САМО В ПИК! Лъсва пъклен заговор за погром в съдебната власт. В сценария - Прокопиев, Христо Иванов, Калин Калпакчиев! Вижте схемата
Кандидатурата на Куцкова – част от сценария на модела СВОЙ за дестабилизация на съдебната власт?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Издигането на кандидатурата на съдия Нели Куцкова за председател на Софийския апелативен съд в началото на февруари все повече се очертава като част от цялостен сценарий за дестабилизация на съдебната власт.
Това коментираха пред ПИК два независими един от друг източника от съдебната система.
Самата Куцкова първоначално нямало намерение да се кандидатира, но решението било взето, след като станало ясно, че ВСС ще избере Лозан Панов за председател на Върховния касационен съд.
Съдия №1 бе избран на 29 януари, а негов опонент бе съдия Павлина Панова, заместник-председател на ВКС и фаворит за поста на Съюза на съдиите в България, на правосъдния министър Христо Иванов и на медиите около Иво Прокопиев, олицетворяващи т.нар. Модел СВОЙ в съдебната власт.
Целта на издигането на Куцкова било да се провокира ВСС, пред когото имало два варианта – да се съгласи да я избере, като така позволи на Модела СВОЙ да получи ключова позиция, или да отхвърли кандидатурата й, като това стане повод за бунт на съдиите от Софийския апелативен съд и демонстративно хвърляне на оставки и напускане на поне двама от членовете на ВСС.
Към края на януари и началото на февруари авторите на този сценарий смятали, че разглеждането на кандидатурата на съдия Нели Куцкова ще съвпадне с приемането от Народното събрание на промените в Закона за съдебната власт, които се очакваше Христо Иванов да представи още през февруари.
Към онзи момент ССБ, протестърът-министър на правосъдието, Радан Кънев и медиите на Иво Прокопиев твърдяха, че промените, с които целят да овладеят съдебната система могат да бъдат факт без промяна на Конституцията. След силен отпор на авторитетни юристи, магистрати и парламентаристи обаче дори протестъра-министър призна, че за съдебна реформа е нужна промяна на Конституцията, но без свикването на Велико Народно събрание.
Точно на обратната теза е на Георги Марков, бивш конституционен съдия и консултант на ГЕРБ по правни въпроси. Уважаваният юрист е един от многото, които са категорични, че е необходимо свикване на Велико Народно събрание.
Развоят на събитията в посока забавяне промените в Конституцията, а оттам и в Закона за съдебната власт в крайна сметка провалило плана на Христо Иванов и компания. Това е причина за изнервеността на представителите на Модела “СВОЙ” в изминалите десет дни. В сегашната ситуация, без сменено законодателно устройство, те нямат интерес от предсрочно прекратяване на мандата на Висшия съдебен съвет, защото ако това се случи, то избирането на новите членове ще стане по начин, който Съюза на съдиите в България, Христо Иванов и Радан Кънев няма да могат да контролират.
Самата Нели Куцкова призна, че не е била сигурна в желанието си да заема поста на председател на САС.
“В личен план се чувствам облекчена, защото на тези години допълнителната административна работа щеше да ме затрудни”, заяви Куцкова малко след като ВСС отхвърли кандидатурата й. По-късно, самата съдийка изпадна в противоречия със себе си, като реши да обжалва решението на “правителството” на съдебната власт пред Върховния административен съд.
“Атакуването на решението пред ВАС се прави абсолютно целенасочено, за да се постигне публичен ефект, а не защото има нарушение на правилата от страната на ВСС”, категорични са юристи.
Като крайна мярка от Съюза на съдиите в България /част от Модела “СВОЙ”/ били решени да предизвикат криза в съдебната система - чрез протест на съдии. Протестът им щял да бъде подкрепен от Калин Калпакчиев, най-довереният представител на ССБ в съвета, както и от Камен Иванов, съдия от САС и изключително близък до бившия председател Веселин Пенгезов, който бе обвинен за злоупотреби с финансови средства по европейски проект.
Заради забавянето на законодателните промени Калпакчиев и Иванов нямало да подават оставки като членове на ВСС, защото се опасявали, че политическите сили можело да постигнат договореност за довършване на мандата на този състав на съвета, дори и при промяна на Конституцията. По този начин “саможертвата” на Калпакчиев и на Иванов щяла да е напразна.
