САМО В ПИК: Жоро Атанасов с остър коментар за драмата със "синята" козирка
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Известният спортен журналист и публицист - Георги Атанасов, направи любопитен коментар относно словесните стрели между "Лудогорец Арена", "Герена" и "Армията". Атанасов изрази парещо мнение свързано с "виртуалната козирка" на съоръжението на "сините". Липсата към момента на въпросното удобство се дискутира за пореден път в родния футболен свят, наскоро. Ето какво заяви Жоро в ексклузивно интервю пред ПИК.
- Г-н Атанасов, какво е мнението ви относно следните цитати на благодетели на Левски и ЦСКА, публикувани в официалните сайтове на столичните грандове:
"Отказът да се дискутира феърплея и съдийството показва, че живеем в два паралелни свята, единият от които е перфектен, но в който ние не живеем", заявява Спас Русев.
"Жалко за клетия и изстрадал любител на този толкова красив спорт", гласи фраза на Гриша Ганчев?
- И двете позиции изразени от най-важните личности в най-големите български клубове имат своето основание. Всеки запознат с футбола е наясно, че през последните години толкова значимият спорт у нас беше изкривен, деформиран, опорочен, замърсен и т.н. От тази гледна точка изказаните мнения на господата Ганчев и Русев са съвсем нормални и справедливи.
Паралелната реалност, за която говори собственикът на Левски - това е монополният, феодален свят на проекта от Делиормана, който през последните 7-8 сезона вече създаде една съвсем неадекватна картина в целокупния български футбол.
Най-напред т.нар. проект, чиито успехи у нас и в Европа не могат да бъдат отречени, даде да се разбере, че най-популярният спорт може да се прави и без хора. Какво визирам - това, че независимо от седемте поредни титли в България, двете участия в групите на Шампионска лига и другите безспорни спортни и финансови резултати, Лудогорец просто си остава едно лабораторно, корпоративно творение. Което по никакъв начин не успява да спечели публична подкрепа, макар че в тази насока бяха употребени много сериозни усилия, особено в началото на кампанията, когато разни удобни говорители се опитваха да внушат, че едва ли не корпоративната-фирмена кауза на клуба от Разград е национален приоритет.
Не се получи и сега виждаме как абонираните шампиони играят пред "Театър 199" своите вътрешни мачове и пред доста скромен брой зрители международните си срещи. Та това е паралелният свят, за който намеква г-н Русев. Паралелната действителност като част от паралелната държава дава видимост за нормалност и реалност, но всъщност не е така, а става дума за подменени стойности. Разместване на ценности и налагане на неприемливи стандарти от морално-историческа гледна точка.
Но да конкретизираме нещата с дереджето на българския футбол. Лошото е, че в този паралелен свят вече се приема като нещо нормално и съдийския произвол, двойния стандарт на БФС, и пор*ото в рамките на сателитната система, и тото-мачовете с обръщане на резултата по дежурен сценарий и т.н.
- Собственикът на Лудогорец - Кирил Домусчиев, пък написа следните думи в популярна социална мрежа:
"Г-н Русев, не Ви ли стигнаха 90 минути да вкарате гол, та опряхте до едната минута повече продължение?! Докато гледахте как е направена козирката на "Лудогорец Арена", явно сте пропуснали да видите как Цветкович едва не откъсна крака на Натанаел".
Вашият коментар за въпросното виждане на боса на "орлите"?
- Ще започна отзад напред. Общото между козирката направена красиво на стадиона в Разград и виртуалната такава на "Герена", за която намеква г-н Домусчиев е държавната помощ и за двата почти роднински доскоро любимци на управляващите, имам предвид Лудогорец и Левски. Но тъй като "сините" са прекалено голям клуб за историята на българския футбол, ясно бе, че този "меден месец" ще приключи в момента, в който от Левски се доближат до "зелените" и придобият качествен вид и за титлата. Случи се точно така.
До миналия сезон, когато "сините" оставаха на индустриално количество точки от Лудогорец и на 15-20 от ЦСКА и конкуренцията в първенството се съсредоточаваше единствено в спора между "Армията" и Делиормана, тогава тимът от "Герена" естествено правеше всичко възможно да подпомага съдружниците си от Разград срещу вечния съперник. И даже се стигна до там, че "сините" изглеждаха като един провинциален подизпълнител в мача от края на миналата кампания, ако си спомняте, когато Кешерю вкара на стадион "Георги Аспарухов" от ългов удар. Сега нещата се промениха.
Спас Русев намери адекватен наставник в лицето на Славиша Стоянович. Левски направи прилична селекция, "сините" постигнаха няколко важни успеха, включително и във Вечното дерби, оглавиха таблицата и както се казва - апетитът идва с яденето. А традиции и апетит на Левски, естествено не липсват. И по този начин се сложи край на любовната сага между Подуяне и Делиормана. И затова двамата собственици г-н Русев и г-н Домусчиев си разменят тези реплики.
Що се отнася до конкретните случаи, то естествено, че всеки тегли чергата към себе си и реагира според дадения момент. Ето сега, най-пресният пример. От "Герена" изреваха на умряло заради някаква неотсъдена дузпа в тяхна полза по време на мача за Купата във Варна. Добре, имало игра с ръка на футболист от домакините. Но защо хората от Левски забравят или са пропуснали да видят, че Станислав Костов отигра с ръка малко преди първия гол в срещата, с който гостите поведоха?
