Масово теглят парите си от европейските банки
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Хората с пари у нас са започнали да променят стереотипите си и вече много от тях теглят парите си от сигурните европейски банки в Швейцария, Великобритания и Франция, съобщи за ПИК експерт, пожелал анонимност. Според него, основна причина за този ход са отрицателните и нулеви лихви по депозираните суми в повечето европейски страни.
Както е известно, през март Европейската централна банка понижи лихвата си по депозитите на търговските банки до рекордните 0.4%. Това принуди трезорите да прехвърлят върху клиентите си разходи по управлението на парите им.
Вече има и такива банки, които изискват плащане за съхраняването на парите-швейцарската Julius Baer Group Ltd вече взима такса за оставени депозити в евро, швейцарски франкове и шведски крони.
Повечето от големите финансови институции вече предлагат на клиентите си други варинати за опазване на парите им, повечето свързани с инвестиции. „Днес клиентите се стремят да запазят парите си, не толкова да ги увеличават”, твърди банкер от Credit Agricole SA.
Така пред българските милионери стои дилемата- да оставят парите си в европейските банки, но да губят от това директно и косвено или да потърсят инвестиции, които поне да запазят платежоспособността им.
По неофициална информация родни богаташи вече са се насочили към покупка на дялове от хотели и ресторанти в Европа, както и на земеделска земя в България. Според експерти, ресторантският бизнес във Франция и Испания носи между 2 и 4% доход годишно, но пък инвестицията е сигурна и лесно може да се продаде.
Земеделската земя е друг вариант, макар че цените в България растат в последните 5-6 години. Все пак собствеността носи арендни приходи, които са добри на фона на доходността на ДЦК или от лихви в банки. Така 1000 декара земя в района на Добрич и Каварна струват около 2 000 000 лева, но носят при арендуване приход от около 70 000 лева годишно. При това цената на земеделската земя остава стабилна.
Има и рискови играчи, които залагат на дългови книжа на някои закъсали държави. В този вариант обаче печалбата може да е примамлива, но се поемат и определени рискове за загуба на инвестирания капитал. Така например от началото на 2016 година закупилите ДЦК на Бразилия са спечелили 18%, на Еквадор-22%, а на Русия-7.8%.
