САМО В ПИК! Мадлен Алгафари проговори за психическите последствия от корона кризата, как да се спасим и защо има повече самоубийства

Интервю

САМО В ПИК! Мадлен Алгафари проговори за психическите последствия от корона кризата, как да се спасим и защо има повече самоубийства

60769
на 02.12.2020
САМО В ПИК! Мадлен Алгафари проговори за психическите последствия от корона кризата, как да се спасим и защо има повече самоубийства
Автор:   Симо Русев

Мадлен Алгафари е психотерапевт, поет и писател. Член е на Българската асоциация по психотерапия, на Европейската асоциация по психотелесна терапия, на Управителния съвет на Института за психотелесна терапия, главен редактор на световното списание по психотелесна терапия IBPJ, издавано от Европейската и Американската асоциации по психотелесна терапия. Пред ПИК тя коментира поносими и реципрочни ли са по тежест мерките за ограничаване в държавата заради ситуацията с COVID-19, има ли тенденция на коронавирусни самоубийци, какво се случва с децата и няма ли да се счупим от десоциализация или развием Стокхолмски синдром, ако влезем в трети карантинен цикъл.

препоръчано

- Г-жо Алгафари, новите мерки за затваряне на държавата заради ситуацията с COVID-19 поносим шок ли са за редовия българин?

- По принцип се случва нещо, което никой не си е и фантазирал. Ограничават се много свободи. Има много рестрикции. Затова е нормално да има зле адаптивни или добре адаптивни реакции от страна на хората според това всеки човек кой е. Личната история на всеки един човек определя как той ще реагира на такива преживявания.

- Тенденция или зловещи изключения са самоубийствата на хора, видели смъртта в COVID-отделенията, как се прави такъв избор, защо?

- Това можем да го кажем, ако сме говорили с човека, който е решил да сложи край на живота си. Винаги, когато караме някого да анализира и интерпретира, без да е комуникирал лично, това е смукане из пръсти от типа „ама защо онази жена си уби децата“. Ако някой може да каже защо, трябва да бъде нейният психиатър или психотерапевт, който много обстойно я е обследвал, за да може да даде някакъв отговор. Всичко друго са някакви предположения от учебниците по психиатрия. Един човек, за да реши да посегне на живота си, има разбира се някаква мотивация. Но каквото и да измисляме в момента, ще си теглим локуми. Ако някой ви отговори на този въпрос конкретно, аз бих се усъмнила в професионализма на този колега.

- Очевидно, ако правилно ви разбирам, е спекулация да се говори за някаква тенденция?

- Винаги е имало хора, които са избирали да посегнат на живота си по една или друга причина. Със сигурност обаче в момента са единици тези, които са провокирани от ситуацията. Хората обикновено се борят за живота си. Плюс това ние не знаем дали изобщо COVID е свързан с тези решения. Има някакви натрупвания в живота на този човек. Понякога нещо е повод, не е причина.

- Какво се случва обаче с психиката на децата, които не са в естествената си среда на присъствено обучение, как им се отразява компютърното преподаване?

- Ако са много малки деца, има опасност отражението да е трайно, до края на живота им, защото децата до седмата година са попивателни и всичко, което се случва в живота им, оставя отпечатък. Мозъкът работи на такива вълни – делта и те, което означава че са в хипнотично състояние. Затова каквото преживее едно дете до седмата година след това психотерапевтите се опитваме по всякакъв начин, трудно, бавно, стъпка по стъпка с години да преформатираме и трансформираме. Така че е много важно как ще бъде поднесено на едно дете случващото се. Ако са по-големи, биха проявили разбиране. Вече имат интелектуални способности и аналитични умения. Но трябва да се внимава с малките деца.

- Възможна ли е превенция на всичко това, което се явява като дразнител, какво и как би могло на психо ниво да изведе хората от тази стресова среда, като ги държи в някаква нормалност?

- Това терапевтите сме го правили винаги. Това е смисълът на нашия труд – с COVID или без него. Т.е. психотерапията винаги е опит за превенция и профилактика на страданието в живота – телесно и психично. Въпросът е кой е по-осъзнат и отворен към това да си даде сметка, че може да разшири вътрешния си кръгозор и да порасне, за да може да минава по-лесно през такива трудности. Иначе, да. Има отворени линии. Всички терапевти в момента сме готови да помагаме. Такива линии съществуват още от пролетта. Но това е една отдавнашна нужда. Сега имаме само един повод, който ни напомня за нея по-осезаемо.

- Докога може да се издържи в такива условия на криза, има ли праг на насищане, стъпало, което не бива да се прекрачва в никакъв случай?

- За всеки човек е индивидуално. Зависи от темперамента, зависи от характера, зависи понякога от народопсихологията, зависи от цялата лична история на този човек. Обикновено в моменти на войни и форсмажорни обстоятелства хората са мобилизирани. И когато започнат да се отпускат, тогава започват повече симптоми да се появяват. Ние още сме във фазата на мобилизацията. Прагът е въпрос и на вътрешен избор. Човек има точно толкова сили, колкото смята, че заслужава да е щастлив. И се стреми да се бори за живота.

- При евентуално трето затваряне няма ли да развием пълно десоциализиране или може би Стокхолмски синдром?

- Човекът по принцип е устойчиво животно. Той може да понесе много трудни неща, разбира се, това пак е обобщено като тенденция. Зависи от индивидуалния вътрешен избор на всеки накъде да гледа – към оптимистичните развития или към песимистичните. Защото ако всички изберем в момента да гледаме към оптимистичната перспектива, ще генерираме такава енергия, която ще увеличи критичната маса, от която се нуждае планетата.         

Сподели:
Бомба x
МНОГО ГОЛЯМ ПРАЗНИК: Антоновден е - 16 имена черпят, прави се и този специален ритуал за здраве МНОГО ГОЛЯМ ПРАЗНИК: Антоновден е - 16 имена черпят, прави се и този специален ритуал за здраве
ПИК TV x
САМО В ПИК TV: Бившият мъж на Маги Сидерова сви семейно гнездо с вдовицата на Митко Лудия (ВИДЕО) САМО В ПИК TV: Бившият мъж на Маги Сидерова сви семейно гнездо с вдовицата на Митко Лудия (ВИДЕО)
ново
Днес: 35
hot
най-четени новини в момента
Сега
-
четат ПИК
Сега
-
четат това