ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
* Крум Зарков е роден през ноември 1982 г. в София. Родителите му са изключително уважавани личности – майка му Анна Заркова е шеф на криминалния отдел на вестник „Дневен Труд”, а баща му д-р Костадин Зарков е завеждащ на Първа хирургия в Пета градска болница.
* Завършил е Френската гимназия в годините между 1997-а и 2001-ва. На 26 години работи върху докторат по международно право в Париж, финансиран от френската държава.
* Дипломната му работа от магистратурата в Сорбоната през 2007 г. спечели голямата награда на Института по науки за отбраната на Франция.
* В хода на кампанията за парламентарните избори беше афиширан като особено близък и доверен човек на лидерката на БСП Корнелия Нинова.
- Г-н Зарков, какво се случи на последния пленум на БСП, защо някои анализатори го определиха като кървав?
- Аз дори със сравнително скромния си опит вече мога да кажа, че много често пленумите на БСП биват определяни като кървави или като нещо страшно, което ще се случи. Истината и това, с което се гордеем, е, че БСП е партия, в която хората говорят. Говорят свободно, говорят остро и понякога срещу ръководството. В това няма нещо нито ново, нито страшно, нито срамно. И този пленум, който беше подгряван в продължение на дни от различни групи хора, все пак премина в един тон и сравнително задълбочен разговор и завърши с правилните решения.
- А трябваше ли и защо от Изпълнителното бюро да бъдат изведени хората, които са депутати - Ченчев, Симов, Лечева, Мирчев?
- Още когато започнахме да правим листите, още когато си разпределяхме отговорностите в Бюрото като водачи на листи, говорихме и Корнелия Нинова припомни своя ангажимент от конгреса, на който беше избрана. Според този ангажимент тя обяви, че ще се опита да отвори партията за възможно най-много хора. В този ред на мисли - ще се преустанови практиката един и същи човек да заема много позиции. Затова ни попита - всеки един от нас, който ще води листа: "Ако бъдете избран за депутат, готов ли сте да напуснете Бюрото?". И всички до един отговорихме "да". Сега, когато ни избраха и моментът настъпи, Корнелия проведе разговор с всеки.
- По какви критерии обаче половината оставате в Изпълнителното бюро, а другата половина - не?
- Бяхме 10 души членове на ИБ, които бяхме избрани и за депутати. Корнелия реши да запази петима от нас в Бюрото, а с другите петима проведе разговор и те в крайна сметка се съгласиха с това, което бяхме говорили предварително. Това не значи, че те са по-лоши или че не са вършили работата си. Напротив, всички им благодарихме най-сърдечно. Тези, които останахме, останахме заради функциите, които изпълняваме в самата парламентарна група. Валери Жаблянов е зам.-председател на Народното събрание, той дава институционална тежест на Бюрото с оставането си. Всички други, които оставаме, имаме някакво отношение към ръководството. Аз, като зам.-председател на групата, отговарям за законодателната дейност. И поради тази причина останахме петима души, за да може да създаваме т.нар. топла връзка между политиката на партията, която се кове и в ИБ, и нейната реализация, която се случва на парламентарната трибуна. Това е.
- Не бяха ли пленумът и решенията му обаче своеобразна разправа с Красимир Янков и гравитиращата около него вътрешна опозиция?
- Мисля, че няма основание за подобни коментари. Красимир Янков беше единственият, който в последния момент реши да оспори това общо решение, което взехме за несъвместяване на длъжностите. И той в крайна сметка не го и оспори толкова на самия пленум, колкото преди него. На самия пленум той заяви, че иска неговото оттегляне от Бюрото да бъде гласувано. Но той призова членовете на Националния съвет да подкрепят предложението на председателката, защото разбира, оповести го сам, че бюрото е функция на председателя. Това е нейният екип. И тя трябва да го оповести и приеме. Така че това не е саморазправа и Красимир Янков не може да бъде считан за вътрешна опозиция, тъй като буквално до вчера беше не само член на бюрото, но и един от двамата организационни секретари.
- Случаят с другия организационен секретар - Кирил Добрев, не е ли показателен за това как с крачка встрани към "Позитано" 20 запазваш стратегически възможността за реализиране в следващ парламентарен цикъл?
