САМО В ПИК! Доц. Буруджиева: Уличните прояви трябваше да спрат, щом на площада полицаите са повече от протестиращите. Нинова спечели битката за БСП
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Политологът доц. Татяна Буруджиева коментира пред ПИК как ситуацията с коронавируса се отразява на нормалния политически живот в България – дали той е в ступор, уместни ли са предприеманите мерки, какъв е бюджетът и хоризонтът му на очакване. Буруджиева анализира още дали дистанцирането и карантинирането на фигури като Борисов, Радев и Нинова означава, че обществото е оставено на самотек, дали някой не саботира министър Костадин Ангелов. Каква е перспективата пред БСП след процесите на разпад в нея и не е ли лицемерно заявеното от Отровното трио намерение за прекратяване на протестите по санитарни съображения разкрива още политологът.
- Доц. Буруджиева, как се отразява ситуацията с коронавируса на нормалния политически живот в страната и доколко го има – в ступор ли е, уместни ли са предлаганите мерки и бюджет с неговия хоризонт?
- Кризата с коронавируса се отразява и върху нормалността на политическия живот, както и върху нормалността на нашия живот. Контактът между граждани и политици трябва да се превърне в доста по-различен от обичайния. Ако приемем тезата, че българските политици така или иначе са скъсали отношенията с гражданите, значи не би трябвало много да се вълнуваме какво се случва.
Моята теза обаче е, че гражданите много повече се фокусират върху политическия живот, много по-силно в тези месеци разбират необходимостта от адекватни, бързи и навременни политически мерки. По-различно разсъждават по отношение на това какво да се случи с нашите пари. В този смисъл, от една страна, политиците имат добри решения. Например това да могат да се научат по-бързо да ползват социалните мрежи, да общуват с гражданите по новите технологични начини – нещо, което все още не виждаме масово, но ще им се наложи да търсят по-индивидуалния подход. Защото в тази ситуация политиката отново се връща към контакта: политик-гражданин, а не организиране на някакви масови събрания, където присъстват най-различни хора и нищо особено, освен емоция, не може да се предаде.
Директният разговор и необходимостта от индивидуалния контакт стават важни. Ще дам само един пример. Скоро се срещнах с приятелка, която живее в САЩ. Там само за последния месец тя е получила от Тръмп 1800 мейла. Можете да си представите за какъв вид общуване говорим. Що се отнася до положителните стъпки, според мен бюджетът е положителен в това отношение, защото в ситуация, в която непрекъснато си говорим за оцеляване, включително и за оцеляването на българската икономика, през цялото време става въпрос за пари и кой как ги харчи. Струва ми се, че е добър подход част от парите да отидат директно у гражданите, а не през бизнеса.
Знам, че това не е най-дясното решение, но истината е, че това е един от начините да се стимулира производството. А хората и без това започнаха да харчат по-малко, притеснени от бъдещето си. Ако не се стимулира тяхната покупателна способност, икономиката ни много тежко ще зацикли без свежи пари. Виждаме, че има достатъчно инструменти. И 60 на 40, и други – примерно за туроператорите. Т.е. директни инструменти, които се ползват в Европа и през европейските механизми, ще бъдат осигурени за да излезе бизнесът от тази дупка. Въпросът е да помислим как това ще се случи конкретно за българина. В тази посока трябва да се мисли и за бюджета. Смятам, че още по-малко отива да се критикува този бюджет отляво. Чухме критики отдясно, което е показателно за сбърканите политически ориентации в България.
- Дистанцирането и карантинирането в политиката – и Радев, и Борисов, и Нинова, означава ли, че обществото е оставено на самотек, или това, което казвате за бюджета, е гаранция, че наистина се мисли за хората?
- Не, не. Хората не са оставени на самотек. Те, политиците, за съжаление, никога не ни оставят на самотек. Част от протеста беше и за това – малко да ни оставят да се справяме сами, а не те да се грижат за нас. Така че в хилядолетната история няма ситуация, при която политиците да са оставили гражданите на самотк, освен може би преди големите революции. Преди Френската революция кралят е оставил всичко на самотек, защото нищо не е зависело от него. Ако ни оставят на самотек, означава да е ясно, че от политиците нищо не зависи. Това не е ситуацията в България. Напротив. Част от проблемите са, че много зависи от политиците, твърде много. Но това е част от проблема на самата демокрация, защото трябва да има активни граждани, от които също да зависят много неща.
