САМО в ПИК! Прокопиев със сложни маневри да се изчисти през прокуратурата! Плоският му сценарий се провали!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Босът на кръга "Капитал" Иво Прокопиев пробва плосък сценарий, с които да внуши, че срещу него не се водят разследвания от страна на прокуратурата.
Повод за реакцията му стана писменият отговор на председателя на Комисията по финансов надзор Стоян Мавродиев на въпрос на ПИК:
Поради наличие на данни и възникнали съмнения за ощетяване на миноритарните акционери и възможна пазарна манипулация при продажбата на остатъчния държавен дял на „ЕВН Електроразпределение“, както и за нарушения, включващи занижаване на първоначалната оценка на дяловете, наличие на конфликт на интереси и предпочитане на интереса на частен инвеститор пред държавния интерес и непостигане на максимална полза на държавата, като в резултат е бил ощетен държавния интерес в особено големи размери, от страна на КФН през 2013 г. бе подаден сигнал до Главния прокурор за предприемане на необходими действия по преценка. В резултат на сигнала бе образувана досъдебна проверка.
Въз основа на подадения сигнал от СГП е образувано досъдебно производство и към настоящия момент се извършват активни действия по разследване на случая. Както е известно, по правилата на наказателното право и процес досъдебно производство се образува, когато са намерени достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. Подробности относно етапа на проверката и предприетите до момента следствени действия би могла да даде само и единствено Прокуратурата по преценка от нейна страна и доколкото това няма да навреди на разследването".
По този начин Мавродиев отговаря на въпроса на ПИК - Вярно ли е, че взаимоотношенията Ви с Прокопиев ескалираха след подаден от КФН сигнал срещу негова компания за груби нарушения при приватизацията на ЕВН през БФБ? За какво става въпрос всъщност, бихте ли пояснили кои са замесените лица – само дело на Прокопиев ли е това, замесени ли са и самите ЕВН, има ли вероятно участие и на представители на държавни институции, подобно нещо трудно би се реализирало без подкрепа „отвътре“? На какъв етап е това разследване, в „Капитал“ се твърди, че в случая няма никакви нарушения?
Днес в отговор на запитване на Прокопиев от СГП обявиха, че няма заведено досъдебно производство лично срещу Иво Георгиев Прокопиев. Вероятно по този плитък начин Прокопиев е поискал да се изкара кристално чист.
ПИК научи, че от Комисията по финансов надзор са подадени и няколко сигнала срещу фирми на Прокопиев:
1. Сигнал срещу ИП „Булброкърс” АД за ощетяване на миноритарните акционери при продажбата на остатъчния държавен дял от ЕВН и извършване на пазарна манипулация, от 30.08.2013г. с вх. Номер на Върховна касационна прокуратура 13041/2013г. и вх. Номер на Главен прокурор 6620/30.08.13г.
Описание на сигнала:
Поради данни и съмнения за ощетяване на миноритарните акционери и извършена пазарна манипулация при продажбата на остатъчния държавен дял от ЕВН е подаден сигнал до Главния прокурор, като е образувана прокурорска проверка номер 8529/2013г. по описа на Софийска градска прокуратура (СГП), специализирано звено Противодействие на корупцията и финансово-данъчните измами” (СЗ ПКФДИ),. Тук ИП "Булброкърс", собственост на и контролирано от Иво Прокопиев е извършило нарушения като е занижило първоначалната оценка на дяловете, после е било в конфликт на интереси и е предпочело интереса на частен инвеститор пред държавния интерес и е манипулирало търга с цел непостигане на максимална полза за държавата и така е ощетен държавния интерес.
Каква е връзката на Иво Прокопиев с ИП Булброкърс?
Иво Прокопиев притежава 50.003% от капитала на „Алфа финанс холдинг” АД, където е и член на Съвета на директорите и представляващ д-вото. Алфа Финанс Холдинг притежава 99.99% от капитала на „Финансиа груп” АД. Финансиа груп АД е едноличен собствник на капитала на ИП Булброкърс.
По този сигнал има образувано досъдебно производство с номер 115/2014г. по описа на Следствен отдел при СГП, по прокурорска преписка 8529/2013г. като досъдебното се води пряко срещу длъжностни лица от ИП Булброкърс – изп. Директор, брокери, етц, но, ИП-то е собственост и е контролирано от от Иво Прокопиев.
2. Сигнал за неизпълнение на влезли в сила окончателни съдебни решения от Иво Прокопиев и Юри Катанов с вх. Номер на Главен прокурор, Прокуратура на РБ 9323/15.12.14.
