Само в ПИК и "Ретро"! Вижте как държавата прецаква най-успешния ни режисьор! Виктор Божинов от "Под прикритие": Кинотуристи прибират държавните пари за кино!

Ученици на Георги Дюлгеров продължават да си разпределят филмовите субсидии

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

„Никога няма да вляза в нечия групичка, за да получа държавна субсидия за кино“, заяви режисьорът Виктор Божинов, чийто първи проект за игрален филм бе отхвърлен за втори път от художествената комисия в Националния филмов център /НФЦ/.

Божинов нашумя като режисьора, заснел най-качествените серии в „Под прикритие“ и „Стъклен дом“. Трупал е опит в американски и руски филмови продукции. Бил е асистент на братя Тавиани, Тимур Бекмамбетов, Майкъл Аптейд. Миналата година той проби и в Русия – бе поканен да режисира и продуцира руската версия на американския хит „Кости“.

 - Г-н Божинов, проектът ви за игрален филм „Стъклени съдби“ по книгата на Людмила Филипова за втори път бе отхвърлен от комисията към Филмовия център. Ядосан ли сте?

- Не съм ядосан, но съм объркан. Май повече няма да кандидатствам в НФЦ. Не знам дали проектът ми е проблемен, или проблемът е, че аз не съм от групичките в киното. Никога не съм бил нечие протеже и държа да не бъда човек от групичка. Считам, че системата е недъгава.

- Тоест лобитата в киното продължават да си раздават държавните пари помежду си?

- Така изглежда. На сесията за игрално кино през 2012 г. стана скандал. После тези, които го направиха, получиха субсидии, за да е мирно и тихо и нещата си останаха по старому.

- Разбрахте ли с какви аргументи е отхвърлен вашият проект?

- Четох протоколите от заседанието и видях, че голяма част от членовете на комисията са оценили проекта достатъчно обективно и са написали мотивите си, с които аз съм съгласен. Далеч съм от мисълта, че сценарият е съвършен или идеален. Работата по един проект е сложен, дълъг и отговорен процес. Нито един проект, подкрепен през годините, не прилича сто процента на сценария, по който е подкрепен и това е нормално. Така че трябва да се оценява потенциала и какви переспективи за киното ни открива един проект.

В този конкурс има два вида критерии – субективен, по който се оценяват драматургичните качества на проекта, и един по-обективен – зрителския успех от последните работи на режисьора, както и опита на продуцента. По този показател двама души от комисията са дали нереално ниски оценки. Което прилича на пръв поглед на заяждане или просто стъкмистика. Мой продуцент е Иван Дойков, който заедно с Димитър Митовски стои зад филма „Мисия Лондон“ /б. а. най-касовият съвременен български филм с около 400 000 зрители/ и тв сериала „Под прикритие“. Ако се приеме, че това са два успешни проекта, няма как оценките за опит да бъдат толкова ниски. Не се заяждам като човек, който е загубил сесията, а се опитвам обективно да направя анализ на това, което се е случило.

Изводът е един: че в системата за разпределяне на държавни субсидии за кино са намесени много лични отношения и други договорки. Известно е как работят къмисиите към НФЦ. В началото се казва: минават този, този и този, дайте сега да натаманим оценките. И това вече дори не звучи скандално. В държавата на братовчедите, все още се преценява само на база „на мен ми харесва”, което е далеч от истината. Според мен е задъжително да се въведе кръг, в който авторите да защитават проектите си лично. Сами разбирате, че всеки член на комисията трябва да прочете за два месеца над 8000 страници. Това означава, че в главата им става пълна какофония и много от детайлите на всеки проект остават неразбрани.

- Мислите ли, че не ви допускат до филмовите субсидии, защото вие „сте от сериалите“ и нямате опит в игралното кино?

- Изискването е за професионален опит на режисьора. След 40 игрални филма като втори режисьор и 48 игрални тв епизода като режисьор с продължителност от 60 мин., т.е. времетраене колкото 24 игрални филма, ми се струва, че поне критерият за опит го покривам категорично!

- Комисията отсъди държавни средства да получат новите проекти на режисьорите Николай Волев, Драгомир Шолев и на актьора-режисьор Валери Йорданов. Кой стои зад тях и какъв е вашият коментар?

- Волев е ясен – той е авторитет, отдавна не е правил филм, сам си е продуцент, хубаво. Вторият проект е на продуцентката Росица Вълканова.

- Която е абонирана за държавни субсидии...

- А третият проект е на Борето Чучков с режисьор Валери Йорданов. А Борето Чучков стартира като продуцент с подкрепата на Р. Вълканова. Нищо лошо. Ако добавим и два от проектите, одобрени за дебют, излиза, че от 7 проекта четири са свързани отново с групата около студентите на проф. Г. Дюлгеров.

