САМО В ПИК! Ето го големия сценарий зад идването на власт на Мадяр. Победата му може да се окаже пирова
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Парламентарните избори в Унгария през 2026 г. предизвикаха лавина от емоции в консервативните среди. До този момент партията Фидес на Виктор Орбан бе доминираща сила, отстояваща традиционни ценности, национален суверенитет и критично отношение към бюрокрацията в Брюксел. Появата на новата формация Тиса на Петер Мадяр и нейният убедителен резултат обаче пренареди политическата сцена.
Партията на Петер Мадяр, въпреки имиджа си на десен проект, няма истински консервативен фундамент. Още в нощта на изборите новият лидер заяви, че ще работи за „нова Унгария в сърцето на Европа“ и ще превърне страната в „лоялен съюзник на ЕС и НАТО“. Той обеща да създаде независими институции и да възстанови върховенството на закона, като същевременно се зарече да присъедини Унгария към европейската прокуратура. Тези позиции звучат модерно, но за консервативните хора са сигнал, че Тиса няма да се противопоставя на директивите от Брюксел, а напротив – ще ги приветства. В кампанията си Мадяр постави акцент върху евроатлантическата интеграция и повтаряше, че Унгария трябва да бъде „надежден партньор“ в ЕС. Зад тази фраза стои готовност за безусловно изпълнение на политиките, които идват от Брюксел – включително миграционни квоти и либерални реформи в образованието, семейството и медиите. За разлика от Фидес, която се съпротивляваше на външния натиск, Тиса обещава да „затопли“ отношенията с ЕС дори ако това означава отстъпване от националния суверенитет.
Загубата за формацията на Виктор Орбан е безспорно тежка, но тя се дължи също и на поведението на крайнодясната партия Mi Hazánk („Нашата родина“). Тази партия се обявява за патриотична – срещу миграцията и „диктатите“ от Брюксел – което я прави потенциален съюзник на Фидес. Предизборните социологически проучвания даваха на Mi Hazánk около 5 %. Лидерът ѝ Ласло Тороцкаи заяви, че не желае никоя друга сила да има „абсолютна власт“ и че няма да сключва формални споразумения с нито една от двете големи партии. По време на кампанията се появиха спекулации, че тази партия ще оттегли свои кандидати в едномандатните райони и ще подкрепи Фидес, но Тороцкаи публично отрече подобни преговори, като подчерта, че кандидатите му нямат право да се оттеглят. В резултат на това десният консервативен вот се разпиля и вместо да работи за обединение на патриотичните сили, Mi Hazánk събра достатъчно гласове, за да лиши Фидес от решаващи проценти в някои окръзи.
Този разпилян вот позволи на партията Тиса да спечели около 138 мандата в парламента, докато Фидес остана с 55 места и не можа да блокира конституционни промени. Mi Hazánk вкара шест депутати, но отказа да предостави подкрепата си на Орбан. В много едномандатни райони разликата между кандидатите на Фидес и Тиса беше едва 2–3 %, което означава, че ако Mi Hazánk беше оттеглила своите аутсайдери или беше призовала привържениците си да подкрепят Фидес, консервативният лагер можеше да спечели тези места. Така партията, която се представяше за патриотична, на практика улесни победата на проевропейската, либерална групировка на Мадяр.
След изборната победа Петер Мадяр не изчака официално да встъпи в длъжност и започна да настоява за оставки на ключови институционални лидери. Той призова президента Тамаш Шулок да го покани да състави правителство и след това да подаде оставка. Мадяр поиска и оставките на главния прокурор, председателя на върховния съд (Курия), Върховния административен съд, председателя на Сметната палата, председателя на Съвета за конкуренция и ръководството на медийния регулатор, като нарече тези институции „марионетки“ на Орбан. От християнско‑консервативна гледна точка подобно поведение е крайно проблематично. Конституционният ред предвижда, че органите на съдебната власт и независимите регулатори имат мандати, които не зависят от политическата конюнктура. Агресивното настояване за оставки още преди встъпване в длъжност нарушава принципа на разделение на властите и носи риск от политизация на съдебната система. Намерението да се пренапише конституцията и да се подмени ръководството на медиите подсказва, че новият премиер би си присвоил власт, която не му принадлежи по право.
