САМО В ПИК! Отец Боян Саръев с разтърсващ коментар на Коледа: Политиците ни са далече от Бога, те са съсипани от високомерие, пошлост и тщеславие
Ние се покланяме на стомасите си, а не на Господа, казва свещеникът
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Боян Саръев е български православен духовник, основател през 1990 г. и понастоящем председател на Движението за християнство и прогрес „Свети Йоан Предтеча“, което си поставя за основна цел да върне в християнската вяра потомците на ислямизираните българи. Саръев е роден на 5 май 1956 г. в село Жълти чал, Кърджалийско (днес заличено), в семейство на мюсюлмани, но приема християнството. Завършва милиционерското училище в Стрелча, след което работи като сержант в Крумовград и София. През 1985 г. завършва и школата на МВР в София. По-късно започва работа в завод "Електрон". През 1990 г. е ръкоположен за дякон, а по-късно и за свещеник в Пловдивската епархия. Служи в църквата "Св. Успение Богородично" в Кърджали. Развива широка благотворителна, образователна и мисионерска дейност. Женен, има дъщеря и син. Саръев е включен от Американския биографичен институт в списъка с 500-те най влиятелни личности по света.
Интервю на Екатерина Петрова
- Отец Саръев, преди Коледа се срещаме с вас - човек духовен, отдаден на вярата и Бога. За съжаление, първият ми въпрос е свързан точно с обратното - с бездуховността, с неверието. Хората напоследък станаха затворени, скрити в собствения си свят, а извън него са изключително недоверчиви и настроени негативно към света. Кое според вас ги промени така?
- Човечеството непрекъснато върви към една научно-техническа революция, към един технически и научен прогрес. Все повече и повече подобрява своето битие с подобрения в техниката, в жилищата, всичко, което го обслужва. Ние виждаме колко много автомобили, колко много техника - все по-съвременна, все по-модерна, която има за идея да подобри битието на човека, обаче всъщност се оказва, че всичкият този прогрес, който уж вършим и от който се ползваме, е един прогрес и път, който върви по стълбичката, която води надолу. И човечеството все повече и повече се се отдалечава от себе си, хората се отдалечават един от друг.
Проблемите на отчуждаването или т.нар. процес на алиенация е присъщ на техническия прогрес, на модерния, на съвременния човек, който уж всичко има, напълно задоволява своите материални потребности, а душата му става все по-празна. Той става все по-зъзнещ в самотата си и отчуждението един от друг. Ние виждаме млади хора, които кръстосват улиците с вторачени погледи в мониторите на телефоните си, всички застанали пред компютрите си с часове и вторачени в тях. Тези млади хора имат хиляди приятели във Фейсбук-а си, а всъщност са съвсем самотни и съвсем изоставени. Нищо не докосва душите им, нищо не докосва техните положителни емоции. Те са отчуждени, враждебно настроени. И съвсем обяснимо е защо е това. Защото материалното презадоволяване води до емоционално изстиване, душевна празнота. А душата е по-важна от всичко. Забравихме, че човек освен материални потребности има нужда и от задоволяване на духовните си потребности.
- Вие като духовен човек имате пряко наблюдение. Не мислите ли, че хората все по-рядко се обръщат към Бога в душите си, а влизайки в храма, го правят машинално? Смесват т.нар. традиция, "вярвания" с вярата и не влагат смисъл в това. Те не отварят сърцата си, не търсят общуването с Бога, което за мен е симптоматично - някъде има болка в обществото ни, която не е или диагностицирана, или лекувана. Вие как смятате?
- Отчуждаването на човека от Бога започва не от вчера, не и от днес. Това е един процес още от времето на нашите праотци - Адам и Ева, които повярваха на Сатаната, дадоха му власт върху част от себе си и човекът още от тогава започна да се съпротивлява. Човеците повярваха на Сатаната и по този начин станаха предатели на своя Отец и един вид едва ли не обявиха за лъжец своя Творец, защото Бог ги беше предупредил да не ядат от забранения плод на райската градина. Но те се противопоставиха на Бога, а човечеството все повече се отдалечава и изстива откъм страна на Бога, отдалечава се и това, разбира се, скъпо се плаща.
Ние виждаме за какво става въпрос. Отчуждаването от Църквата пък е един друг процес, който е в резултат на отчуждаването от Бога. Защото някои хора казват: "Ами аз си вярвам в Бога, какво ми пречи да вярвам? Като не ходя на църква, като не паля свещи, какво?". Но извън църквата няма религиозен живот, няма общение с Бога. Затова всъщност и бог Иисус Христос се роди и създаде тук своята Църква, остави в нея своите служители - първо апостолите, след това епископите, духовниците. Без Църквата няма духовен живот, това е ясно, то се разбира от само себе си. Защото то е като да искаш да четеш, без да познаваш буквите или да искаш да пееш, без да познаваш нотите. По същия начин Църквата дава наставления и указания - по какъв начин е най-правилно да се изповядва Бога, по какъв начин да се общува и с нейните църковнослужители - посредниците между човека и Бога. И когато човек иска да общува с Бога, той намира пътя си.