Е много талант се е концентрирал там!!! Но проблемът не е толкова личностен. Големият проблем е, че по принцип НФЦ раздава пари като пенсионен фонд, като вид благотворителност. Държавата отделя някакви смешни суми и ги хвърля на хората, без ясна концепция за развитие. През годините на много проекти се даваха пари, но тези филми или не са завършени, или просто не стават. Според мен в България не се дава ход на истинския потенциал. 

- Усещате ли пренебрежие от страна на „маститите“ кинаджии към режисьорите на сериали?

- Т. нар. кинаджии се отнасят към правенето на сериали изключително негативно. Те гледат на сериалите като на нещо, което им е взело парите. Ако си направим един експеримент и поканим „елита” да режисира сериал, нищо чудно да се окаже, че по-голямата част ще се провалят с гръм и трясък. Нито ще издържат на ритъма и сроковете, нито ще се справят с купищата сценарни, организационни и бюджетни проблеми.

Съгласен съм, че напоследък излязоха доста некачествени тв продукти. Но проблемът, че се произвеждат 80 процента кофти сериали е същият като проблема, че се правят 90 процента кофти филми. И вместо да се воюва, би трябвало да имаме обща посока на развитие. Сериалите са идеалното място за трупане на професионален опит от младите.

- Говорите за обща посока - възможно ли е това, при положение, че гилдията от години е разделена на враждуващи групи, които се борят за жълти стотинки от държавата?

- Най-големият проблем е, че у нас няма концепция за развитие на киното. Всичко е псевдо. Няма стратегия и визия какви филми трябва да се правят и как да се правят. Нямаме нито един сериозен успех на голям фестивал. Всеки календарен ден по света има 3-4 фестивала. Награда от Тутракан вместо от Кан не е никакво постижение! Абсурд е един филм да се снима, за да може авторът му да обикаля по фестивали.

Аз го наричам „индивидуален кинотуризъм”. Какъв е смисълът от това? Контакти!? Признание?! Факт е, че фестивалните туристи пак се нареждат на вратата на НФЦ и чакат държавната милостиня. Възможностите пред киното са две – да произвеждаме качествени артфилми-събития, които да разбиват света по престижните фестивали, или да се правят адекватни филмови продукции, без да се угажда евтино на публиката. Но мисля, че високоартистично кино у нас няма как да се прави, тъй като не съществува необходимата културна среда. У нас тя е ялова, на ниво интриги и личностни битки, затова нямаме голямо постижение в никоя област.

Не съм съгласен, че за успешни трябва да се смятат филми, харесани само по фестивали, които обиждат собствената ни държава. Тоест, филми за гейове, цигани, за бедност и простотия. Смятам, че българското кино трябва да носи достойнството на тази нация, а не само да се плъзга по конюнктурата да угажда на западните кинообщности, които да видят колко гадно и шантаво е у нас. А пък аз не мисля, че тук е толкова гадно.

 - Сега, като настръхнат срещу вас овластените кинодейци и лобитата, как ще заснемете игралния си филм?

- Ще видим! Има хора от чужбина, които са готови да подкрепят проекта. Дори имам съгласието на две международни звезди да се снимат в „Стъклени съдби“. Никога няма да вляза в нечия групичка, няма да лобирам, не мога да бъда част от тая гнила работа. Мисля, че нещата трябва да се оценяват принципно, а не по това кой кого познава. Откакто се занимавам с кино, имам някакъв свой собствен път, който е въпреки лобитата и статуквото. Каквото има да става, ще става. 

- В интервю за „Ретро“ Михаил Билалов каза по адрес на кинаджиите: „Пъчат се , надути са, никой не ги гледа и са още по-надути“.

- Така е. Съгласен съм с Мишо.

- Защо хората от киното у нас продължават да се гнусят от масовата публика?

- Може би защото смятат, че масовата публика е ниско ниво аудитория. Аз също не съм почитател на 99 процента от това, което се дава в кината. Но съм за това, да се правят филми, които се харесват, а не филми, от които ни е неудобно.

Един английски сценарист бе казал, че продукциите, които се правят в Източна Европа, показват 30 процента от потенциала си. Тоест, смисълът е проектите да се довеждат до приличен вид. Нивото на огромен процент от филмите ни е аматьорско.

- Заснехте първите три епизода от новия сериал „Връзки“ за ТВ 7. Има ли опасност проектът да се провали заради разпада в ТВ 7?

- Аз съм човек, който си гледа работата, а това са проблеми от друго естество. Считам, че добър продукт винаги ще намери своите зрители.

- А кога ще започнат снимки на новия сезон на „Под прикритие“?

- Нов сезон вероятно ще има, но кога ще стартираме, зависи от БНТ.