САМО В ПИК! Евродепутатът Емил Радев за натиска на ДеБъ в съдебната власт: Руши се изграденото доверие в ЕС! Целта е да се овладеят КПКОНПИ и прокуратурата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Сериозни промени в съдебната система са предложени от парламентарната група на Демократична България. Те касаят КПКОНПИ и имат за цел закриването и на специализираните съд и прокуратура. Всичко това е на фона на очакваното служебно правителство и очертаващите се предсрочни парламентарни избори у нас.
Миналата седмица евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков сезира Комисията по бюджетен контрол в Европейския парламент и настоя тя да направи проверка и да изслуша аргументите за законопроекта на Демократична България, който представлява намеса в дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
ПИК потърси за коментар колегата му от групата на ГЕРБ/ЕНП в Европарламента Емил Радев. Ето какво заяви ексклузивно пред медията ни евродепутатът:
- Г-н Радев, как ще коментирате предлаганата съдебна реформа с вносител Демократична България?
- Предлаганите промени засягат структури като специализираните съд и прокуратура, които вече над 10 години бяха наблюдавани от Европейската комисия в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка и които са получили одобрение за своята работа. Последният доклад от 2019 г. ясно изразява положителната позиция по въпроса за КПКОНПИ. Препоръка 17, която се отнася до ангажимента „да се приемат необходимите изменения в Закона за конфискация на престъпни активи и да се гарантира, че Комисията за незаконно отнемане на активи продължава да работи независимо и ефективно“, се счита за изпълнена. Това доведе до временно приключване на мониторинга по този показател.
Докладът на ЕК за 2020 г. относно върховенството на закона пък отчете, че антикорупционните разпоредби в България тепърва започват да дават плодове. И макар че някои предизвикателства остават, ние имаме добре работещо законодателство, което позволява отнемане на незаконно придобито имущество, без това да е свързано с наказателна присъда. Такова законодателство имат и страни като Испания, Италия, Ирландия и Великобритания.
Според статистиката на Европол за периода 2010 – 2014 г. 2,2% от прогнозните приходи от престъпна дейност са били временно иззети или замразени и едва 1,1% - конфискувани на европейско равнище. Това на практика означава, че евентуално около 98,9% от печалбите от престъпна дейност остават на разположение на престъпниците.
Дейността на КПКОНПИ в тази връзка е особено важна, защото може да се отнемат незаконно придобитите ресурси от организираната престъпност, а също така да се възмездят и жертвите на престъпността.
Прави впечатление, че промените се предприемат в момент, когато България получи висока оценка и се постигна стабилност в дейността на Антикорупционната комисия. В докладите пише, че нейният капацитет трябва тепърва да се укрепва и да се отделят повече ресурси, за да може да действа още по-бързо и ефикасно.
Евентуалното закриване на КПКОНПИ например ще доведе до спирането на повече от 700 искови производства в първа, въззивна или касационна инстанция, проведени срещу над 1600 лица. Стойността на претендираните активи за конфискация в тези случаи надхвърля 3 млрд. лв. Предложените промени ще спрат образуваните производства и дела срещу физически и юридически лица, някои от които са сред най-емблематичните олигарси в България през последните две десетилетия. Разформироването на структурата именно в такъв момент е, меко казано, странно. Сега, когато делата се прехвърлят от специализираните съдилища в други съдилища, всичко ще започне отначало – ще се стигне до образуването на стотици нови дела, хиляди експертизи ще тръгнат наново, както и всички процесуални действия. Защото това е принципът в наказателния процес – когато друг съд или състав поеме процеса, той започва отначало.
- Според вас каква е причината за желанието за въпросните реформи, защо се бърза и каква е целта им?
-Очевидно е, че промените се правят прибързано - без необходимите анализи, проучвания и изводи какви ще са последствията, без да има сериозни консултации със съдебната власт, Висшия съдебен съвет, неправителствените организации. Обръщам внимание, че нашите външни партньори ще следят този процес. Говорителят на Европейската комисия изрично заяви, че тя наблюдава развитието в тази насока. Да се правят на крак, буквално за няколко седмици, промени, които ще намерят отражение върху стотици дела за милиони левове и то в един много чувствителен за българските граждани сектор, ми изглежда доста несериозно. Според мен това бързане няма логично обяснение, затова буди съмнения дали не се прави за обслужване на определени интереси. Когато се закрива нещо, което над 10 години вече е показало своята ефективност, когато се разформирова в такива кратки срокове, без да сме наясно какви ще са последствията, не може да не си зададем въпроса дали всъщност някои хора не изпълняват обещанията си към определени лица, които са под ударите на правосъдието.
Предприетите промени се отнасят до милиарди обезпечения, до дейността на организирани престъпни групи и се случват в момент, когато ни предстои поредният доклад за върховенството на закона, очакван през юли. От една страна, съдебната ни система, нейната независимост и резултатите, които се стреми да постигне, се оказват под особен натиск. От друга страна, е накърнено чувството за справедливост на българските граждани. На фона на високите очаквания на обществото ни за ефективна борба с организираната престъпност не може промени, важни за години напред, да се правят набързо. Така се поставят под съмнение независимостта и ефективността на българската правосъдна система.
Ние успяхме да изпълним препоръките и да затворим показателя за борба с организираната престъпност в докладите на ЕК именно благодарение на реформите, които се проведоха през последните години. Затова в момента рискуваме отново да търпим критики и да разклатим доверието на европейските ни партньори, което едва ли занапред ще допринесе за положителни оценки в докладите.
