САМО В ПИК! Георги Марков с РЕВОЛЮЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Парламентът да избира президента на България
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Уважаеми читатели на ПИК, институцията на президента беше въведена от БКП още по време на комунистическото Народно събрание през април 1990 година чрез промяна на Живковата конституция.
Закрит беше Държавният съвет на НРБ като висш орган на държавна власт до 10 ноември 1989 г., ръководен от Тодор Живков, а с след падането му - от Петър Младенов.
На Кръглата маса БКП и СДС договориха да се създаде конституционна поправка, въвеждаща фигурата държавен глава председател (президент) на Републиката, за какъвто беше избран Петър Младенов.
Защо хем председател, хем в скоби президент? Ами защото БКП държеше за думата председател, а СДС за думата президент. И за да им съгласие, се използваха двете думи като в скоби остана президент, тъй като БКП все пак имаха пълната власт.
Прочее, така се получи и за избирателната система за ВНС. БКП искаха изцяло мажоритарна, че имаха по-известни политици, а СДС за изцяло пропорционална, защото битката е за идеи. Така се стигна до смесената - двеста депутати по партийни листи с цветни големи бюлетини червени и сини, и двеста мажоритарни с малки цветни бюлетини и името на кандидата. Така имах късмет да стана велик депутат на СДС още в първи тур в ж.к. "Люлин".
На председателя (президент) бяха дадени изключителни правомощия, като например да отменя актове на правителството, законодателна инициатива и други инструменти.
След като на Петър Младенов се наложи да подаде оставка, дето е викал танковете да ни премажат на 14 декември 1989 г., а излъга, че не го е казвал. Ама историческата камера на Евгений Михайлов го беше заснела и студентите се разбунтуваха, та чак Град на истината се появи. Тогава комунистическият следовател Бойко Рашков се е опитвал да го прикрие и е мачкал вестник "Демокрация".
Така на 1 август избраното вече Велико народно събрание избра за държавен глава лидера на опозицията доктор Желев. Той ефективно използва големите си президентски правомощия - отмени наредбата, ограничаваща софийското жителство, внесе Закон за деполитизация на армията и полицията.
Новата Конституция от 1991 г. въведе фигурата на пряко избран държавен глава - президент. И понеже се очакваше да бъде избран за 5 години д-р Желев, правомощията му бяха орязани.
Получи се парадокс - един и същ държавен глава имаше по-големи правомощия като избран от комунистически парламент, отколкото избран пряко от народа и то в условия на демокрация. Президентът Желев получи космическите за днешните времена 2 838 000 гласа.
Всъщност силно президентско правомощие остана назначаването на служебно правителство при правителствена криза, довела до парламентарна такава и предсрочни избори. Желев му се наложи да назначи силно служебно правителство с първата жена премиер Рени Инджова, а на следващия президент Стоянов също - служебен кабинет "Софиянски", който подготви валутен борд, че бяхме фалирали.
С проклетата конституционна поправка на правната нула Христо Иванов и партизаните на Сорос президентските правомощия бяха инфантилно орязани само защото президент беше Радев. Отпадна единственото силно президентско правомощие - да назначи служебен премиер и правителство. Наложиха му неудачната Домова книга и наречена в пленарна зала от Христо Иванов с келнерски жаргон - Меню.
Така се създаде Конституционна свинщина, при която не само на теория, поради отказ на хората от Менюто България може да остане в невъзможност да има служебно правителство, което ще е пречка държавният глава да насрочи предсрочни избори.
Ще видим дали бъдещите кандидат-президенти ще поемат предизборен ангажимент да внесат конституционна поправка на идиотската поправка на Христо Иванов...
Както и да се погледне, нашият президент няма вече правомощия, отговарящи на прекия избор. Та в Полша пряко избраният Карол Навроцки има желязно право на вето, което трябва да се преодолее само с 3/5 мнозинство. В Австрия, Чехия и Румъния пряко избраните президенти играят важна роля при формиране на правителствата след парламентарни избори.
Дошло е време да се помисли, след като ще избираме вместо държавен глава, лукова глава, защо да харчим пари за преки президентски избори? Да се избира президента от парламента както в Германия, Унгария и други държави.
Иначе президентската институция се оказа стабилна. Всички президенти си изкараха мандатите. Изключение направи Радев, който хвърли кърпата малко преди края на мандата, за да спечели мажоритарно парламентарен вот и ни стане вторият премиер бил държавен глава след Царя.
Всеки от българските президенти ще се запомни със силни ходове. Желев ни извади от политическата изолация още 1990 г. и като президент-дисидент беше приет светкавично в САЩ, Франция, Германия, Англия, Япония. Дори пръв поздрави Елцин след оцеляване при пуча, че му намери телефона през Венцел Райчев.
Петьо Стоянов ни поведе решително към ЕС и НАТО. По време на Първанов пък влязохме, макар и без референдум, в НАТО и ЕС, разбира се благодарение на правителствата на Царя и Паси, после и на Станишев.
Плевнелиев ни представляваше добре зад граница. Дори първа братовчедка на покойната ми съпруга на име Едит Хайду ми звъня от Будапеща, възхитена от работната закуска с маджарския бизнес, а тя е била на много закуски.
Радев пък ще остане в историята с правилната си позиция за войната в Украйна.
Е, имаше и гафове. Желю направи Боянски ливади срещу правителството на СДС и Филип Димитров с критики, които бяха спорни и не трябваше да са публични. Петьо извади в предизборно студио някаква папка срещу Богомил Бонев в борба за втори мандат. Първанов пък връчи премиерски мандат при трето завъртване на рулетката на вече бламиран при първо завъртване Станишев. Росен излъга, че е бил на митинг срещу комунизма на 10 ноември, но такъв нямаше. Румен пък размаха юмрук на правителството на Бойко. Йотова незаконно назначи Гюрчо за служебен премиер.
Почти всички президенти се скараха с партиите, които ги издигнаха или техните лидери. Желю се скара с Филип и СДС, Петьо с Командира на СДС - Иван Костов, Първанов отцепи от БСП цяло АБВ, а Радев направо ликвидира Червената партия и я изкара от парламента. В 2016 г. в президентската кампания Йотова му каза да не прави крачки срещу БСП. И той не направи, просто я погреба. Само Росен се раздели с Бойко с мир, но без любов.
След изтичане на мандатите президентите ни имаха различни битиета. Желю правилно се отказа от политиката. Петьо излишно се върна в починалото СДС, убито от ДCБ, но прие поканата на фондацията на Клинтън.
Първанов направи неуспешен проект АБВ, Росен правилно се дръпна от политиката и удари в десетката с Деси Банова, която е изключително добро момиче и поканих да види 95-годишнината на Левски. За хубост, нямам думи.
Радев спечели абсолютно мнозинство, хвърляйки се да ни управлява. Спечели избори без партия, а дали ще може да управлява без такава, остава да се види.
Очаквам предстоящите избори да са скучни, вяли, с безинтересни кандидати, а машините съвсем ще свалят активността. Едно е сигурно - бъдещият президент, както и всички досега, няма да може да обедини нацията и да олицетворява единството й, защото тя не е единна, а разделена и не подлежи на обединяване.
