САМО В ПИК! Нидал Алгафари: Радев държа реч като годежар! Навън е отрязан отвсякъде и българите не са толкова прости, че да не го разберат
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Политическият анализатор и пиар експерт Нидал Алгафари коментира пред ПИК заявката на Румен Радев за втори президентски мандат. Какво научихме от отчета на обединителя на нацията, каква е позитивната енергия в жанра „речта на краля“, достатъчно ли е да си ходил на учения на армията, за да си главнокомандващ и що за външна политика е да си бил до Албания, Гърция и Кипър осмисля Алгафари.
- Румен Радев обяви кандидатирането си за президент втори мандат, без да е наясно кой ще го подкрепи и как, в Деня на жертвите от Народния съд. Честно и почтено ли е това, както казва самият той?
- Не смятам, че са го предвидили, не са гледали датата за жертвите от комунизма. Още щом стана ясно, че ще има изказване на Радев, разбрах, че ще има новина. Но новината за мен е, че няма никаква новина.
- Имахте ли идеята, че това кандидатиране за втори мандат е неизбежно, може би дори с оглед на новогодишната реч?
- Той така вървеше през целия си първи мандат – към една подобна идея. Това, което видях днес, беше горе-долу прилична предизборна реч на един опозиционен лидер, не на президент на републиката, какъвто му е вменено законово да бъде. Това, което ми направи много силно впечатление в тезите, които той изказа, е, че като че ли се опита да изпише вежди, а извади очи с тази си реч. Защото по този начин се наложи примерно на Българската социалистическа партия вече като факт. Че те нямат възможност да обсъждат някакви други варианти, освен да приемат неговата кандидатура. Т.е. там са поставени пред свършен факт. Или трябва да го подкрепят, или ако не го подкрепят, ще я няма ракетата носител. На тази реч нито и беше времето, нито и беше мястото.
Единственото, което приемам от тази реч, е посланието, апропо под послание се разбира едно кратко изречение, е, че нагнети, доколкото може, повече политическия живот в България и то пред предстоящите парламентарни избори.
- Може ли това, което Радев експлицира, да се прави с менторски тон срещу кабинета и с претенцията, че така обединява нацията, още повече че той отчита като добре свършена работа през мандата точно сваленото доверие от този Министерски съвет?
- Ама това е логиката на всеки, който е опозиционер. Той се вживява в момента като опозиционен лидер, който иска да обедини около себе си всички политически субекти, както той ги нарича, които са против управляващите. Той ще се опита да им даде рамо. Той го направи през речта си, за да може след това те да му върнат жеста на президентските избори. Нищо нелогично не виждам в говоренето му. С тона, с който говори, той не е отсега и за първи път, той налага една стилистика.
- Той нарича това „позитивна енергия и креативност“ и пришива към аргументите си проваления дебат за нова Конституция. Не е ли прав?
- Това, което направи и в сегашната, и в предишните си речи, е едно и също. Той не извади нищо ново, нищо, което да решим, че е нещо положително. Той приема за положително само това, което е около неговата институция, около неговите съветници и си търси подкрепа под всякаква форма. Той подкрепа от управляващите не може да има заради отворената от него пропаст, така че единственият начин са всички тези, които искат този тип говорене. Това е говоренето на площадите, това е говоренето в политическия речник на една по-голяма част от тези, които сега се водят противници или опозиця. Не виждам нещо, което да ни е шашнало.
- Радев си приписа като заслуги нещо, свършено по COVID-кризата, по Българската Коледа, това, че е присъствал на учение на Българската армия, това прави ли го по-главнокомандващ, това ли е ролята му за доходите на бойците и командирите?
- Към всяка една реч човек трябва да бъде малко снизходителен, защото всеки човек в такава позиция, когато излиза пред медиите, опитва да се изкара по-чист и по-бял, отколкото е самият той. Това е нещо като пред годеж – да се хвалиш. Той вероятно забравя за един 3 март, когато призова хората да не се плашат и да се качват на Шипка, защото имало два различни COVID-а. Това явно го забрави. Явно забрави за тези хора, които бяха по площадите, когато започна да нараства втората вълна. Но тава са неща, които не се казват, когато тръгваш да се годяваш или да се жениш.
- Ако в следващия му мандат „външната политика е сведена до минимум с посещения в Албания, Гърция и Кипър“, трябва ли ние като избиратели да сме щастливи и възторжени от такава перспектива?
- Българите не са толкова прости хора, за да не разберат, че във външната политика той е отрязан отвсякъде. Т.е. ако имаше някакви по-различни политики, може би щеше да бъде приет, хайде да не е в Съединените американски щати или в Германия, Франция или Великобритания, но поне в Русия щеше да бъде приет. Като гледам, нито на изток, нито на запад, нито на юг, нито на север. Никъде не се изяви като особено силен външнополитически деец. А и външната политика не се прави само по негово желание, с пращане на ноти, а по това как те възприемат другите лидери в света.
- Каква е ролята за тази публична некомуникативност на Радев на неговите съветници, или това е лично себеусещане и изява?
- Неговите съветници трябва да му подскажат, че има неща, които са сътворени много преди него. Българската Коледа например не е негово дело. Не той е човекът, който успя да събере толкова много пари, защото ако се върнем назад във времето, ще видим, че много по-големи суми бяха събрани и от Плевнелиев, и от Първанов, и от този, който я започна – Петър Стоянов. Да пише всичко като свой дивидент, е все едно да прави помен с чужда пита. А нима за рухването на доверието в Народното събрание той не е един от тези, които го ерозират допълнително. Радев като президент, като институция, ползва двете думи „корупция“ и „олигархия“. За да можеш да ги ползваш тези две думи, би трябвало той от неговата позиция, заради това че получава сведенията от службите и е запознат, да излезе и да каже този, този и този крадат. Да го направи поименно. Другото изглежда олекотено и не става.
- Всъщност защо Радев говори за избирането на легитимен парламент, този не е ли?
- Да, така говори, сякаш този парламент, който сега е избран, не е легитимен. Ако е така, много моля да сезира Конституционния съд, да сезира когото трябва, че това Народно събрание е незаконно и всичко, което са взели като решения, няма правна стойност. Иначе думите се ползват заради самата дума.
- Той говори и за предполагаема патова ситуация след парламентарните избори, акушира ли я?
- Това е напълно възможно да се случи, но какво послание отправя той към тези хора, които ще изпаднат в тази патова ситуация в Народното събрание. Нищо не казва. Нито една дума не каза за това главнокомандващият, че ние членуваме в НАТО, какво правим в рамките на алианса. Много беше интересно, че когато говореше по нещата, които са му ясни и ги разбира, го правеше, без да чете. В момента, когато стигна до посланието, което трябва съкровено да идва от сърцето ти, той си сложи очилата.
