САМО В ПИК: Александър Симов с ексклузивни разкрития за скандала с Изборния кодекс и плановете на БСП за промяна на правилата за вота
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
ПИК потърси депутата от „БСП за България“ Александър Симов за мнение по разгорещения в Народното събрание дебат на тема „Изборен кодекс и мъртви души“, за поредните нападки като „шайка“ и „комсомолец“, както и за коментара му като журналист кой казва истината – Корнелия Нинова или АЕЖ, за това воден ли е разговор между „Позитано“ 20 и представителите на тази професионална европейска организация по искането за смяната състава на ЦИК.
- Г-н Симов, за пореден път станахме свидетели на грозни нападки в Народното събрание. Вежди Рашидов и Явор Божанков се обвиняваха с квалификации като „шайка“ и „комсомолец“. Защо тонът отново ескалира, защо е този език на омразата?
- Отговорът на този въпрос има много простичък и много сложен отговор. Простичкият – абсолютната липса на култура и на възпитание специално от страна, според мен, в случая на управляващото мнозинство, които поради липсата на аргументи решиха да принизят дебата до откровени обиди.
Сложният отговор обаче е друг. И той е, че в България, за съжаление, ние сме се отучили да водим политически дебати по същество. Отучили сме се да правим политика по начина, по който се прави в развития свят. И резултатът от това е, че когато стигнем до истински политически спор, вместо да водим разговора за идеи, започваме да говорим на „комсомолец“, „кой си ти, бе“, за „шайка“. И това е добро обяснение защо българското общество е замръзнало на нивото, на което е замръзнало.
- Днес темата на дебата са промените в Изборния кодекс, какво налага отново, за пореден път преди всеки избор, в случая евроизборите, да говорим за промяна на този закон и да се занимаваме с „мъртви души“, кого обслужват тези нереални гласоподаватели?
- Опасявам се, че този разговор наистина ни спохожда като една безкрайна самоповтаряща се реалност отново и отново. Кого обслужва? За съжаление, „мъртвите души“ са феномен, който очевидно обслужва всяко управляващо мнозинство, което разчита на тях. Това е един резерв от гласове за всеки, който контролира Централната избирателна комисия и местните комисии, може да използва в своя полза.
В резултат на това ние 15 години говорим за изчистване на списъците, но това митично действие така и не се прави. От това бездействие ние преди всеки избор променяме Избирателния кодекс – нещо, което ми се струва като безумие, тъй като подобна политическа хронология, е част от българските проблеми с демокрацията и с изборите. Защото всеки се опитва да нагласи правилата спрямо себе си. Само че искам да предупредя едно нещо: Аз като представител на БСП, знам по трудния начин, ние сме установили следното – всеки, който се заиграва с текстовете от изборното законодателство, бива наказан жестоко.
БСП, ако си спомняте, по време на Тройната коалиция в началото на 2009 година – управляващите тогава, се опитаха да се заиграят с изборното законодателство, да променят правилата, да сложат праг от 10 процента за влизане в парламента на коалициите. И всичко това им гръмна в лицата като химическа колба. Същото ще се случи и тук. Заиграването с изборни правила, за да си осигуриш служебна победа, е най-сигурният начин за провал.
- Няма ли във времева перспектива финал на този тип спекулация?
- Честно казано, не виждам край на тази игра. Тя продължава с пълни темпове. И ние се намираме не в края на риалитито, а в неговата среда, когато е най-напрегнато, когато всички се карат, размахват ножове и си разменят псувни. Просто не съм оптимист, че това ще свърши скоро.
- Вие сте журналист, г-н Симов, заигра ли се Корнелия Нинова с Асоциацията на европейските журналисти по темата за смяната на ЦИК? От АЕЖ я опровергаха, че с тях такъв разговор не е воден. Каква е истината, лъже ли някой?
- Нямам представа каква е истината, тъй като не съм присъствал на разговора. Т.е. не мога да свидетелствам от първо лице. Но от поведението на АЕЖ в други случаи не съм склонен да вярвам на техните твърдения. Те просто според мен са се изплашили от нещата, които са казали и побързаха да редактират своята версия. Не искам да обиждам нито един от колегите, не искам да изразявам съмнение в техния професионализъм, но фактът е факт – АЕЖ много често, много и твърде избирателно подбира темите, по които се вълнува, по които говори. А това ме настройва подозрително към тях.
