САМО В ПИК! Акад. Антон Дончев проговори за трагедията в Своге и участието си в "Трейс"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Авторът на романа "Време разделно" академик Антон Дончев се оказа член на Надзорния съвет на пътно-строителната компания "Трейс" на проф. Николай Михайлов, която ремонтира за 23 милиона евро участъка край Своге, на който загинаха 17 души. Дончев заедно с имена като Стефка Костадинова и академик Стефан Воденичаров е и в Управителния съвет на фондация „Трейс за хората“, което разкри първо ПИК вчера (ВИЖТЕ В ОЩЕ ПО ТЕМАТА).
След трагедията стана ясно, че Агенция "Пътна инфраструктура" и общината са подавали голям брой сигнали за некачествено строителство, но компанията не е предприела нищо.
В централата на "Трейс груп" вече влязоха следователи и прокурори, които иззеха цялата информация за рехабилитацията на пътя край Своге.
Вчера акад. Антон Дончев отказа коментар по темата пред ПИК с обяснението, че е в чужбина и има лоша телефонна връзка, но днес колегите от "Ретро" взеха ексклузивно интервю от писателя по темата.
ИНТЕРВЮ НА СИМО РУСЕВ, "РЕТРО"
- Академик Дончев, как попаднахте в „Трейс груп“, кой ви покани?
- „Трейс холдинг“ е публична компания, която е задължена да има в управлението си общественици, за да покаже, че в нейната дейност няма скрито-покрито. В управлението влизат хора, които могат да бъдат писатели, могат да бъдат общественици. „Трейс“ има огромна дейност като публична компания. Тя подготвя кадри, има хуманитарна насоченост чрез фондацията „Трейс за хората“. Миналата година фондацията има милион и 400 хиляди спонсорска дейност. Този, който участва от името на обществеността, се запознава с дейността, но не взима участие в строителната дейност. Самата тя е разпределена в 27-28 фирми из цяла България.
- Какъв е вашият пряк ангажимент в холдинга, с какво се занимавате там?
- Занимавам се с подготовка на кадри, културна дейност, връзки с обществеността, но нямам отношение към строителната дейност. Естествено, работя с хората, познавам ги и трябва да ви кажа, че всички са чудесни. Това, което става, до известна степен ми е непонятно. Тъй като съм юрист, мога да си обясня какво може да предизвика този интерес.
- Имате ли коментар за трагедията откъм пътно-строителния и аспект точно като юрист?
- Точно като юрист мога да кажа, че строителната дейност има етапи. Първо, се работи. След това се одобрява. След това обектът се предава на фирма, която се грижи за обслужването. Така че има толкова баби, че опитът да се търси някой виновен точно по тази линия, за мен е преднамерен. Този огън трябва да се залее с вода. Затова се търсят имена, търсят се виновни.
- В списъка на Управителния съвет на „Трейс за хората“ до вашето са имената на академик Стефан Воденичаров, Стефка Костадинова, проф. Николай Михайлов, който е и собственик на холдинга. Събирате ли се, говорите ли си, какви цели си поставяте, как ги решавате?
- Естествено. Имената, които изреждате, са на хора, които вземат участие във фондацията. „Трейс за хората“ има за цел подпомагане на обществената дейност на организацията, подпомагане на студенти, подпомагане издаването на книги. Например за годишнината на Левски бе издаден том в невероятен тираж. За мен като писател бе смайващо, че всички бройки бяха изкупени. Това го направи „Трейс“. Ние не просто се събираме, за да си говорим. Борим се за каузи. Насочваме дейността на „Трейс“ извън границите на България. Голяма част от интересите ни са насочени към Сърбия и Македония. Имаме фирми, които работят в Чехия и Словакия. „Трейс“ се опитва да пробие и в Румъния. Това е огромна дейност – машини, хора, съдби. Нямате представа какво всъщност върши собственикът на „Трейс“ – проф. Николай Михайлов. Нямате представа какви млади хора се подготвят да постъпят в организацията. Той през цялото време се грижи за тях.
- Като един от мъдрите хора на нацията, имате ли обяснение защо жертвите на войната по пътищата нямат край?
- Тази тема е друга. Тя изисква нескончаемо време за анализ. Всъщност войната по пътищата е отражение на отслабването на общественото внимание към големите проблеми в държавата. Няма добри пътища, слаба е квалификацията и подготовката на водачите, превозните средства, автомобилите, които се движат в страната, са на преклонна възраст. Недостатъчни са парите, които се влагат във всичко това. Съсредоточаването върху материалната страна на въпроса води до отслабване в посока възпитанието на хората, които вървят по тези пътища. А това не може да не даде отрицателни резултати.