Така че е ужасно е!Тази самота е ужасна, това непрекъснато чувство на страх и то именно заради тази отдалеченост от Бога- Защото Бог е този, който ни прави уверени, който ни дава сили за едно или друго, за постигане на успех. Разбира се, човек сам по себе си може да постигне някакви успехи, да направи нещо, но то е половинчато, то е непълно, то е неблагословено.
- Българите отъждествяват Църквата с вярата. Но имаше редица примери за нелицеприятни действия на свещенослужители, които станаха публична известност и бяха много коментирани. Хората си казаха: "Щом те могат, защо аз не? Ние сме хора и те са хора. Няма на кого да вярваме, щом те са такива".
- Вижте, ние, духовниците, олицетворяваме Църквата. Един вид - даваме на вярата някакъв материален израз чрез поведението си, чрез словото, чрез проповедта. Това са средства, с които се реализира самата Църква и самата вяра в Църквата. Но трябва да знаем, че Църквата е общество от хора. Църквата не сме само ние духовниците, а и всички останали, които редовно посещават богослужението, водят църковно-религиозен живот, изповядват се, присъстват на богослужението, причастяват се. Всички сме Църквата.
А това общество е общество от грешници, но каещи се грешници. Защото всеки човек е грешник. За съжаление, човекът започна твърде да се плъзга по наклонената плоскост към греха и човек греши непрекъснато, денонощно - с тяло, с мисли, с действие, с бездействие. Но когато осъзнава човек тази своя грешна природа и когато осъзнава, че е пропит от греха, че самата му природа е грешна и че върху човека има власт, частична разбира се, и Сатаната... И че както Бог търси грешника да го спаси, така Сатаната търси грешника да го убие, да го лиши от Царството Божие, да убие душата му. По същия начин и хората, които осъзнават своята греховност, търсят Божията помощ. Те не търсят ангели в църквата, защото ангелите са на небето , не в църквата. Не знам... Чувал съм непрекъснато думи и мнения: "Аз в тази църква не мога да отида, защото там служи свещеник, който не ми харесва. Той е алчен, пропил се или похотливец". Това е така по принцип. Но ако Бог искаше да му служат съвършени същества, той щеше да определи примерно ангели да му служат в храмовете, не човеци от плът.
Големият Божи план е от нас, грешните човеци, които сме с всичките несъвършенства, да може, каейки се, стремейки се към съвършенство и издигане, да се издигнем до състоянието на обожение. Защото в крайна сметка тази е и целта на Църквата и на вярата в Христа - човекът от обикновен грешник да стане обожествен, да стигне до съвършенство в своето нравствено развитие. Според каноните на православната ни църква, според учението по време на богослужението, когато свещеникът е в храма, там невидимо присъстват самият Господ Иисус Христос, небесните ангели. Аз разбирам , че някои не могат да си намерят такива съвършени свещеници, че да бъдат достойни да се черкуват, да се изповядват и причастяват. Но как може Бог и ангелите да присъстват там на службата на този грешен и несъвършен човек, а пък грешният и несъвършен човек не иска да присъства? Това е по-скоро скрита форма на високомерие и на горделивост или по-скоро оправдание, но не вярно и правилно отношение.
- В посоката на нашия разговор, как мислите, има ли в парламента каещи се грешници?
- Те всъщност са част от българския народ. Също са грешници като всички останали грешници. Но истината е, че те не го осъзнават, те не го разбират това нещо.
- Смятате, че са се откъснали от духовното и са се оставили на инерцията?
- Вижте, ако кажем, че са се откъснали от духовното и ако кажем, че са далече от Бога и че са едни съсипани от високомерие, пошлост и тщеславие хора, ние ще ги обидим люто и те ще се разсърдят много. Но ще кажем истината в такъв случай. Иначе в обратния случай - ако кажем, че са грешници, но каещи се грешници, осъзнаващи своята греховност, също няма да сме прави. Защото то не е така.
Ние не искаме от тях кой знае какви съвършени да са и святи, и ангелоподбни. Ние искаме от тях да си вършат работата и то да я вършат по съвест. Но те повече развращават българския народ чрез поведението си, чрез злоупотребите, чрез спекулациите, демагогията в парламента и чрез скандалите, които всеки ден се правят около тях - за злоупотреби с власт, с имоти, със заграбване на материални неща и т.н., отколкото да има някаква полза от тях. Но в края на краищата не може без тях. Който и да отиде там, по същия начин ще се отнася към света около себе си и нещата около себе си. Защото нашите политици, за съжаление, затова отиват в парламента, затова отиват в политиката - с идеята да крадат, не за да решават държавните дела, а да решават своите си и на поколенията си нещата. За съжаление е така.
