САМО В ПИК! Какво ни донесе Промяната - олигархия, автократизъм, бедност, политически и икономически застой и най-вече ШУМ
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Знаете ли каква е най-голямата беля на тъй наречената "Промяна" с идването й в последните години? Не, не са силно завишените цени. Не, не са корупционните скандали. Не, не е изваждането на хора от Държавна сигурност на водещи места. И не, не е перманентно блокиралият парламент и непрекъснатите раздори между партиите. Най-голямата беля и същевременно най-големият грях на Промяната е изключителното увеличаване на равнището на шум в България, повсеместно. Защото, за разлика от останалите нанесени ни от Промяната щети, прекомерният шум въздейства пряко върху психиката ни, мисленето ни, а оттам и върху най-ценното, което човек има - живота. Защото човекът е самата мисъл. Тоест, каквато е мисълта на човека, такова е й качеството му на живот. А в условия на прекомерен повсеместен двадесетичетиричасов дисхармоничен шум е трудно или дори невъзможно да се мисли нормално. Това съсипва целия ни живот.
Ако случайно сте си направили труда да измерите децибелите в България преди 5 години и сега, например веднъж на някое тихо място, в някоя стая, както и на открито на някоя улица, бихте установили, че и на двете места разликата в шума преди години и сега е СЪЩЕСТВЕНА, поне 50 децибела. Всяка година децибелите се качват с по 10 и крайно порочното явление си продължава ли, продължава, дори се задълбочава. Дисхармонията в шумовете се увеличава. Скоро ще се стигне до нива, непоносими за мислещия човек. Поне за по-умните. А то глупавите, мързеливите какво ги касае - те и така не мислят много.
По столичните булеварди хвърчат мотори с 200 километра в час, създавайки невъобразим шум, разпространяващ се навсякъде, включително през нощта, въпреки изричната забрана в закона за подобно поведение. В малките часове на нощта, в цяла България, се провеждат, отново забранени от закона, дрифтове, а клаксоните бибиткат ли, бибиткат, но няма кой да ги спре. Всички знаем, че държавата липсва. В блоковете, дано по-малко хора живеят там, съседите въобще не се свенят да пускат пералня нощно време, като че нарочно да дразнят, а ако им кажеш нещо, става скандал. Държавата пак липсва, ако се оплачеш, ще изкарат теб виновен. По селата неадекватни хора режат дърва в 12 часа през нощта, без капка свян, кучета лаят неспирно, разлайвани от циганска музика с прекомерни децибели, най-вече нощно време, а повсеместно работят неотговарящи на законовите уредби дискотеки и предприятия в самите градски зони, които денонощно и неумолимо засилват и без това прекомерния фонов шум. С една дума, пълна галимация и недопустим хаос. Но държавата, разбира се, спи. За кой ли път. Така постоянният негативен фонов шум, силно дисхармоничен, влияе пряко на работата, живота и щастието ни. Защото всеки един шум, дори най-малкият, уврежда качеството на мисълта, а с това и качеството на самия ни живот. Дали го разбираме или не, това е друга работа, но ефектът е несъмнен.
Ето това ни донесе Промяната за 5 години - хаос, олигархия, автократизъм, бедност, политически и икономически застой, и най-вече ШУМ. Това ни донесоха вестителите на Промяната Радев, Петков, Василев, Иванов, Костадинов, Доган и още цяла сюрия, бих ги нарекъл нехранимайковци, но да не се засегнат. Това е. И с цялото си нахалство не само не се засрамват, ами искат да продължат и задълбочат Промяната още. Като че сегашното положение се издържа. Да донесат повече хаос, повече бедност, повече застой, повече раздори и повече шум. Какво ги е еня тях, нали са си добре, че държавата пропадала, голям праз. Та те са толкова елементарни в подхода си, толкова мързеливи, толкова неадекватни, че дори не мислят. Не мислят сериозно, не се задълбочават. Именно затова са и възглупави, възмързеливи и възхаотични, понеже не мислят. А качествена работа на шум не се прави, особено умствена. Вижте само какъв пример дават в Народното събрание, по цял ден, вместо да си седят по местата тихо, спазвайки реда и правилника, те почти не сядат на банките, дърлят се, репликират се, псуват се на висок глас, понякога дори се бият. И разбира се, в такава обстановка НИЩО не работят. Как може да работиш качествено, когато вдигаш шум постоянно? И точно такъв пример дават на всички българи, които ги гледат и възпроизвеждат правеното от тях - знаейки, че няма държава, няма кой да ти потърси отговорност, по-податливите на изклинчване люде не се посвеняват и те да престъпват закона, да дрифтят, да перат нощно време, да пускат чалга до бога, да разлайват кучетата и да вдигат крайно зловреден за човешката психика шум денонощно. Ами няма кой да ни спре...
А според всички доклади и изследвания на здравни институции по света шумът силно засяга живота на човека както физически, така и психически. Може да не го забелязвате в момента, увлечени в работата си, но в бъдеще негативните ефекти задължително ще се проявят. Така всички обричаме живота си на страдание без каквито и да е положителни страни. И моят най-резонен въпрос към променкаджиите, но най-вече към самата държава, поне в лицето на действащото правителство и съответните му компетентни органи, е ДОКОГА в България ще позволяваме грубо нарушаване на закона, що се отнася до позволените нива на шум? Докога? И кога властта най-после ще вземе адекватните мерки? За да се въдвори мир в страната, между хората, а работоспособността да се повиши значително? И докога променкаджиите нагло ще продължават с шумовата си, силно дисхармонична, вакханалия?
Вероятно въпросите са ми риторични. Но нещо трябва да се направи, защото ако нещата продължават така, със сигурност ще избухнат. Та ние живеем в силно технологичен и силно мисловен компютърен век, където умствената работа трябва да е на почит. А се случва точно обратното... Парадокс.
Людмил Цветков
