САМО В ПИК: ЕЦБ завърта печатницата на пари отново! Топ банкерите в Европа притеснени – ще избягат ли инвеститорите от банките и ще има ли нови фалити?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Изпълният директор на Дойче Банк Кристиян Севинг вчера предупреди, че централните банки изчерпват възможностите си за противодействие на световните икономически рискове. Според топ немския банкер, Европейската Централна Банка и Федералният Резерв нямат останали конвенционални политики, които да омекотят удара от истинска икономическа криза.
„Особено загрижен съм за серия финансови и геополитически рискове, започвайки от ситуацията в Хонг Конг то напреженията в Близкия Изток. Светът е поставен пред извънредна макроикономическа ситуация, която е много трудно да бъде предсказана и е изключително волатилна“, добавин Севин от банковия Сибос в Лондон.
Глобалните централни банки като ЕЦБ и Федералният Резерв започнаха отново с политиката по количествени облекчения или по-просто казано – печатането на пари, тъй като политическите притеснения за състоянието на световната икономика стават все по-сериозно.
Европейската Централна Банка е особено агресивна, намалявайки основната си депозитна лихва с 10 базисни точки (0.1%) до рекордно ниското ниво от -0.5%. Това означава, че кредитните институции губят пари от поддържането на големи кешови наличности.
Шефът на Дойче Банк директно нападна ЕЦБ в своята реч, посочвайки, че много малко икономисти вярват, че още по-евтините напечатани пари в момента ще имат ефект – клиентите на Дойче Банк няма да инвестират нито едно допълнително евро, само защото то ще е 10 базисни точки по-евтино.
Притесненията на Севинг всъщност са далеч по-дълбоки, но нелицеприятни за открит дебат. Те се виждат ясно в състоянието на самата Дойче Банк – тя е в процес на гигантско преструктурирано, изтегляйки се от международния бизнес с акции и намалявайки служителите си с над 18 000 човека.
Вице-президентът на ЕЦБ Луи де Гуиндо открито вдига въпроса за рентабилността и печалбите на банките в Европа по време на своя лекция в Лондон през май 2019 г. Това е няколко месеца преди новия залп с напечатани пари на Марио Драги, т.е. днес вече ситуацията е доста по-усложнена. Преди два дни, председателят на холандската ING също изрази скептицизъм, че новите политики на ЕЦБ ще стимулират икономиката, като според него негативните ефекти върху печалбите на банките ще имат по-голяма тежест от позитивните.
„Паричната политика има своите лимити и ние не допускаме, че този нов импулс ще създаде допълнителни инвестиции, нито че ще мотивира хората да потребяват повече. Всъщност, той може да доведе до повече несигурност, при която хората просто ще увеличат спестяванията си и със сигурност няма да инвестират повече“, каза Ханс Виджерс пред американската CNBC.
Икономическият журналист Джон Штепек посочва, че да осигуриш евтини пари на банките, които те да раздадат под формата на кредити е едн, но да намериш бизнеси, които да получат тези кредити и да ги върнат с печалба е съвсем друго. Това отлично илюстрира парадоксът пред Европейската Централна Банка, която осигурявайки все повече безплатен ресурс за правителствата измества частните инвестиции, което от друга страна удря печалбите на банките, тъй като намалява възможностите им да кредитират – дори и когато ЕЦБ ги наказва, ако не кредитират.
На този европейски фон, българските банки засега остават изолирани от потенциалните негативни ефекти и продължават плавно да увеличават кредитирането както към домакинствата, така и към фирмите.
Ликвидността на родните трезори е традиционно висока и БНБ подхожда далеч по-консервативно от Европейската Централна Банка, като всъщност родният регулатор се опитва да охлади кредитирането, за разлика от институцията на Марио Драги. Ликвидното покритие на българските банки остава много стабилно като числата на Българска банка за развитие, ЦКБ, ДСК и ПИБ са дори изненадващо високи.
Възвръщаемостта на активите на българските банки също продължава да е задоволителна, което показва, че разлика от европейските си партньори, у нас банките успяват да намерят устойчив баланс и рентабилност.
