САМО В ПИК! Борислав Цеков с остър коментар: Убийството на Милен Цветков трябва да бъде наказано с ефективна присъда в максимален срок. Подобна простащина по пътищата няма никъде по света
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Трагедията с известния телевизионен журналист Милен Цветков не слиза от дневния ред на обществото още от първата минута. И дълго няма да бъде забравена, както и да се развие процесът срещу обвинения шофьор Кристиан Николов. И то не само защото става дума за без време загинал известен българин, а защото на обществото му писна от войната по пътищата, при която заради безхаберие умират хиляди хора.
Снощи съдът остави в ареста Кристиан Николов. В хода на делото стана ясно, че 22-годишният шофьор е седнал зад волана под въздействието на дрога - амфетамини, кокаин, лексотан и тетрахидроксин. Прокуратурата преквалифицира обвинението спрямо Николов за умишлено престъпление.
Потърсихме за коментар юриста Борислав Цеков.
Интервю на Албена БОРИСОВА
- Как очаквате да се развие делото, г-н Цеков?
- Това дело прикова вниманието на обществото и то ще бъде следено докрай. Защото освен трагедия с уважавания журналист Милен Цветков, това убийство, неслучайно употребявам думата убийство, е свидетелство за пошлостта на нравите на поколението, което идва и което не е дало нищо, а е свикнало да получава наготово. Има много юридически тънкости, с които защитата може да се опита да смекчи присъдата. На този етап прокуратурата действа перфектно, повдига обвинения на всички, които имат отношение. Аз мисля, че България очаква справедливост и то в нейния най-суров вид с ефективна присъда в максимален срок.
- Обвинението за умишлено престъпление ще издържи ли?
- Не съм специалист по наказателно право. Но съм убеден, че този случай не може да мине в руслото, при което подобни автопроизшествия се смятат за престъпления по непредпазливост. Има данни от телевизиите, че шофьорът не е намалил, а е увеличил скоростта. Всичко зависи от съда.
- Милен Цветков не е единствената жертва на пътя. Хиляди са загиналите във войната по пътищата. Какво трябва да се направи като юридическа мярка, за да се спре тази касапница?
- В самия ден на трагедията с Милен Цветков, а и на следващия ден самият аз се натъкнах на хора с германски и всякакви други брички да правят дрифтове. Два са аспектите за тази война по пътищата. Първият е възпитанието и отговорността. Когато те липсват, идва вторият аспект. А той е налагане на сурова санкция в закона. Не може всякакви дрогирани боклуци, извинявам се за израза, да убиват невинни хора. Подобни деяния трябва да се квалифицират с най-тежките наказания без компромис. Щом се е качил дрогиран зад волана, за мене извършва умишлено престъпление. Подобна простащина няма дори в държавите от третия свят. Обиколил съм света. Никъде не съм видял подобно нещо.
- Виждала съм българи, които на Запад шофират изрядно. Като си дойдат у нас, започват да нарушават правилата. На какво се дължи това? Не е ли на чувството за безнаказаност?
- Имаме нужда от сериозно правоприлагане. Камерите по пътищата да не стоят като паметници. Има нужда от повече камери. Полицаите да не спират хората, когато им хрумне. А само при нарушение. Полицаят е длъжен да те спре, но само когато си в нарушение. Точно тогава ще има страх от държавна репресия и ще има съобразяване с правилата.
- Възможен ли е вариант Кристиан Николов да получи условна присъда, за което все по-усилено се говори?
- Българският съд е показал, че за него всичко е възможно. Но се надявам съдиите да не си хвърлят юридическата съвест, както стана в случая с Джок Полфрийман.
- Познавахте ли лично Милен Цветков?
- Да, разбира се. Той преди всичко беше добър човек. Уважаваше различното мнение и опонентите. Милен Цветков беше от кохортата на старата журналистика, която чете, подготвя се за интервютата и понякога дори знае повече от интервюирания. Той беше институция в телевизионната журналистика.
- Но беше гонен, обиждан, предаванията му бяха сваляни... А сега изведнъж се оказа, че имал много приятели?!
- Посмъртно изведнъж гилдията се сети за него. Ако не го защитава, поне да задава въпроси. У нас винаги хората получават признание посмъртно. Писатели, композитори, учени са били унижавани, гонени, а след смъртта си са били възхвалявани. Но, уви, това е особеност на националния характер.
