САМО В ПИК И РЕТРО! Султанка Петрова от ВМРО, зам.-социален министър: Потомък на Панайот Волов ме вкара в политиката (СНИМКИ)
Мама ме гледа от звездите, обичам я
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Султанка Петрова организира и координира дейността на министерството в областта на доходите от труд и жизненото равнище, социалната икономика и демографската политика.
Доктор е на педагогическите науки. Притежава магистърска степен по „Начална и предучилищна педагогика” от Софийския университет „Св. Климент Охридски”, където се дипломира като специалист по „Социални дейности”. Завършила е и Полувисшия медицински институт за подготовка на здравни кадри „Йорданка Филаретова”.
През 2002 г. се присъединява към ПП ВМРО – Българско национално движение, а на следващата година оглавява Националната женска организация на партията. Член е на Македонския научен институт. Инициатор е на редица културни и обществени прояви при отбелязването на исторически дати и празници.
Народен представител в 43-тото Народно събрание. От началото на 2009 г. до октомври 2014 г. е председател на Управителния съвет на Балканския център по безопасност на храните.
Владее английски и руски език.
- Г-жо Петрова, случайно съвпадение на имена или родова е връзката ви с хайлайфната дама от 20-те години на миналия век Султана Рачо Петрова?
- Да! Абсолютно случайно съвпадение, но не е случайна жената, на която съм кръстена – моята баба по майчина линия.
- Какъв помните родния Ямбол, какви са родителите ви, как ви възпитаваха, как ви повлия Талевата Султана?
- Ямбол е един спокоен, подреден и красив град с много красиви местности. В почивните дни цялото семейство редовно посещавахме някои от тях: Бакаджик, Ормана или Боровец. Майка ми Ивана ни напусна преди две години и девет месеца. Днес трудно мога да говоря за нея, защото тъгата и мъката не стихват. Тя за мен беше пример, символ на добрина и любов, беше най-верният ми приятел. Винаги ме разбираше, подкрепяше, помагаше и мотивираше да не се отказвам. Уверена съм, че и от звездите ме гледа!Затова искам да й кажа: „Мама, обичам те! Липсваш ми!“.
Баща ми Димитър, благодаря на Бог, е жив и здрав! По-честен, трудолюбив, скромен и отговорен човек от него не съм срещала. Обичам го от цялата си душа и сърце! През всичките години, когато бяхме заедно, живяхме в мир, разбирателство и любов. Те бяха моят най-добър пример в живота!
- Какви бяха детските ви години и игри, оттогава ли имате изострената си социална чувствителност и милосърдие?
- Детските ми години и игри бяха пълни с много веселие и безгрижност. Завърших средното си образование в родния Ямбол. Най-яркият спомен от моето детство е спортната гимнастика. Единайсет години активно спортувах и участвах в много състезания. Спортът ми даде много, но най-вече ме научи на борбеност и отговорност. Научих се също така да живея и работя в колектив, с хора, които са всеотдайни, позитивни, добри, упорити и амбициозни. Хора, на които можех да разчитам и които можеха да разчитат на мен.
- Вие сте от поколението, което ходеше по комсомолски сборове и бригади. Имате ли случки, които са ви белязали по някакъв начин от това време?
- Беше интересен период. От 7. до 11. клас всяка година ходехме на бригади в близките села. Най-често помагахме в събирането на плодове и зеленчуци. По-късно, като студентка, също участвах в бригадите. Имахме много весели и забавни случки като всички млади хора, но това, което беше важно за мен, е, че усещах какво е да имаш приятели и да работиш в колектив, където всички сте зависими един от друг.
- Как се насочихте към медицината и педагогиката?
- Много обичах биологията и химията. Това бяха любимите ми предмети, които учех с лекота. Първоначалното ми желание беше да уча ветеринарна медицина заради вродената ми любов към животните. Не ме приеха и по-късно това мое влечение се насочи в друга хуманитарна сфера - да помагам на хората. След завършването на медицинското ми образование имах честта и удоволствието да уча в най-старото и престижно висше учебно заведение в България – СУ “Св. Климент Охридски“.
- Как влязохте в политиката, кой ви покани и защо ВМРО, войвода ли сте по дух, може ли женската партийна организация, която оглавявате, да претендира за лидерство пред мъжете?
- На пръв поглед малко случайно стигнах до политиката, но както знаете, няма случайни неща. През целия ми съзнателен живот се занимавам с дейности, чиято цел е да решават проблемите на хората и да ги подпомагат. Конкретно връзката ми с ВМРО стана благодарение на семеен близък приятел, наследник на фамилията на Панайот Волов. Дали съм войвода, не знам, но определено съм борбена по дух и защитавам докрай идеите си. А и в нашата история имаме светли примери като Мара Бунева, Сирма войвода и др. От момента, в който оглавих Националната женска организация на ВМРО, си поставихме цели, насочени към уязвимите групи на българското общество - защита правата на децата, на възрастните хора, хората с увреждания, самотните майки. 12 години организирахме изпращане на децата абитуриенти от най-големия дом за деца, лишени от родителски грижи. Закупувахме официални тоалети, аксесоари, бельо, обувки, всичко, което е необходимо. Организирахме коли с балони да ги изпратят до училище, като основната ни цел беше децата да не се чувстват различни. Същевременно с това помагахме за намиране на работа, за кандидатстване във висше училище.
