Само в "ПИК" и "Ретро"! Скандалните измами на магазините - лъскат стари колбаси с оцет и ги пускат на промоция
Мажат с олио евтиното сирене на бучки и месото на кило, за да изглеждат пресни
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Куп трикове прилагат магазинерите редовно в опитите си да измамят клиентите и да им пробутат стари и залежали храни. Колбасите и месото например се мажат с олио и оцет, за да изглеждат пресни, разузнаха репортерите на "ПИК" и „Ретро”. Недобросъвестните практики вече са безброй и търговците измислят нови и нови хитринки, някои от които откровено опасни. Като например лъскането на саламите, бекона и кренвиршите със сапунена вода, за да не личи, че са вече стари и лепнат!
Масово и в супермаркетите, и в малките квартални или провинциални бакалии продуктите, предлагани на промоция почти в 100% от случаите са некачествени. По-наглите търговци представят храни с неизвестен произход за произведени от утвърдени фирми, за да могат да ги пробутат на клиентите. Например обявяват намаление на сирене, което предварително е разтеглено в опаковки, на които няма етикет, указващ производител и срок на годност. Продавачът обяснява, че това е натурално сирене от мандра, която обаче била селска и затова се доставяло в такъв вид. Така клиентите вярват, че купуват едва ли не домашен продукт, а всъщност плащат за млечен буламач от палма. В такава далавера са уличени вече куп търговци от Инспекцията по храните. Едва след като клиентите опитат сиренето, разбират, че е имитиращ продукт от палмово масло и сигнализират за нередността, но няма как да си върнат парите.
Редовно в бакалиите си продава и намалено месо на килограм по същата схема. Често то е и много старо и лош цвят и мирис, но се обработва, за да изглежда добре.
„Триковете за това за много. Киснат месото в оцет и вода и после го намазват обилно с олио, за да изглежда лъскаво и стегнато. Същото се прави и с меките колбаси на кило. Тези в опаковка пък се лъсват със сапунена вода и пак са като нови, без да лепнат и миришат”, обяснява Вяра Хаджиева от столичната Инспекция по храните.
По думите й обаче подобни трикове се прилагали предимно в провинцията, тъй като там контролът бил занижен. В малките населени меса например редовно се продавали месо, мляко и яйца от напълно неизвестен източни, а продавачите обяснявали, че го получили от приятели и нямало опасност. Стоката се взимала на доверие, без да е съпроводена от необходимата санитарно-ветеринарна документация.
Най-големите царе на шашмите обаче са големите търговски вериги, където залежалата стока не само се продавала на промоция, но и се влагала за готвените храни на топлите щандове и така съвсем не можело да се докаже, че е негодна.
Сред измамите на търговците е и представянето на вносни зеленчуци за български. Надписите от типа „селски домати”, „родно производство” и т.н. обаче много рядко отговаряли на истината. От придружаващите зеленчуците ги документи било видно, че те идват от съседните държави. Тапиите обаче се показват само на контролните органи при поискване, а обикновения клиент така и не разбира, че е измамен.
В търговските вериги се правят и безпрецедентни нарушения на европейското законодателство. Предлага се вносно свинско месо, чийто срок е допълнително удължен на българска територия. Подобни случаи редовно откриваха инспекторите в последните години и по думите им практиката не е преустановена, въпреки честите проверки. Все още магазините редовно били уличавали в подобна дейност. Според регламент 853 на ЕС срокът на годност на прясното месо е 7 дни при 7 градуса температура. Продуктът трябва да се реализира до 7 дни от деня на клането на животното. Иначе не става за прясна консумация. През първия ден се колят животните и месото се охлажда. През втория се транжира и се оформят разфасовките. За реализация остават 5 дни. Когато месото идва от друга държава, трябват още 2 дни за транспорт и приемане в български склад. В най-добрия случай за реализация остават 3 дни.
