САМО В ПИК! Ловецът на шпиони Бончо Асенов разкрива чия политически игра е включването на Георги Марков в учебниците и в какви афери замесват България чуждите служби
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Авторът на "Задочни репортажи за България" да влезе в учебниците по литература от 2019 г. - това е най-големият скандал, който се вихри в момента сред културната общественост у нас. Основният въпрос - с какво Георги Марков е достоен за място в учебната програма на учениците, редом с най-големите ни класици, остава без отговор. И остава с все по-голяма сила съмнението, че включ
ването му в учебниците е политически акт.
30 г. убийството на Георги Марков не слиза от дневния ред на обществото ни. Веднага след 1989 г. у нас бе подета кампания, започнала преди това във Великобритания, че той е ликвидиран от българската ДС.
Проф. Бончо Асенов, дългогодишен щатен служител на Шесто управление на Държавна сигурност, обаче разби тази теория в книгата си "Случаят Георги Марков". В интервю за ПИК той съобщи, че Марков е убит от британските спецслужби, а не от българските.
Потърсихме проф. Бончо Асенов за коментар на поредното замесване на името на Георги Марков - този път чрез включването му в учебните програми.
Интервю на Албена БОРИСОВА
- Георги Марков в учебниците. Приемате ли това - вие сте изследовател на живота и делото му, проф. Асенов? В предишно интервю за ПИК вие казвате, че Георги Марков е талантлив български писател. Най-известното му произведение – „Задочните репортажи за България”, обаче не включвате сред добрите му творби?
- Защо да не влезе в учебниците. Той е наистина талантлив писател. Но не и със "Задочните репортажи за България". Те са силно политизирани, имат поръчков характер и Георги Марков е трябвало да се съобрази с нивото, стила, езика и най-вече с антикомунистическата същност на примитивните предавания на радио "Свободна Европа". Някои ги определят като летопис на обстановката в България през първите 25 години от социалистическото й развитие, други ги наричат публицистични записки и автобиографични размисли, трети твърдят, че са нескопосани поръчкови есета, четвърти, че това не е литература, а пропаганда. Ивайла Вълкова, една от известните български журналистки в годините на социализма, ги намира за банални софийски клюки, които се знаят от всички в България, но никой не пише за тях. Петър Увалиев, най-изтъкнатият български естет и литературен критик в края на миналия век, казва, че "Задочни репортажи“"са "голо, тенденциозно занаятчийство", те са "аргатско нещо", "чирашка работа", "така не се пише", "това е една вредна книга за България и за нас, българите".
Аз лично бих дал предпочитание на чудесната новела "Жените на Варшава", в която чрез съдбата на младия геолог и на овчаря, Марков ни довежда до размисъл за смисъла на живота, за това, дали животът ни е протекъл както трябва и дали сме вкусили от най-сладкото нещо в житието на хората – любовта.
С удоволствие бих видял в учебника неговото есе "Новогодишни фантазии", написано във връзка с предстоящата 1974 г., в което той си желае промени и в двете системи в името на "принципа на разума" когато ще се наложи "толерантността" в отношенията между хората, в името на мира ще се спре военната надпревара и ще се ликвидира мизерията и бедността.
- Най-големите ни класици - Ботев, Вазов, Алеко бяха застрашени да бъдат орязани от учебната програма. Що за екстравагантна идея е да се включи точно Георги Марков? Това чисто политически акт ли е?
- Абсолютно политически. Това е дело на псевдодемократите в България, които се опитват да превърнат Георги Марков в символ на антикомунизма. Репортажите са силно политизирани и са обслужвали определени интереси на определени кръгове, както по време на Студената война, така и след 1989 г. Рано или късно те ще отидат в забвението. Или както казва големият български поет Иван Динков: "Репортажите му никога няма да станат българска класика, а само ще напомнят за един безцелно пропилян човешки живот".
- 30 г. политизираме образованието. Кога най-после ще спрем? Какво е мнението ви като университетски преподавател?
- То и в закона е написано, че образованието не трябва да се политизира. Ще спрем, когато основната цел на обществото и на политическите партии в страната стане повишаването на благоденствието на народа и единственото, което ще ги интересува, е неговия икономически и духовен просперитет.
