Само в ПИК! Бившият конституционен съдия Георги Марков със свръх любопитен коментар по делото срещу Цветан Цветанов!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Развръзката по делото срещу Цветан Цветанов, по което той бе осъден, наближава, като във Върховния касационен съд то е насрочено за 17 април. До момента Цветанов е получил присъда от четири години затвор ефективно. Решението е на Софийския градски съд и е потвърдено на втора инстанция и от Софийския апелативен съд.
Според бившия конституционен съдия Георги Марков, който в момента е юридически консултант на ГЕРБ, двата съда са сгрешили с осъдителната присъда.
Припомняме, че Софийският апелативен съд (САС) изцяло потвърди решението на Софийския градски съд (СГС), приемайки, че подсъдимият неправомерно е сложил шест резолюции "Не!!!" на съдебни разрешения за използване на специални разузнавателни средства (СРС) спрямо ексшефа на антимафиотите във Велико Търново Орлин Тодоров.
„Аз никога не бих отправил обидни думи към български съдии и не бих ги квалифицирал с лошо по никакъв начин, както френският посланик. Това не значи обаче, че не мога да критикувам решенията на градския и апелативния съд, защото проблемите са конституционно-правни и административно-правни. Аз освен девет години конституционен съдия съм преподавал и пет години административно право в Софийския университет по лична покана на професор Кино Лазаров – най-добрият ни административист”, каза пред ПИК Георги Марков.
Според него случаят е следният: „Когато един съд даде разрешение за използване на СРС, в случая за извършване на подслушване – дали административният орган – министърът, е длъжен на всяка цена да извърши това подслушване, т.е. той в хипотезата на обвързана компетентност ли е, или обратно – той може да прецени, т.е. е в хипотезата на оперативна самостоятелност и на свободна преценка? Аз считам категорично, че министърът има право на така наречена дискреционна власт, защото този съдебен акт, наречен разрешение, не случайно е визиран в чл. 34, ал. 2 от Конституцията, т.е. в главата, която урежда правата и свободите на гражданите. Той има охранителен характер спрямо българските граждани, че няма да има административен произвол и те да бъдат незаконно подслушвани.”
По думите на Марков - този акт обаче, наречен разрешение, няма нищо общо с класическите съдебни актове, които със силата на присъдено нещо решават правни спорове, по които примерно министърът да е страна.
„Т.е. актът е само законова предпоставка, че може да се извърши подслушване, но в една сложна оперативна обстановка – дали то да се извърши или не, има право на свободна преценка, на оперативна самостоятелност административният орган. Това следва категорично от прякото действие на българската Конституция, според която България не е съдебна, а парламентарна република. Парламентът излъчва правителство, което по Конституция е длъжно да осъществява и организира провеждането на вътрешната политика в страната. Голяма част от вътрешната политика на страната е свързана с националната сигурност, а тя по чл. 33 от Закона за МВР се осъществява от министъра на вътрешните работи. Аз мисля, че и двата съда са пропуснали да вземат предвид Решение № 1 от 1998 г. на Конституционния съд, аз съм подписал това решение, в което изрично се казва, че при конкуренция между съдебната и изпълнителната власт във връзка с използване на СРС, все пак общото ръководство се възлага на министъра на вътрешните работи. Друго би било нарушаване на разделението на властите.”
Георги Марков е категоричен, че министърът има приоритет – „той извършва общата организация и контрол върху използването на СРС, защото той е политически орган и извършва политическа дейност”.
„Функциите на министъра са в изключително широк спектър – от борбата с тероризма, през наркотрафика, контрабандата, търговията с хора и стигнем до корупция, охраняване на граници, бежански вълни и т.н. Т.е. той има право на преценка, а актът на съда е предохранителен – акт на съдебна администрация”, обясни още бившият конституционен съдия.
