САМО В ПИК! Д-р Петър Кичашки РАЗБИ МРАКОБЕСНАТА НЕДОМИСЛИЦА за журналисти в затвора и защо "Парапетгейт" е пример, че подобен закон граничи с абсурден
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Предложение на ИТН за промени в Наказателния кодекс, с които се криминализира разпространението на информация за личния живот на човек без неговото съгласие, разбуни духовете. Промените предвиждаха медии и граждани да бъдат наказвани с лишаване от свобода от 1 до 6 години.
В крайна сметка предложението ще бъде оттеглено, но Соня Колтуклиева се свърза с доктора по конституционно право Петър Кичашки, за да коментира казуса:
- Г-н Кичашки, доколкото знам има няколко решения на Конституционния съд по темата със защитата на лични данни, лично пространство - тема, станала актуална през последните два дни. Бихте ли казали какво знаете вие по въпроса?
- В конституционно-правната теория този въпрос много отдавна е изяснен. Той даже не представлява обект на правен спор. Има множество решения през годините. Съдът многократно се е произнасял първо по въпроса с личната неприкосновеност и до това каква степен правото на неприкосновеност на личния живот е абсолютна. Тоест то подлежи на неограничаване, когато се преследва конкретна законова цел и обществен интерес, и онова, което в конституционното право се нарича преследване на общото благо. Когато на ниво законодателство някой внася такива неща, очевидно писани на коленце и недоизмислени, тогава се получава този тип шокиращи предложения.
В случая има и нещо друго - когато говорим за разпространяване на информация, касаеща публични фигури и хора, които участват в обществено-политическия живот или в някаква форма на обществен терен, този тип обществени актьори имат допълнително занижени критерии за защита на личната им неприкосновеност.
- В какъв смисъл занижени критерии? Те би трябвало да са по-търпими към разкриване на лична информация, предвид на изясняване на скандали и в интерес на обществено познание ли?
- Когато си публична фигура, особено когато се занимаваш с политика, твоята лична неприкосновеност е занижена. Нормално е да има към теб завишен медиен интерес, хората да се интересуват с кого се срещаш, какви лични контакти имаш. Образно казано - казусът между Кирил Петков и Лена Бориславова, т.нар, "парапетен скандал" - той не е навлизане в лично пространство на двама свободни граждани. Това е изясняване на факти и обстоятелства между публични фигури, които имат претенции да управляват и да променят начина, по който функционира държавата. Напълно нормално е, когато тези хора излизат по телевизора да четат морал, ти да знаеш те с какъв морал разполагат.
- Г-н Кичашки, този случай в ПИК сме го изяснявали. Бяхме и във въпросната квартира - много неприятна. Но ставаше въпрос, че след тази среща кантората, в която работи по онова време Лена Бориславова, получава един много добър, доходен договор от държавната ББР, на която принципал е министър на икономиката Кирил Петков...
- Точно така. Тоест такива неща, в които са намесени обществени публични средства, не са просто лични отношения между двама душа. А е обществен въпрос. Показването на целия този казус не е нарушаване на личната неприкосновеност на тези физически лица. А всъщност разкриване на обществено значими факти и обстоятелства. Политиците по дефиниция се занимават с дела, които касаят обществения интерес. Когато ти си се заел с нелеката задача да управляваш държавата, това носи след себе си редица ограничения.
Да вземем за пример британското кралско семейство. Те са преследвани постоянно от таблоидите и всякакви медии, и това е част от културата на това да си част от кралското семейство. Нормално е твоят личен живот в голяма степен да става обществено достояние. И когато се появи такова недомислено предложение, направено без да се познава и теорията, и практиката на конституционната юрисдикция, и на правовата държава.
- Както реагираха някои коментари в социалната мрежи - на убийци на пътя, участници в катастрофи, е давано по-малко наказание, отколкото това, което ИТН искат за журналисти, разгласили лична информация...
- Някой е чел и недочел. Това е характерно за българската политика в последните 4-5 години. Много се снижи нивото и на законодателния процес, и на политическото принципи. Хора, които нямат хал хабер какво точно вършат, пишат предложения на коленце и ги внасят в деловодството на Народното събрание. Как може въобще в приоритетите на една партия да е да вкарва журналисти в затвора?!?
Гледах Бойко Борисов е говорил в тази посока днес в кулоарите на парламента. Нормално е да има някаква форма на ограничаване на фейк видеа и снимки с изкуствения интелект, още повече, че той се развива изключително бързо. Но не може да се вкарват извършителите в затвора за нещо такова. Може да има глоба, административно-наказателна санкция, но в никакъв случай не можем да говорим за наказателна отговорност. Това не отговаря на принципа на правовата държава.
