Само в ПИК и "Ретро"! Мощен скандал в Народния театър - актьори от първата ни трупа: Морфов и жена му обират хонорарите!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Няма угодия за Сашо Морфов. Вечно е недоволен, аман от сръдливите му пози и досадното му мрънкане. Уж е голям „хъш”, а никога не отказва началнически пост. И обира големите хонорари”. Такива коментари се чуват в гилдията след оставката на режисьора от директорския пост в Народния театър.
Морфов не просто се отказа безславно от шефското кресло. По стар навик той трябваше да наплюе този онзи, за да бъде напускането му по-ефектно.
„Оттеглям се, за да назначат някой близък на това чалга правителство и той да може да издейства по-добри условия за съществуването на театъра”, изцепи се той.
Нападките към властта можеха да прозвучат съвсем искрено, ако не беше биографията му от последната година. В началото на декември м. г. Морфов заплаши, че подава оставка като режисьор и оглави протест пред парламента срещу избора на Слави Бинев за шеф на културната комисия. "Слави Бинев ще управлява културата и министър на културата е Вежди Рашидов – аз съм против това държавно управление, против този парламент, против министър-председателя, против министъра на културата, против председателя на комисията по култура. Не мисля, че трябва да остана въобще в държавно предприятие", възропта тогава Морфов. Дни по-късно обаче се хвана на въдицата на същия Рашидов, срещу когото портестира, и прие поста директор на Народния. Заради което бе наречен „пионка на управляващите”. Сега, като видя, че директорските му амбиции претърпяват крах, без бой се отказа да се бори за „по-добро състояние на театъра”. Вместо това пак зае удобната поза на хленчещия интелектуалец. „Като правителството е чалга, защо тогава Морфов прие Вежди Рашидов да му е работодател?”, с основание питат негови колеги.
Според актьори от първата ни трупа Морфов напуска и по една прозаична причина – редовно поставя в чужбина и все го няма на работното му място. Само дни след назначаването му на 5 януари т. г. избухна скандал, след като той си стегна куфарите и замина да режисира в Рига. Сега пък поставял в Будапеща.
В началото на новия сезон съставът пак е разделена на лагери. Малка групичка актьори, известни като хората на Морфов, вдигали лозунги в барчето на театъра и заплашвали с нови протести на жълтите павета. „Искаме си Сашо за директор и никой друг”, негодували те. Сред най-активните били Албена Колева, близнаците Деян и Дарин Ангелови, Стоян Алексиев, Руси Чанев, Валентин Танев, Пламен Пеев, Теодор Елмазов.
„Искат си Сашо, защото той дава роли главно на тях. И защо ще ходят да викат на площада, като никой не е свалил Морфов, той сам си тръгва. Пак не са разбрали нещо”, коментират артисти, приветстващи оставката.
„Морфов беше безполезен като директор. Той непрекъснато поставя в чужбина, управляваше по скайпа, а театърът бе на автопилот. Явно някой го е посъветвал да си гледа спектаклите и да не се прави на шеф. Всеки го питаше: Кога ще дойдеш в театъра, Сашо, има проблеми, които не могат да се решат, да кажеш репертоар, да кажеш за заплатите. Може да е гениален режисьор, но се обгражда с приятели, а театърът не са само приятелите му, той трябва да мисли за всички”, коментират в гримьорните.
Хора от трупата разкриват, че Морфов взимал хиляди на месец. Жена му – актрисата Рени Врангова, която е на хонорар и играе почти всяка вечер, също прибирала големи суми. В същото време заплатите на водещи актьори в Народния са по 800 лв.
„Парите, които дава министерството, отиват за хонорарите на 5 души, които обират тлъстия пай, а не за заплатите на 80-те щатни актьори. Освен че взима постановъчни, Сашо получава и авторски – защото неговите спектакли не са от Шекспир, а са „по” Шекспир. И това „по” носи доста пари. Да не говорим за изцяло авторския му спектакъл „На ръба”, недоволстват в театъра.
Според мнозина актьори директор на Народния трябва да бъде насотящият зам.-шеф - финансистката Милица Трайкова, която от десетилетия движи нещата в театъра. В момента тя е назначена за и. д. на мястото на Морфов до провеждането на конкурс.
