САМО В ПИК: Йеромонах Никифор с разяснения за смисъла и благодатната сила на празника в навечерието на Рождество Христово
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Йеромонах Никифор служи през годините в Дряновския и Троянския манастири, както и в Румънската църква в София. От 2010 г. е енорийски свещеник в девненския квартал "Повеляново" и в село Неофит Рилски. От 1998 до 2000 г. е ефимерий в Пловдивската Духовна Семинария "Свети Свети Кирил и Методий".
С него за Бъдни вечер и затова как християните се готвят да посрещнат светлото Рождество Христово, разговаря Ивайло Атанасов:
- Отец Никифор, дойде и така чаканото от всички светло Христово Рождество. С какво този ден е толкова едновременно и чакан, и значим, и бележит?
- "И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ" (Лук. 2:10)
В навечерието сме на най-светлата и значима дата в човешката история. Светът с особена духовна радост празнува светлото и спасително Рождество Христово. Светата Църква отново мислено ни повежда по пътя в йерамските поля, заедно със смирените пастири, след светлината на сияйната ярка звезда и всред тържественото ликуване на велегласните ангели, за да ни доведе във витлеемската пещера и ни направи съпричастни на дивното чудо, случило се там.
Целият свят отново мислено се събира около яслите на родения Богомладенец. Мало и голямо се стича от близо и далеч, за да се поклони на новородения Богомладенец. Отново пред нас се разкрива дивната тайна на Боговъплащението. Чудото преизпълва сърцата ни с преизобилна радост и веселие.
- А какво ни разказва Евангелието за този ден?
- Още от древни времена, пророчества предвъзвестили идването на земята на необикновен Месия: „Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“. Светите евангелисти ни разказват как се е случило това.
Наближило времето Мария да роди своя Божествен син. В онзи момент обстоятелствата наложили тя да замине с Йосиф във Витлеем. Римският император Август заповядал да се направи всенародно преброяване в цялата обширна империя. Всеки отивал да се запише в онова място, където бил роден. И така Йосиф трябвало да отиде във Витлеем, бащиния Давидов град, за да се запише.
Витлеем бил малко селище разположено в околностите на Йерусалим, но той е градът на царете и се нарича град Давидов, защото в него се родил Давид и в него той бил помазан за цар. Там е умряла Рахил, там е и гробът на Иесей, бащата Давидов. Предишното название на Витлеем било Евфрат, но Иаков, когато пасял там стадата си, назовал това място Дом на хляба (Витлеем), предвиждайки с духа си и предвъзвестявайки, че в това място трябва да се роди "хляб(ът), слязъл от небето", Който е Христос Господ наш.
Пристигайки в града, той се оказал малък и местата за настаняване били недостатъчни, за да се побере придошлият народ. Йосиф и Мария не могли да си намерят място в гостоприемницата и били принудени да се подслонят извън града в една пещера, където нощно време пастирите затваряли добитъка си. Тук Мария родила Своя Син, повила Го в пелени и Го положила в яслите, където били привързани осел и вол, които със своето дишане съгрявали Божествения Младенец.
- Този ден, колкото и празничен да е той, учи ли ни на смирение и ако да - по какъв начин?
- Първата вест за това велико събитие възвестили ангелите на смирените пастири, които недалече от Витлеем пазели в полето стадата си. Ненадейно те видели на небето необикновено чудна светлина. В небесна слава им се явил ангел. Бедните пастири се уплашили от чудното видение, но ангелът им казал:
"Не бойте се! Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци! Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли" (Лука 2:10).
Щом ангелът произнесъл тия думи, изведнъж се появило множество небесни ангелски сили, които възгласяли хваленствени слова и пеели:
"Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!" (Лука 2:14)
Творението се удивилявало на Раждането на Божествения Младенец и възхвалявало Бога за чудния Му промисъл. Когато престанало чудесното явление, изумените и зарадвани пастири си казали един на друг: "Да идем до Витлеем и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ!". Като дошли до пещерата, те намерили Младенеца, така както им възвестили ангелите - лежащ в ясли, поклонили Му се и след това разказали на всички за това, на което станали свидетели и видели. Освен пастирите, да се поклонят на Младенеца, от изток дошли и мъдреци.
Когато на изток се появила необикновената звезда, мъдреците разбрали, че пророчеството се е изпълнило. Тогава те, не без особено внушение свише, се отправили към Йерусалим, за да се поклонят на родилия се юдейски цар. Следвайки източния обичай да се поднасят на царете дарове, те взели със себе си злато, ливан и смирна, и като дошли в Йерусалим, питали: "Где е новородилият се Цар Юдейски? Видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним". Цар Ирод, като узнал това, се смутил, събрал първосвещениците и учените книжници, и ги питал: "Где трябва да се роди Христос?" Те отговорили: "Във Витлеем Юдейски, както е казано в пророчествата". Тогава замисляйки зло, царят повикал мъдреците и им казал: "Идете, разпитайте грижливо за Младенеца и като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня!".
Мъдреците веднага заминали, а звездата, която те видели на изток, им показвала пътя. Тя се спряла на същото място, където бил Младенецът. Като влезли, те Му се поклонили и с благоговение Му поднесли скъпоценните си дарове. За новородения Христос те донесли злато, ливан и смирна.
- Каква е символиката на тези дарове, какво символизират те?
- Злато като за Царя, ливан като за Бога, смирна като за Човека. Така се изпълнили пророчествата, които преди толкова векове предсказвали идването на Спасителя.
С Раждането си нашия Спасител Иисус Христос е станал човек, оставайки Бог, затова и го наричаме Богочовек. Той, предвечното и неописано Слово Божие, разкри пълнотата на своята съзидателна любов и човеколюбие, като прие да се облече в нашето човешко естество. Той стана Син Човешки, за да можем ние да станем Синове Божии.
Бог става човек. Словото добива плът, Невидимият става видим, Божият Син става Син Човешки. Нека прави приготвим пътя Господен в живота и в душите си.
Озарени от благодатната светлина на Христовото въчеловечяване нека прославяме нашия Създател за благата му воля и спасителния Му промисъл за нас, да се вселява Неговия благ мир в душите и сърцата ни, за да имаме взаимност и добра воля помежду си.
По този начин животът ни се осмисля и остойностява с вярата и упованието ни в единия истинен Бог и Господ наш Иисус Христос, Който е единственият източник на истинския и вечен живот, защото той е по-силен от всичко тленно и преходно и преодолява смъртността у нас и последствията от нея. Богомладенеца Христос, освен във витлиемските ясли, трябва да намери прием и подслон в нашите сърца.
- Днес е Бъдни вечер. Хората, колкото и да е трудна ситуацията тази година, отново са се събрали около масите със семействата си и най-близките си. Но сякаш залисани в празничната обстановка, често забравят за какво наистина са се събрали, какво наистина се празнува тази вечер?
- Празникът Рождество започва от предния ден. Той е предшестван от тържествено богослужение в храма, по време на което се изчитат последованието на т. нар. Царски часове и празнична вечерня, свързана със Света Василиева Литургия.
По време на тяхното отслужване се изчитат откъси от Свещеното Писание на Стария Завет, в които се предвъзвестява за Рождението на нашия Спасител и Господ Иисус Христос.
Вечерта на Бъдни вечер с очакване и трепет семействата се събират около празничната трапеза с постни ястия, за да споделят помежду си радостта от настъпилия светъл празник. Нека да е благословено на всички Светлото Христово Рождество и Родилият се от Дева Богочовек, да донесе мир, радост и любов.
