПИК.

Беше странна птица и се разхождаше с легендата за себе си. Шумен, забавен, сантиментален, често досаден и мнителен...И най-вече безкрайно сам. Без жива душа до себе си. Кой ще го погребе, къде ще отида апартамента му на "Патриарха", заради който постоянно го атакуваха дами със съмнителен морал...

Алчни за рейтинг циници го превърнаха в национално посмешище. Един Халваджиян, например, докара славата на "Господари на ефира" покрай гаврите с "професор Вучков". Редно е в този момент да изкажат поне едно съжаление, да се прекръстят, свещица да запалят...

Едва ли. Уверих се, че около нас поминуват същества, лишени от съвест.

Юлиан си отиде употребен и неразбран. Господар на социалистическия реализъм, жертва на демократическия абсурдизъм. Съдбата му бе тъжно-весела гротеска на времето. Достойна за високата белетристика, за Юго, за Чехов.

Дано неспокойният му дух най-после намери покой и...съпричастие

Сподели:
Последни новини
Най-важното
Най-четени
Най-коментирани
Към кого изпитвате най-силно доверие?
Общо гласували: 31224
архив

                  – Ало, „Софийска вода“ ли е? – Да, какво обичате? – От чешмата ми тече вода! – А… вие какво очаквахте? – Ами, като гледам сметката, очаквах да е поне бира!             

няма нови новини
Днес: 65
hot
най-четени новини в момента
сега
2174
четат ПИК
сега
четат тази новина
x
Премиерът Борисов на въпрос на ПИК за нападките на Радев: Не ме интересува какво говорят хората без работа! (НА ЖИВО)
x
МИСТИЧЕН ДЕН: Честваме велик светец, направил важно предсказание
x