И още нещо, не беше толкова отдавна, когато по време на последното Вечно дерби, защитникът на "сините", ако не ме лъже паметта Горанов, също спря топка с ръка в наказателното поле, 100-процентова игра с ръка, но ЦСКА не получи дузпа. И какво от това? В крайна сметка подобни спорни епизоди се случват в целия световен футбол и с ВАР, и без видео-асистент рефер, така че подобен казус от драматичния мач за Купата във Варна просто звучи прекалено лековато.
Също така, смятате ли, че "сините" биха поставили въпрос за ембарго върху определени съдии и даже за оставка за шефа на реферите и на цялата колегия, която впрочем си е за оставка много отдавна, ако Нашименто не беше уцелил чайка в небето с петата дузпа след редовното време и продълженията на "Тича"?
Ако гостите бяха спечелили - всичко щеше да е цветя и рози. Мъжеството щеше да е надделяло, важен щеше да е резултатът, независимо по какъв начин е постигнат и 26-кратните шампиони щяха да си гонят дубъла. Сега обаче се случи това, което е част от играта, а именно - футболист на Левски пропусна ключова дузпа, развръзката настъпи много болезнено след изравняването в последните секунди на редовното време и така стигнахме до поредната "синя" революция.
- Изминаха 13 кръга от шампионата, разликата между водещите 3 отбора е минимална. Ако обаче се погледне в глобален план - да очакваме ли нещо добро за националния тим на България, въобще за родния футбол на национално ниво от това остро съперничество, което се очерта между Лудогорец, Левски и ЦСКА?
- На теория имаме право на подобен оптимизъм, но на практика не смятам, че ще се случат кой знае какви положителни промени, поради няколко елементарни причини. Най-вече заради това, че действащият шампион и основен претендент за осма поредна титла Лудогорец, както всички добре знаят, играе с двама българи в титулярния състав, в най-добрия случай. Светльо Дяков и Антон Недялков.
А Дяков да е жив и здрав - е човек, който е по-скоро към финала на своята футболна кариера. И тук е интересно да си зададем риторичния въпрос - как така за 7-8 сезона в елитния спорт и толкова много успехи и печалби от всякакъв порядък в Разград не успяха да извадят поне няколко млади, перспективни, български футболисти? Така, както все пак го правят макар и епизодично и ЦСКА, и Левски, и Ботев Пловдив, и особено Литекс в близкото минало.
Защото статистиците много добре показаха, че близо 80 процента от актуалните национали в различни периоди са минали в предишните години през школата и стадиона в Ловеч. При тази паралелна действителност в българския най-любим спорт, за която намеква г-н Спас Русев, виждаме как в нея имаме шампион конвертируем сравнително в Европа поне досега, със скъпи елитни чуждестранни футболисти, който обаче абониран първенец по никакъв начин не допринася за националната кауза. Макар, че беше провъзгласен за такава преди известно време от придворни глашатаи, медийни, политически и всякакви.
Да продължа темата. В Левски също виждаме, че общо взето подемът на "сините" през последните месеци, от началото на новия сезон, се дължи най-вече на няколко качествени чужденци. Начело с Обертан, Кабрал, Ейолфсон, Яблонски, Паулиньо.
Тиам, Мариани, Рейш и прочие - стартиращата халфова линия е изградена от иностранци. И независимо от головете на Станислав Костов и добрите изяви на младия капитан Горанов, общо взето и Левски, в по-малка степен от Лудогорец естествено, но в значителна, може да се каже, че е един отбор с доминиращо чуждестранно присъствие.
Единственият тим от тройката на кандидатите за титлата, в който има български фундамент в момента е ЦСКА и не случайно 31-кратните шампиони са най-широко представени в националните формации - и в представителния отбор и в младежката гарнитура. Всеки може да си припомни за кои имена става дума - и за Бодуров, и за Чорбаджийски, и за Десподов, и за Малинов, и за младия Лясков. Антов също е играч с перспектива, макар и още на юношеска възраст. И тук не трябва да забравяме и Антон Недялков, бързо извървял пътя "До Далас и назад", акостирайки в Делиормана за по-пряко.
Така, че тази засилена конкуренция в българското първенство не ми дава достатъчно основания да смятам, че ще се отрази върху националния състав. Където по мненията на всички специалисти - просто липсва класа. Да представителният тим направи добри мачове, оглави своята група в Лигата на нациите, има реални шансове да продължи по-нататък, Петър Хубчев върши страхотна работа, изстисква максимума от наличния потенциал, но трябва да си кажем, че дефицитът на класа е много сериозен.
Защото в момента на първо четене освен Ивелин Попов, Тодор Неделев, Кирил Десподов и Георги Миланов, ако възстанови обичайната си форма, освен тези момчета, които споменавам, общо взето трудно ми е да посоча друг наш футболист конвертируем на средно европейско равнище.
*Интересни тези на Георги Атанасов, който е сред най-отявлените дейци в "армейската" общност, относно ЦСКА, благодетелят на "червените" - Гриша Ганчев, Кубрат Пулев и българския спорт, очаквайте утре в продължението на ексклузивното интервю с г-н Атанасов.