- Това е интересен прочит, но аз нямам впечатление, че Кирил Добрев има някаква по-дългосрочна парламентарна стратегия. Доколкото работя близко с него през последната година, той е силно амбициран в организационната работа на партията. Още повече, помните, когато въведохме този лимит от 12 години за народните ни представители, той имаше 11. И тогава се появиха коментари, че, видите ли, той ще прекрачи тази граница, тъй като започне ли един нов мандат - ще го довърши. И това го беше наранило до известна степен - че го подозират в такава някаква игра. Затова той, струва ми се, се оттегли съвсем добронамерено от мястото си на народен представител, още повече че има доверие в колежката от Ловешкия избирателен район, която го замества. Така че той се оттегли честно и добронамерено. И е амбициран за това, за което ще отговаря. А именно - партийната дейност. Имаме страшно много работа в партията, защото, както знаете, партията е в подем и растеж, но той трябва и да се капитализира. Да можем, когато дойде следващото предизвикателство, ние да бъдем на необходимото организационно ниво.
- Не й ли стават много фронтовете на Корнелия Нинова - и извънпартийни, и вътрешни? Възможно ли е да не бъдат слушани и чувани гласовете на авторитети като Михаил Миков, Божинов, Янаки Стилов?
- Не е възможно да не бъдат слушани и чувани, затова те ще бъдат слушани и ще бъдат чувани. Това, че не се съобразихме с някои техни притеснения на последния си пленум, които бяха повече от процедурен характер, не значи, че няма да се вслушваме в техните мнения. Ето сега, например, започва много сериозна работа и много тежък дебат по изборната система, която ще бъде начертана в България. Тези опитни хора, законотворци, които са се явявали на толкова много избори, стига и те да желаят, не само че ще бъдат добре дошли - тяхната помощ ще бъде безценна. Те не са отхвърлени и много често са били на позицията, на която се намират Корнелия Нинова и ръководството сега. Става дума за съвсем нормални процеси между другари.
- Достатъчно ли е отстраняването на Георги Гергов от Изпълнителното бюро, за да приключи аферата "ЦУМгейт"? Не е ли тя пример точно за съществуването на паралелна държава, а и за паралелна партия?
- Ние никога не сме се съмнявали, че съществува паралелна държава, за съжаление. И неслучайно върху това твърдение и върху необходимостта от прекъсването функционирането на тази паралелна държава ние изградихме нашата кампания. А сега започваме да изграждаме и нашето опозиционно поведение. Паралелната държава е нещо много сложно. Тя е навсякъде. Тя е в партии, в институции, в болници, в полиция, в училищата, навсякъде, където нещо се случва не по правилата и където трябва да се доплати, за да стане. В конкретния случай с ЦУМ аз не се ангажирам да кажа това проявление на паралелната държава ли е, или е някаква неловка ситуация, инспирирана и оркестрирана от някого. За съжаление обаче, нямаме и институциите, на които да вярваме достатъчно, за да им кажем. Затова БСП трябваше да вземе решението за себе си. И БСП взе това решение много бързо. Партията се разграничи от един от участниците в тази среща, който беше член на нейното ръководство. Забележете, през годините БСП често е изпадала в подобни ситуации, но за първи път тя реагира светкавично. И това не е безболезнен процес. Аз няма да хвърлям кал по никого. Не съм от хората, които обвиняват когото и да било. Но като политическо решение това беше единственото възможно. Стискам палци на всички участници в тази среща истината да излезе наяве. За БСП "ЦУМгейт" вече не стои. Тя се разграничи от него.
- Самата Корнелия Нинова не отрича като че ли също да е "прицумвала". Кога и защо да й вярваме?
- Корнелия Нинова нееднократно е отговаряла откровено на поставяните й въпроси. Извади документи срещу отправените й обвинения. Даде ясни и категорични отговори къде с кого се е срещала. В тези отговори аз не намерих нещо укоримо. На Корнелия Нинова, както и на всеки политик, може да се вярва само при едно условие - когато думите съответстват на действията му. И досега и тя, и ние като ръководство правим точно това. Правим това, което сме обещали, че ще правим. На някои това се харесва, на други - не.
