САМО В ПИК: Борислав Цеков за аферата на "Дондуков" 2: Радев не само да иска, а да хвърли светлина и върху тайните чатове на Бобоков! Обществото чака отговори от него и съпругата му безкористна ли е била подкрепата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Докторът по конституционно право Борислав Цеков коментира пред ПИК поредната порция тайни есемеси, разменяни между бизнесмена Пламен Бобоков и "Дондуков" 2. Този път в аферата лъсна директно президентът Румен Радев, за когото русенският бос уж твърди, че не знае номера на телефона му. А за капак - и жената на държавния глава Десислава Радева.
Какъв е интересът на Бобоков от подобна комуникация, за възмездна търговия с влияние или за лобизъм става дума и как Радев трябва да понесе отговрност, анализира д-р Цеков.
- Д-р Цеков, как да тълкуваме новата порция тайни чатове между Пламен Бобоков, държавния глава Румен Радев и съпругата му Десислава, въпреки че бизнесменът твърди, че няма телефонния номер на "началника", както самият той нарича президента? За конспирация ли става дума, доколко са правомерни подобни разговори?
- Очевидно има противоречия в изявленията, които се правят, и фактите и обстоятелствата по разследването.
Очевидно е имало комуникация, най-малкото с лице, което е вписано в телефона на г-н Бобоков като "президент Румен Радев". От тези кратки съобщения може да се направи изводът, че става дума за коментар във вразка с външната политика на държавата и по повод правомощията на президентската институция да назначава посланици.
Друга ключова дума в тази комуникация е "благодаря за подкрепата". Всичко това поставя редица въпроси - най-вече към г-н Радев и г-жа Радева, които споменава.
Първо, имало ли е такава комуникация? Второ, какъв е бил характерът на подкрепата, ако е имало такава към бизнес начинанията на г-н Бобоков. И трето, ако е имало подкрепа, както пише, то тя била ли е в обсега на действащото законодателство и била ли е безкористна?
Това са въпросите, които се нуждаят от отговор. Аз бях останал с впечатление от изявленията на г-н Радев през годините, че той държи на една стерилност буквално на институцията, за да няма отношения с бизнеса, да няма отношения с хора от партийно-политическите среди.
Виждаме, че става дума най-вероятно за нещо диаметрално противоположно. И когато Радев казва "Светлина, повече светлина!", цитирайки Гьоте, трябва той да хвърли светлина върху съдържанието на това, което се случва в президентската институция, а и, разбира се, за ролята на г-жа Радева при формирането решенията на тази институция.
- А прокуратурата ли е институцията, която трябва да зададе тези въпроси, за да получи обществото отговорите?
- Аз мисля, че г-н Радев дължи тези отговори на обществото. А дали тези въпроси имат значение за разследвания, които върши прокуратурата, това може да си го прецени прокуратурата. Категорично, от политическо гледище, г-н Радев дължи отговори дали е водил тази комуникация, в какво се е изразявала подкрепата за бизнес начинанията на г-н Бобоков, ако е имало такава подкрепа, и на какво основание и безкористна ли е била такава подкрепа, ако е предоставена.
- В качеството си на какъв Бобоков води разговори по важни национални теми, след като публичното му битие е на бизнесмен, а не на дипломат, който едва ли не спасява държавата - и по случая с танкера "Бадар", и по случая с назначаването на посланик в Нигерия, по концесията на пристанището в Либерия, все отношения с държави, които са извън ЕС, апропо?
- Вижте, има един железен принцип. Г-н Бобоков в случая е един едър бизнесмен за мащабите на България и не само, който има своите финансови и търговски интереси. Негово право и негов частен въпрос е къде и как осъществява тези интереси. Това може да се превърне във въпрос от значение за обществото, само ако се газят закони и ако се вършат нарушения.
Проблемът не е толкова в частния бизнесмен, който може да търси съдействие, подкрепа.
Проблемът е в държавните институции - дали и доколко спазват етичните стандарти, дали и доколко спазват буквата на закона при осъществяване на своите правомощия, или допускат нерегламентирани влияния и корпоративни интереси. Така, че не е въпросът в частника, а в чиновника.
- Каква всъщност е тънката разлика между търговия с влияние и регламентиран и документиран лобизъм?
- Търговията с влияние е съставомерно, наказуемо деяние. Тя се изразява в това, че едно частно лице получава пари от друго частно лице, за да окаже въздействие върху държаван служител да предприеме или да не предприеме определено действие по изготвянето на административен акт.
Докато лобизмът е публична дейност, извършвана по занятие срещу заплащане да се водят кампании, да се провеждат мероприятия, семинари, разработки с цел промени в даден закон. Т.е. това не е шушукане по кьошетата, а е дейност легитимна и както се казва в САЩ, лобирането е проява на форма на конституционното право, което всеки гражданин има, на петиция. То няма нищо общо с търговията с влияние.
От тази гледна точка в България, за съжаление, виждаме, че много се бъркат понятията. А и е въпрос да се водят публични записи, т.е. протоколи, паметни записки от всяка среща на държавен служител, на представител на държавна институция с частния бизнес.
В Съединените щати няма нищо лошо един бизнесмен или една бизнес асоциация да поиска среща с американския президент и ако я получи, на тази среща да постави свои въпроси, да поиска съдействие за реализиране на свои интереси. Но всичко това е публично и прозрачно. За него се съхраняват записки - каква е била срещата, с каква цел, кой е участвал в нея, какви заключения са направени.
У нас всичко е зад кулисите, в чатове и тайни договорки. Докато не въведем модерно законодателство, което да задължава всички държавни институции, от президента, до селския кмет, да спазват тези правила за прозрачност при контактите си, винаги ще се натъкваме на скандали и на неясноти.
По нашето законодателство няма изискване, за съжаление, за водене на такъв тип протоколи. Очевидно това са срещи и комуникации по повод правомощията на президентската институция, но водени по частен път.
