САМО В ПИК: Нидал Алгафари: Президентът Радев се прави на опозиция и сочи с пръст като в бръснарницата на Хаджи Генчо, ниско ниво в политиката
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Потърсихме пиар експерта и политически анализатор Нидал Алгафари за коментар по политическата ситуация в страната, протестите и рокадите в кабинета, както и за това как да си преведем активираната риторика на президента Румен Радев от последните дни.
ИНТЕРВЮ НА СИМО РУСЕВ
- Г-н Алгафари, от движенията и блокадите, които наблюдаваме по улиците, от дебата, който тече в Народното събрание, можем ли да съдим, че в страната има нова политическа ситуация?
- Нова политическа ситуация мисля, че няма.
- А какво е това, което се случва?
- Не виждам да има нова политическа ситуация. Това, че един човек от властта си подаде оставката под натиск от майките на деца с увреждания, все още не означава, че има нова политическа ситуация.
- Какво всъщност доведе до тази радикална смяна в кабинета – протестите от улицата или крамолите между патриотите от т.нар. малка коалиция?
- Протестите според мен достигнаха праг, който вече беше нетърпим заради обидите, които този човек нанесе. Иначе, като политик, той сигурно може да се е държал добре, но въпросът е в обидите и нехайството към майките. Това е причината, а не в някаква различна политика.
- Ако оставката на Валери Симеонов все пак е акт на морал и отговорност, какво храни протестите, няма ли зад емоциите на майките други фактори, които дават енергия на улицата?
- Първо бяха майките на деца с увреждания заради закона, който трябваше да се промени. И техният конфликт има своята предистория по отношение на социалните грижи. Но изказването на Валери Симеонов, което беше направено в изключително неподходящ момент, без каквато и да е тактичност и дипломатичност, накара хората да се възмутят, излязоха и други да ги подкрепят.
- Следва ли от това, което коментирате, че кабинетът е стабилен, устойчив и ще изкара пълния си четиригодишен мандат?
- Не мога да твърдя със сигурност. Нямам данни какво се случва вътре в коалиционните отношения между ГЕРБ и патриотите. От това, че Валери Симеонов е подал оставка и е избран някой друг на неговото място, около чиято кандидатура са се обединили със стискането на зъби от страна на Волен Сидеров, показва, че поне в този момент няма какво да разклати това правителство.
- През последните дни и в контекста на събитията виждаме извънредна активност от страна на президента Румен Радев. Какво ни казва държавният глава, като хем атакува изпълнителната власт и модела на управление, хем не допуска произвеждането на предсрочни парламентарни избори?
- В момента това, което той се опитва да направи, е да създаде около себе си някакъв имидж, някаква представа за него, че той е говорител на опозицията, че той иска да е опозиция. И след като опозиционните сили са немощни в момента – и БСП, и ДПС, заради всичко, което сториха през годините, много е трудно те да излязат и да говорят на хората, а и да искат да бъдат приети. Затова Радев се заявява като ново лице, говорител на някаква опозиционност. Той инвестира като че ли в нещо, което може би в бъдещето ще направи нови ходове, като се опита да направи това, което направиха и други президенти преди него, които се правеха на опозиция на правителството. За съжаление обаче, те, всичките до един, се провалиха.
- Важният въпрос остава: има ли право президентът да говори като опозиция, а не като обединител на нацията?
- Не бива. Той не бива да говори като опозиция, защото по Конституция той трябва да е обединител на нацията и би трябвало да дава алтернативни решения, ако има такива. А ако няма такива, само да сочи с пръст, е все едно се намираме в бръснарницата на Хаджи Генчо. Това го говори всеки средностатистически българин. Когато искаш да кажеш подобно нещо и да дадеш някакъв друг вариант, алтернатива, тя трябва да покаже на правителството: „Вижте, аз знам правилния път и той е този.“ Само да говориш, че си срещу корупцията и високите заплати, това е друго – ниско ниво на политиката. Не биваше да го прави това нещо президентът, но го подведоха съветниците му.
- Тази опозиционност на държавния глава предполага ли, че трябва да мине през собствен политически проект, партия?
- Това е един от начините. Вероятно е да има политически субект, който да се появи, но не смятам, че това може да произлезе от президента, защото досега всички президенти след промените си въобразяваха, че името му и постът му са едно и също. Това не е вярно.
Хората имат доверие на президентството, на президента заради това, че от него нищо не зависи и той може само от време навреме да се показва лустросан и да говори някакви неща, които на другите им е по-трудно. Всеки, който опита да направи някакво такова движение – от Желю Желев през Боянските ливади, през „Кажи си, Иване!“ на Петър Стоянов и с това, че Плевнелиев се опълчи по някакъв начин и едно време на ГЕРБ, и Първанов с трите му проекта „Да съхраним българското“, АБВ и движението на Иван Гранитски, показаха, че не се прави така. Политически субект не може да се създаде от президентската институция.