- Защо 30 г. Георги Марков се размахва като знаме от така наречените демократи? Който знае нещо за него, който въобще не е чел нищо от него - всички в хор го славославят и героизират.
- Ами като не е имало опозиционно и дисидентско движение по време на социализма и сегашните демократи са били едни от неговите апологети, трябва да се митологизира някой като дисидент. Антикомунистически сили в България видяха в случая "Георги Марков" удобен повод за използване в своята пропаганда срещу бившата социалистическа власт, срещу Тодор Живков и срещу Държавна сигурност. Дори изопачават неговия живот за постигането на техните нечисоплътни цели. В последния филм за Марков "Чувство за непоносимост" се казва, че той е участвал в нелегална антикомунистическа организация и е бил в следствения арест към Централния софийски затвор. Чел съм 47-те папки на неговото следствено дело – няма такова нещо. Тази лъжа се знае от участниците във филма и най-вече от неговите приятели от това време Стефан Цанев и Любомир Левчев, но нали им трябва герой-антикомунист...
- Покрай скандалите "Скрипал" и "Гебрев" се заговори за сходства с убийството на Георги Марков. Вие виждате ли такива?
- Не само с Марков, но и със смъртта на Александър Литвиненко през 2006 г., отново в Англия. Само че при Марков поръчката идва лично от Тодор Живков, а при Литвиненко и Скрипал - от Путин. Сега да видим какво ще измислят за Гебрев. Всичко е толкова нескопосано, че имам чувството, че гледаме някаква пиеса на абсурда, в която играещите глупаци /или правещи се на такива/ се опитват да ни смъкнат на тяхното равнище. Между другото, историите с отравянето на Литвиненко и Скрипал и сега на Гебрев могат да се посочат като още едно доказателство за това, че България не е имала отношение към смъртта на Георги Марков, а това е една инсценировка на английските специални служби.
- Защо точно във Великобритания се случват подобни покушения?
- От край време английските политици разрешават вътрешните си проблеми чрез разпалване на шпионски истории. Мога да ви дам много примери, особено в отношенията им с Русия. Но е крайно време да сменят сценария на тези техни провокации, защото те се повтарят банално и стават смешни за мислещите хора.
- Все още ли сте убеден, че английските служби са ликвидирали Георги Марков? Неговите роднини все още твърдят, че това не е вярно.
- Първо трябва категорично да кажем, че българите не сме посегнали на Марков. Такова е и мнението на тримата български следователи, приключили делото преди 5 години. Само един факт: набеденият негов физически убиец – агентът на ДС Гулино, за когото се написаха книги и направиха филми, по време на смъртта на Марков не е бил в Англия.
Казвал съм ви го и ще го повторя - англичаните имат мотиви за неговото неутрализиране, защото са доловили промяната в идеите, възгледите и настроенията на Марков, защото са разбрали за връзката му с българските специални служби и най-вече, защото е предстояло неговото прехвърляне в радио "Свободна Европа" и евентуално завръщане в България, което не са искали да допуснат. Аз лично смятам, че английските специални служби са искали да инсценират покушение срещу Марков от страна на ДС, за да проведат антибългарска, антисоциалистическа пропагандна акция. Но не са отчели неговото недобро здравословно състояние и той не е издържал на "веществото", което са му вкарали в тялото.
- Защо в България нямаме истински дисиденти? Не можа у нас да се роди един Вацлав Хавел, например...
- Дължи се на много фактори. На първо място - на стабилната икономическа, политическа и духовна обстановка в страната и на повишения жизнен стандарт в сравнение с предишния режим. На влиянието на социалистическите идеи и вярата в "светлото бъдеще". На масовата подкрепа на политиката на БКП и на умението й да прониква, овладява и контролира всички сфери на обществения живот. На вярата, че съюзът с Русия е гаранция за успешното развитие на страната. И, трябва да признаем, на ДС, която своевременно реагираше на всяка опозиционна и дисидентска проява в страната и не допусна да се започне организирана опозиционна дейност срещу БКП. Е, може да кажем - и на манталитета на българския народ, на неговото прословуто търпение и смирение пред съдбата и разбирането, че проблемите на България са в силна зависимост от волята на великите държави.