Тези действия се вписват в по‑широк сценарий, който предстои след победата на Мадяр. Едно от основните различия между Фидес и Тиса е отношението към миграцията. Докато Орбан изгради гранична ограда и отхвърляше плановете на ЕС за разпределение на мигранти, Петер Мадяр говори за „хуманитарен подход“ и е готов да се съобрази с общоевропейските политики. Европейските лидери приветстваха изборната победа на Мадяр като възможност да се рестартират отношенията между Унгария и ЕС. Това включва очаквания новото правителство да позволи на Европейската прокуратура да работи в страната и да възприеме политики, които Орбан блокираше. В този контекст е вероятно Унгария да се откаже от твърдия контрол по южната граница, което ще създаде предпоставки за увеличаване на миграционния натиск. Освен това, с обещанието си да „възстанови върховенството на закона“ и да унифицира Унгария с европейското законодателство, Мадяр се ангажира да изпълни условията на Европейската комисия за отпускане на замразените средства по плана „NextGenerationEU“. Тези условия включват либерални реформи, свързани с правата на ЛГБТИ общността, полово образование в училищата, по‑силна федерализация на ЕС и климатични мерки, които ще натоварят селското стопанство – всичко това в противоречие с консервативните ценности, които Унгария защитаваше при Орбан.
Някои български политици и коментатори твърдят, че партията на Мадяр е „реформирана десница“ и дори по‑консервативна от Фидес. Това е нелепо. Макар Мадяр да е бивш служител в правителството на Орбан, в предизборната кампания той обеща да се освободи от половината мерки на предишното управление. Готовността му да отмени законите, които ограничаваха финансирането на НПО-та от чужбина, показват, че Тиса не просто не е по‑консервативна, тя е либерално движение, което използва десен език, за да привлече разочаровани избиратели. На всичкото отгоре, след призивите му за оставки на ключови фигури, се появиха гласове за ревизии и преследвания срещу представители на предишното управление. По площадите се чуват призиви за лустрация и дори забрана на Фидес. Макар борбата с корупцията да е важна, тези методи напомнят политически чистки от миналото и пораждат опасения, че след либералната победа може да се развихри „лов на вещици“.
Изборите в Унгария през 2026 г. показаха колко крехка е демокрацията, когато патриотичният лагер е разединен. Победата на Петер Мадяр не е победа на консерватизма; тя е триумф на либералния проект, който обещава пълна интеграция в Европейския съюз и приемане на политики, срещу които Орбан се бореше. Ролята на Mi Hazánk – партия, която се представяше за патриотична, но фактически помогна на либералния кандидат – трябва да бъде урок за консервативните избиратели: разединението води до загуба. В същото време трябва да се противопоставяме на призиви за политически репресии. Наказването на корупцията трябва да се извършва в рамките на закона и без отмъстителни мотиви, а агресивното настояване за оставки подкопава демократичните устои.
Макар че ФИДЕС загуби мнозинството и изборите, никой не трябва да си прави илюзии, че Виктор Орбан и неговото движение ще се откажат от защитата на Унгария и унгарците от псевдолибералните ценности. С години той построи широка коалиция от консервативни християни, патриоти, работници и предприемачи, които ценят свободата и суверенитета. Сега, когато властта е в ръцете на проевропейска партия, тази база се превръща в мощна опозиция. Думите на Орбан след изборите – че резултатът е болезнен, но ясен – свидетелстват за решението му да спазва демократичните правила, но никъде не подсказват за капитулация.
Дори ако ТИСА притежава две трети подкрепа в парламента, тя ще се сблъска с исторически дълбоки традиции и силна културна идентичност. Унгарците не са свикнали да живеят под чужди диктати. За разлика от либералните елити в Брюксел, които вярват в универсални рецепти, мнозина в страната поставят на първо място „család, nemzet, Isten“ – семейство, народ, Бог. Всеки опит да се въведат либерални експерименти – масова миграция, радикален феминизъм, идеологическо образование – ще срещне не само парламентарна съпротива от страна на ФИДЕС, но и мирни, но решителни протести по улиците на Будапеща, Дебрецен, Печ и малките градове. В този смисъл битката тепърва започва. Консервативното движение няма да отстъпи, а ще се реорганизира. Влизането на ТИСА в съюз с Брюксел може да се окаже пирова победа, ако пропастта между управляващи и управляеми се задълбочи. Унгария остава арена на идейна борба между евроцентрализма и националния суверенитет.
Веселин Киров, за ПИК
Веселин Киров е политически анализатор, юрист и експерт по международни проекти с дългогодишен професионален опит във Франция и Европа. Доктор по конституционно право, той притежава магистърски степени по търговско право, европейско право и политически науки от водещи френски и български университети. Работил е на ръководни позиции в сферата на договорното управление, инфраструктурните и международните проекти. Автор е на множество анализи по теми, свързани с европейската политика, геополитиката и международните отношения. Член е на Българското дипломатическо дружество и редовен коментатор по въпросите на европейската политика и международната дипломация.