Карантинирането в политиката според мен е време, в което политиците могат да се замислят за собствените си позиции, собствените си действия и най-вече собственото си отношение към тази криза. Не бива да преувеличаваме. Ненужни са безкрайните страхове. Истината е, че имаме проблем и трябва да се изправим пред него и да го решаваме, а не да хвърляме и да горим маските и да се правим, че няма нищо. Най-лесно е да си заравяме главата в пясъка, но някои други части ще ни лъснат. Българинът трябва да се научи за политиката и за всичко, което засяга политическото в неговия живот, да има рационално отношение. Защото емоционалното отношение, включително у самите политици, е, да не кажа друго, но поне смехотворно.
- Саботира ли тогава здравната система политиката на министър Костадин Ангелов, има ли рационално зърно в действията на тези ръководители на болници, които не изпълняват правителствените предписания?
- Това, което е ясно в България, но е ясно и в света, за съжаление, е, че няма еднозначно отношение нито към вируса, нито към мерките. Аз лично смятам, че тогава, когато си вързан в една обща система, трябва просто да намериш начин да действаш заедно. Колкото повече се действа разнопосочно, толкова по-зле. И може би съм консервативна, но в случая предпочитам да се доверя на министъра и на мерките. Още повече че той е човек, който идва от тази система и самият той е ръководил болница. Да не говорим, че хората, които взимат решения за тези мерки, не са политиците, слава богу. Т.е. това са експертите. В този смисъл чувството за лично себереализиране и себедоказване в правотата ти е най-ненужното чувство в една ситуация на криза. Възможно е самият министър да има нужда да положи още повече усилия, да дебатира и да постигне консенсус с ръководителите на здравните заведение, но лично аз смятам, че трябва да се действа еднопосочно и че разглеждайки нуждите на различните здравни заведение, необходимо е все пак да се постигне консенсус и да се произведе национална политика.
- Повече политическа или повече медицинска е болестта на Корнелия Нинова и задълбочиха ли се процесите на разпад в БСП с 10-те души, които вече напуснаха парламентарната група?
- Не е изненадващо, че има напуснали парламентарната група. Не мисля, че който следи процесите в БСП, би бил изненадан от това, че в партията имаше битка за това коя политика и чие ръководство да се наложи. Г-жа Нинова я спечели. Оттам нататък недоволството и различната позиция може да се изрази в няколко неща. Виждаме, че напусналите я изразяват по този начин. Вероятно има други хора, които имат някакви несъгласия, но не могат да си напуснат партията. Т.е. това не са изненадващи процеси. Още повече на финала на един парламент не е толкова драматично, че на една политическа партия и намалява парламентарната група. По-важно е какво ще се случи оттук нататък в БСП и дали тази линия е успешната и носещата победа линия. Защото знаем, че 4 години основната теза на г-жа Нинова е, че трябва да има промяна и че трябва да управлява БСП. Че БСП трябва да спечели изборите. Ето, сега вече няма абсолютно нищо, което да пречи на г-жа Нинова да ги спечели. Няма вътрешни опозиции, няма хора, които да и саботират нещата. Самата тя каза, че след конгреса следва стягане на редиците. Предполагам, че това ще се случи и ще видим, ако имаме търпение, какво ще се случи на изборите, какъв ще бъде резултатът.
- Като заговорихме за протестите, не е ли лицемерно, а може би опит за излизане от ситуацията, заявлението на Отровното трио да прекрати площадните си прояви от санитарни съображения?
- Трябваше да намерят някакво основание да ги прекратят, защото всички виждаме за какво става дума. Не е протест това полицията да е повече от протестиращите. Ама не защото има много полиция, а защото има малко протестиращи. Крайно време беше с това нещо да се приключи. Има и други начини да се изрази протестът на българските граждани.Даже в София отдавна трудно се разбираше, че има протести.
