САМО В ПИК: Ето ги истините и лъжите около убийството на двете жени от дрогирания Георги Семерджиев
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Същинска информационна война се развихри в последните три дни след фаталния сблъсък във вторник късно вечерта, погубил две млади жени на софийския булевард „Черни връх“. Припомняме, че тогава лъскавото „Ауди“ Q7 на дрогирания шофьор-убиец мина на червен светофар с превишна скорост, вряза се в такси, последва удар в асансьора на метростанция "Европейски съюз, от който колата се разцепва на две, като едната част премазва двете нищо неподозиращи жени, които вървят по тротоара.
С методите хибридната пропаганда, вътрешното министерство, което е пряко отговорно за случилото се, още в сряда започна опитите да използва жестоката катастрофа за преки и косвени атаки срещу прокуратура. Така в публичното пространство се появиха серии от инсинуации, които целяха да заблудят общественото мнение и в крайна сметка да остане усещането, че Семерджиев си е позволил да кара надрусан, с 200 км. в час и с включени незаконно притежавани сини полицейски лампи, защото се ползвал със закрилата на държавното обвинение. Фактите се оказаха доста по-различни.
Още в сряда, не друг, а лично Бойко Рашков започна да внушава, че Семерджиев се ползвал със статут на свидетел на прокуратурата. Не бил Семерджиев, а друг „защитен свидетел“, обясни ден по-късно пресцентъра на МВР. Мотивът на вътрешния министър да отклонява „огъня“ на обществения гняв по посока на прокуратурата е разбираем, при това той далеч не е свързан с омразата на Рашков към всеки прокурор и особено към главния прокурор Иван Гешев. Точно 40 часа бяха нужни на Рашков, за да признае, че в джипа на Семерджиев при касапницата е имало действаща полицайка, както и че автоджигитът е бил на ВИП-обслужване от няколко софийски РПУ-та.
МВР буквално заля медиите, къде явно, къде контролирано и скрито с манипулативни внушения. Близки до вътрешния министър журналисти набедиха военен прокурор, че бил на местопроизшествието, за да прикрива извършителя. Истината обаче се оказа доста прозаична – началникът на Военно-окръжна прокуратура – София Адалберт Кръстев, когото опитните съдебни репортери добре познават, напълно случайно се оказал на мястото, минути след тежката катастрофа, и като всеки отговорен магистрат, направил нужното, за да съдейства на пристигналите полицаи да осигурят периметъра. Клеветящите Кръстев обаче пропускат да уточнят една куриозна подробност – как репортери и оператори от няколко телевизии, които са отишли да заснемат катастрофата, споделят, че повечето от униформените полицаи сами признали, че са дошли почепрени, все пак катастрофата стана в последните часове на 05 юли – професионалният празник на МВР.
По-късно се оказа, че МВР така и не е успявало да установи къде се е укрил Семерджиев. Едва след намесата на опитни следователи, отряд „Кобра“ на СДВР бил пратен да щурмува жилището на шофьора-убиец. И добре, че това се бе случило, защото можеше и до днес Георги Семерджиев да продължава да е в неизвестност.
Най-големият скандал в случая обаче се състои в отказа на министъра на вътрешните работи в оставка Бойко Рашков сам да признае, че не прокурор, следовател, съдия, съдебен служител, не политик от опозицията, а действащи полицаи са били „на хранилка“ на наркозависимия убиец на пътя. Всъщност не Рашков обяви, че полицайка е била в джипа на Семерджиев, това направиха медиите, докато вътрешният министър в оставка се опитваше да се измъкне от темата, като им пробутваше внушения – как лошата прокуратура не искала да го съди и как МВР щяло за пореден път да обявява война на надрусани и пияни шофьори.
За капак, оказва се, че изглежда Георги Семерджиев има родство с някогашния вицепрезидент и вътрешен министър от зората на Прехода – ген. Атанас Семерджиев, когато Бойко Рашков се е трансформирал от комунистически следовател в червен реформатор. Видно е, че Рашков е изнервен и гузен, предусещаш, че скоро няма да е дори министър в оставка, а обикновен пенсионер, който тепърва ще трябва да обяснява произхода на средствата, с които е придобил 22 имота, докато цял живот е работил на държавна длъжност.