- В предварителния ни разговор ви казах, че ви търся вас за разговор - като духовен човек. Вие какво ще ни кажете за този хубав празник - Коледа?
- Това е един прекрасен празник, който обаче не се познава, не се знае. Той дори не се нарича от обществото, от медиите Рождество, а се нарича Коледа. А Коледата всъщност е осмото божество на славяните и това е езическо божество. А ние продължаваме да наричаме празника Коледа, което няма нищо общо със самото Рождество. Защото никой не говори за Рождеството, никой не говори за смисъла на въплътяването на нашия Господ Иисус Христос, който слиза от небето, за да издигне нас горе в небето. Когато синът Божий става син човечески и става човек, за да станем ние обожени и съвършени.
Това е едно на ръка. Второто - това, че не се говори за духовния смисъл на Рождество, това е отделно. Но два месеца преди самия празник започват някакви брутални, груби, потребителски реклами по всички медии - телевизии, вестници и т.н. Това какво ще ядем, какво ще пием, колко подаръци ще си разменим, изчислява се колко милиона ще похарчи българския народ за подаръци, за трапези, ядене и пиене. Правят се коледни елхи. Това няма нищо общо с празника. После има и един много тъжен факт. Когато има рожденик, се купува подарък за рожденика. Всички ходят на рожден ден с идеята за поздравят рожденика и да му поднесат подарък. А на Господа Иисуса Христа, който е рожденик на Рождество, никой не се сеща да му донесе подарък, а те си разменят подаръци.
Представяте ли си, вие да имате рожден ден, да ви дойдат гости, да започнат да празнуват и те си разменят подаръци и всичко друго правят, но на вас въобще не ви обръщат внимание и вие въобще не им влизате в сметката. Това е ужасно! И е изключително потребителско отношение, консуматорско отношение - за ядене, за пиене. Апостол Павел казва за такова общество, за такива хора, че сме превърнали стомасите си в наши богове, за съжаление. И се покланяме на стомасите си, а не на Господа Иисуса Христа и неговото Рождество.
- И въпреки всичко, този празник наистина е хубав, наистина се случва чудо. Идва един богочовек на земята, който става наш спасител. Кажете, има ли спасение за нас? Оптимист ли сте изобщо за българите и България?
- За нашето спасение в духовен план ни е нужна вяра. Аз обаче не я виждам за съжаление тая вяра. Трябва ни благочестие. Аз обаче това благочестие не го виждам. Виждам един освирепял от бедност народ, който е винаги и навсякъде лъган от своите водачи. Които, разбира се, не са взели властта с преврат, а са били избрани именно от този народ. Което означава, че са изгубили реалната представа за добро и за зло, за светло и тъмно, за възвишено и низко. Изобщо - пълно объркване на понятията.
А дяволът иска от нас именно това разместване и смесване на доброто и злото, размиване на тези граници. Един човек, пък и оттам един цял народ, който е объркал понятията за добро и зло, какво може да направи, какво може да постигне? За спасението е нужна вяра, но вярата без дела е мъртва. За спасението ни са ни нужни освен вярата, и дела. Вярата без дела е мъртва, а пък дела без вяра са грях.Апостол Яков казва: "Както тялото без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва".Затова са ни нужни дела. Донякъде може би делата на българския народ като цяло са добри, не са лоши дела. Но липсва вярата.
А означава, че българският народ ви в това отношение греши и не е в правия път. Чувам често пъти: "Ами аз, отче, не лъжа, не крада, не убивам. Нищо лошо не правя. Вярно, не вярвам, не ходя на църква, но каквото мога да направя добро за хората, го правя". Това е добре, но целта на вярата не е да станеш добър човек, а всъщност да бъдеш благочестив и праведен християнин и да изпълняваш вярата така, както всъщност изискват правилата на църквата.
- Скоро си мислех, че думите, които забравяме и като че ли вече липсват от речника ни са "човеколюбие", "милост", "смирение", "прошка". Няма ги.
- Тези думи предизвикват някаква ирония: "Каква милост?! Те ни ограбиха, те ни взеха парите, взеха ни надеждата, вярата, взеха ни абсолютно всичко, а ти искаш да проявяваме милост". Всъщност тогава, когато са ти отнели всичко, да запазиш вярата си, да запазиш милостта, любовта милосърдието, това е голям, велик нравствен и религиозен подвиг. То като всичко ти е наред, като изобилства материалното благополучие и служебното благополучие, здраве и т.н., то е много лесно да си добър.
- Какво ще пожелаете на хората за този светъл празник и за 2018 г.?
- Ще му пожелая на българския народ повече да поглежда към небето, по-малко да се вторачва в земята. Първом да търси Царството Божие и неговата правда, а всичко останало, то ще си дойде от само себе си. Пожелавам весели празници и през следващата благодатна Господня година да имаме повече духовна радост и взаимна любов и разбирателство. А другото ще го наваксаме по някакъв начин.