Не е възможно за това време стоката да бъде пласирана. Затова често се пристъпва към следната измама: вносното месо се припознава като българско, в наша кланица или транжорна приема техния български номер по документ. Срокът на годност се удължава с 4 дни. Но тъй като мръвката може сама „да се издаде“, като започне да лепне, търговците я киснат в консерванти, които сами по себе си също са опасни. Съставът им остава съвсем неясен, но пък се знае, че причиняват куп алергии и болести. Проблем е и, че тази информация обикновено се спестява.
Друг ловък и бандитски трик на престъпни производители и търговци е препакетиране на залежалите стоки като чисто нови. Според инспекторите цели фирми се занимават с дейността по прикриването на годността, и то на храни за ежедневна употреба. Заради тези прости схеми българинът всеки ден сервира на трапезата си ядене „втора употреба”, нищо че е сготвено на момента.
Особено „подходящо” за „рециклиране” е маслото. Тонове от отдавна остарелия млечен продукт се полагат в чисто нови опаковки, като в близо 100% от случаите суровината е с абсолютно неясен произход. След поредно залавяне и глоби фирмата се определя за рискова и започва голямото дебнене, често без резултат обаче, признават от институцията за безопасност на храните.
По-просто казано, продуктите, чиито продажби не се реализират, да поемат директно от щанда към екарисажа. Като магазините си имат договори направо с предприятията за унищожаване чрез висока температура на негодни за консумация храни. Негодни храни обаче изобщо не стигат до екарисажа. Най-лесният, а евтин трик е поставяне само на нови етикети.
А когато става дума за по-тежки случаи на залежаване – хранителни стоки се подлагат на пълна промяна на външния вид чрез цялостно препакетиране. Или най-пълна промяна чрез цялостно преработване – от проблемно мляко се произвеждат млечни продукти например – извара, сирене.
Тонове изловено старо месо се унищожават непрекъснато според контролните органи. Но въпреки това не могат да кажат колко мръвка с изтекъл срок на годност се препакетира и преработва на кайма, салам, наденица, кренвирши, саздърма, пача, паприкована сланина и др. „подходящи” продукти.
На препакетиране подлежат не само хранителни стоки родно производство. Дори напротив, най-често чисто нови стават вносни храни. Изритани в Европа и по света и вкарани у нас буквално за жълти стотинки. Като печалбата и за вносителите, и за преработващите ги предприятия е огромна.
Препакетирани стари колбаси от всякакви точки на Европа грейват като пресни с нови етикети „произведено в България”. Такива се оказаха например 1500 кг салами внос от Италия, подготвени за ново пакетиране в Старозагорско в началото на тази година, а според проверяващите органи практиката продължава и макар да дебнат постоянно, няма гаранция какво стига до щандовете, особено в провинцията и малките магазини.
Каре
Етикетите – пълна мистерия
Датата, до която пакетираните продукти са годни за консумация, трябва да е отпечатана върху опаковката четливо, на видно място и с букви, които не могат да се изтрият или размажат. Това се прави с устройства за маркиране в момента на пакетирането, с каквито много производители не разполагат. Затова го правят кой с каквото намери – мокър печат, топъл печат, щампи и прочие. Повечето обаче са напълно нечетливи и размазани и така лесно се манипулират.
А срок на годност, залепен с допълнително етикетче, си е направо гаранция, че има измама и отдолу ще намерите друга по-стара дата. Нищо не пречи някой недобросъвестен търговец да смени стикера с нов, но при проблем, производителят може да избегне отговорността, като се оправдае, че неговите етикети са “брандирани”.
На този принцип, върху опаковката на много хранителни стоки фабрично е отпечатано “Годно до” или “Използвай преди”, а датата е залепена допълнително отгоре с етикетче, което е подобно на тези за цените. Така производители, дистрибутори и търговци могат да “опресняват” продуктите до безкрай.
Проверка в няколко случайни магазина показва, че много стоки от първа необходимост като хляб, сирене, месо, салам, кренвирши, сладкарски и тестени изделия или изобщо не са маркирани за срок на годност, или това е направено със сменяеми етикетчета.