Нека не забравяме, че в докладите, освен това, се отразява и политическата стабилност като фактор за напредък на реформите. В последния доклад по Механизма за сътрудничество и проверка ЕК заяви, че България е изпълнила задоволително всички критерии и вече почти две години няма нови доклади. Предлаганите промени обаче ни изправят пред неизвестни, а има всички основания да очакваме последствията да са сериозни.
- Какви последствия имате в предвид?
- Сигурен съм, че тази проблематика ще залегне отново в доклада за върховенството на закона, така че последствията, за които говоря, са свързани преди всичко с доверието на европейските ни партньори. Докато формално очакваме да бъде взето решение за окончателното прекратяване на мониторинговия механизъм, на практика на дневен ред се връщат теми, които вече са били затворени в доклада, отричат се реформи, които са били одобрени и са получили положителна оценка от ЕК. Затова може да се окаже, че с промените се руши изграденото вече доверие.
- На практика реформите представляват намеса в работата на КПКОНПИ и закриване на специализираните съд и прокуратура…
- Да, целта е закриване на специализираните съд и прокуратура, а също и разформироване на КПКОНПИ. Аз лично не мога да разбера какво ще постигнем, разделяйки я на две комисии – освен че ще се спрат делата, което е ясно записано в проектозакона.
Ако се даде възможност за падане на възбраните, всъщност се осигурява механизъм за овладяване на комисията. Що за последствия очакваме, ако се правят промени само за да се смени ръководството?!
- Всичко това как ще се отрази върху работата на главния прокурор?
- Ще се отрази върху работата на цялата прокуратура. Как бихме могли да очакваме положителна развръзка от закриването на структура като Специализираната прокуратура, която по закон в момента се занимава с дела, свързани с организирани престъпни групи и корупция по висшите етажи на държавата?! Именно там, където има най-много резултати, ние връщаме нещата назад. Така бихме затруднили работата и на цялата правосъдна система по тези дела.
- Едно от исканията на желаещите да осъществят реформите е бюрото за защита при главния прокурор да бъде преместено в правосъдното министерство. Каква е целта?
- Според мен основната цел е да се овладее самата прокуратура чрез новите предложения за промени на Конституцията. Попадането на прокуратурата под влиянието на изпълнителната власт обаче би било в пълно противоречие на принципа на разделение на властите.
Очевидно се цели да се установи контрол както върху КПКОНПИ, така и върху прокуратурата. Това ясно личи от предложените промени в Конституцията, тъй като напълно ще доминира политическата квота в прокурорската колегия. Ще се даде право на глас на министъра на правосъдието, а повечето членове на ВСС и прокурорската колегия ще се избират от парламента. Това обаче ни връща доста назад в реформите и е удар върху независимостта на съдебната система. Венецианската комисия ясно ни каза, че изборната квота от магистратите трябва да доминира, а тук очевидно се прави опит да се овладее прокуратурата, да се дадат сериозни правомощия на изпълнителната власт в лицето на министъра на правосъдието. Явен е стремежът за контрол над структури, които се борят с престъпността и корупцията. Така вероятно някои партии се опитват да си гарантират, че няма да попадат под ударите на тези структури в даден момент.
Нека не забравяме обаче, че независимостта на съдебната власт и спазването на върховенството на закона са особено важни за една демократична държава. Полша и Унгария са нагледни примери как нашите европейски партньори реагират на всички опити на политиците да овладеят съдебната власт.
- Ще успеят ли да ги прокарат тези реформи според вас с оглед това, че се очаква и БСП да върне мандата и вече сме съвсем близо до служебно правителство?
- Видяхме как се приеха промените в Изборния кодекс – буквално за ден. Всичко се случи без нужната експертиза, пак без да си дават сметка под какъв натиск ще поставят изборния процес, като се използваха всички възможности, които дава правилникът на НС.
Не бих се учудил по същата „бърза процедура” да се прокарат и реформите в съдебната система. За съжаление, последиците ще бъдат много сериозни и няма да могат да се преодолеят лесно дори и с последваща промяна на това законодателство.
- Вашият колега Андрей Новаков сезира Комисията по бюджетен контрол в Европейския парламент заради този законопроект. Според вас ще има ли реакция от ЕС и каква може да бъде тя?
- Не само колегата Новаков, а цялата група на ГЕРБ/СДС в ЕНП сезира нашите колеги в Европейския парламент и ЕК. Направи го и професионалната организация на магистратите. ЕК отговори, заявявайки, че следи тези законодателни промени и те ще бъдат отразени в следващия годишен доклад за върховенството на закона.
Всъщност ако тези промени бъдат приети, очаквам да станат повод за сериозни критики от страна на ЕК. Комисията, за съжаление, няма механизъм да спре предприетите стъпки, т.е. всичко е в ръцете на българския парламент. Много се надявам да се прояви здрав разум, защото предложените сериозни промени ще имат значителен негативен ефект, а както вече казах, грешките не биха могли да се коригират.
- Как ще коментирате промените в Изборния кодекс, свързани с машинното гласуване?
- Има много практически детайли, за които вероятно от прекомерното бързане не е помислено. Ще дам и конкретни пример – остават открити въпроси кой ще настройва машините и кои техници ще ги обслужват в чужбина, как ще стигнат навреме до изборните секции, защото те могат да бъдат неограничен брой, как ще бъдат транспортирани до Австралия например. В закона няма яснота и относно бюджета – какво ще струва всичко това на държавата. На всички тези въпроси ЦИК трябва да намери отговори в много кратки срокове, а тя още не е сформирана. Без действащо Народно събрание оттук нататък няма да има възможност тези недостатъци в законодателството да се поправят.