- Научихте ли какво има в депутатското кюфте?
- Честно казано, не обичам много месни продукти, а и смятам, че има много по-важни неща, които трябва да правим. Мисля, че със своята упорита работа, с делата си доказах, че в парламента има широко поле за работа.
- Детската агресия, убийствата на деца, „забравените случаи“ - това са темите, които очевидно ви вълнуват и ангажират лично и в парламентарната ви дейност, и в работата ви като заместник-министър, защо?
- Да! Наистина тази тема лично ме вълнува. Това е свързано с всички дейности, с които съм се занимавала досега. Отдавна алармирам за един от най-болезнените симптоми в нашето общество - детската агресия. Тя неминуемо е функция на цялостното състояние и агресия в нашето общество.
Конкретното, което правя в тази посока, е търсенето на начини и методи за справяне в национален мащаб с детската агресия. Преди няколко дни публикувах материал в тази посока, който е свързан с исландския опит за справяне с детската агресия и зависимости като алкохолизъм и наркомании чрез масов спорт, изкуство и културни практики. Искрено се надявам да успеем тези добри практики да ги приложим и в България. Имаме спешна нужда от това.
- Какво е вашето семейство, имате ли деца, как ги възпитавате, как ги пазите от агресията на света около нас?
- Нормално българско семейство, което се гради на обич, доверие и толерантност. Имам една прекрасна дъщеря, която явно добре съм възпитала и подготвила за живота, тъй като тя вече има свое семейство и ме дари с две чаровни и умни внучета – Петър и Теодор. Щастлива съм, че заедно с моя зет Филип много се обичат, подкрепят се в трудни моменти и си помагат в отглеждането и възпитанието на децата. Смятам, че е отговорност на всички родители, особено в днешния конфликтен свят, да възпитават в толерантност и хуманност децата си, защото добре знаем, че всичко започва от семейството.
- Трудовият травматизъм и инвалидизацията са други теми, по които сте изключително чувствителна и професионално ангажирана. Възможна ли е ефективната превенция, а и рехабилитация по европейски стандарти в българските условия?
- Абсолютно възможно е и това е моята цел. Важно е от уврежданията на хората акцентът да се премести върху нивото на тяхното здраве и функциониране, т.е. трябва да променим фокуса от причината към ефекта. Ще предложим система, която ще поставя всички здравни състояния при равни условия, а това ще позволява да бъдат сравнявани чрез обща система по линията на човешкото здраве и уврежданията.
- Разкажете ни за дома си, за бита си, как се оправяте като домакиня, която е трайно и обсебващо социално ангажирана?
- Домът ми е едно уютно място, в което се „скривам“ от напрегнатото ежедневие и проблеми и успявам там да си отдъхна и настроя за задачите, които ме очакват през следващия ден. Обичам да готвя, но не ми остава достатъчно време за това. Със съпруга ми си споделяме отговорностите като всяко едно семейство.
- Имате ли време за почивка, как релаксирате?
- За съжаление, времето ми за почивка е малко. Релаксирам чрез любимите си занимания – да бъда със семейството, да пътувам и да се наслаждавам на райските кътчета и красивата природа на България.
- Какви са хобитата ви, какви книги четете, каква музика предпочитате, македонско ли е девойчето?
- Музикална натура съм. Едни от моите хобита са свързани с пеене и танци и може би именно затова станах организатор на конкурс за красота „Мис Македонско девойче“, който вече 12 години редовно провеждаме заедно с ансамбъл „Гоце Делчев“. Въпреки че не ми остава много време, обичам да чета, като определено предпочитам българки автори. Обожавам народната музика и танци и смятам, и съм убедена, че имаме изключителен фолклор, който трябва да популяризираме, защото той е световно културно богатство.
- Какво готвите вкъщи, безопасно ли е като храните, за чието качество също професионално следите?
- Обожавам да готвя, но не ми остава време. Майстор съм на българската гозба.
- Имате ли домашни любимци?
- За съжаление, нямам, защото това изисква много грижи и внимание, а аз много пътувам и ми е трудно да съвместявам тези отговорности.
- Как поддържате впечатляващия си стайлинг и имидж?
- Според мен всяка уважаваща себе си жена, колкото и да е ангажирана, трябва да се грижи за външния си вид, тъй като това е част от отношението й към живота.
С лидера на ВМРО и министър на отбраната Красимир Каракачанов