С Постановление Р-11-1/25.09.2014 г. и Постановление Р-11-2/16.10.2014 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” на Иво Прокопиев, съответно на Юри Катанов са наложени седмични глоби в размер на 500 лева на всеки за неизпълнение на Решение № 657-Е от 23.08.2013 г. с което управляващите и представляващите дружеството са задължени да представят в КФН договора и всички анекси към него с Quarzwerke GmbH.
Постановленията са издадени на с издадени на основание чл. 287, ал. 1 от АПК, като и двете са обжалвани пред Административен съд - София. Постановление Р-11-1/25.09.2014 г. е потвърдено с Решение № 6378/27.10.2014 г. на Административен съд – София, решението е окончателно. По Постановление Р-11-2/16.10.2014 г. предстои произнасяне по същество на Административен съд – София, като с Определение №5388/10.11.2014 г. съдът оставя без уважение искането на Юри Катанов за спиране на изпълнението на постановлението.
По тази тема очевидно става дума за изключително нагло и арогантно поведение на лицата, като те не зачитат и не изпълняват влезли в сила съдебни решения на Върховен административен съд и до ден днешен не са предоставили договора за продажбата на акциите на "Каолин" в цялост.
По този сигнал се прави в момента проверка от страна на прокуратурата, но тук е лично срещу Иво Прокопиев.
От официалния сайт на КФН е видно, че лично Иво Георгиев Прокопиев не спазва закона и не зачита влезли в сила съдебни решения.
Ето част от тях:
РЕШЕНИЕ
№ 16068
София, 12/04/2013
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебнозаседание на деветнадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН РАДЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА
при секретар
Анелия Станкова
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от председателя
ИВАН РАДЕНКОВ
по адм. дело № 13097/2013.
Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на ”Алфа Финанс Холдинг”АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Шейново" № 7, представлявано от изпълнителния директор Юри Богомилов Катанов, срещу Решение № 657-Е от 23.08.2013 г. на Заместник председателя и ръководител управление ”Надзор на инвестиционната дейност” на Комисията за финансов надзор, с което от дружеството е поискано представяне на документална информация за преценка спазването разпоредбите на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), по повод приключена сетълмент сделка между „Алфа Финанс Холдинг”АД и Quarzwerke Gmbh, по прехвърлянето на 67,22% от „Каолин АД”.
Твърди се несъответствие на административния акт с целта на закона, материална незаконосъобразност и нарушение на административнопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Иска се отмяната му.
Ответникът - Заместник председател и ръководител управление ”Надзор на инвестиционната дейност” на Комисия за финансов надзор (КФН/Комисията), чрез упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима, като подадена в срок, от страна с правен интерес, срещу подлежащ на обжалване административен акт. По съществото на спора, с оглед нормата на чл. 168 АПК и направените от страната възражения, съдът съобрази следното:
Решение № 657-Е от 23.08.2013 г. на Заместник председателя и ръководител управление ”Надзор на инвестиционната дейност” на КФН е издадено от компетентен орган, с оглед хипотезата на чл. 8, вр. чл. 212 от ЗППЦК, при изпълнение на нормативно регламентираните му правомощия, в съответствие с изискванията за форма и съдържание на акта. С решението си, Заместник председателят и ръководител управление ”Надзор на инвестиционната дейност” на КФН е задължил управляващите и представляващите „Алфа Финанс Холдинг” АД в 5-дневен срок от получаване на решението, да представят в цялост копие от сключения на 20.12.2012 г. договор за покупко-продажба на акции от капитала на „Каолин” АД, финализиран на 4.06.2013 г. (дата на сетълмент), както и от всички допълнителни споразумения и анекси към него. Копията на документите, които в оригинал са на различен език от българския, да бъдат придружени с превод на български език.
Видно от мотивите на самото решение, регулаторът се е позовал на обстоятелството, че липсва яснота относно условията, при които е осъществена сделката, (сключен между Алфа Финанс Холдинг” АД и Quarzwerke Gmbh договор за покупко-продажба на 67,22% от „Каолин АД), което ограничава възможността му да изпълни функциите си по установяване, респ. предотвратяване или отстраняване нарушения на ЗППЦК. Отчетен е и факта, че е налице нарушение на чл. 100ц, ал. 1 ЗППЦК, т.к. емитентът на облигации не е изпратил на КФН поканата по чл. 214, ал. 1 ТЗ, в срок от 15 дни преди общото събрание. Установено е, че дружеството представя пред КФН извадки, отделни части от договора, респ. не представя други. Наред с това регулаторът е посочил, че продажбата на акциите е извършена от емитента в нарушение на поетите с Проспекта ангажименти, без предварително одобрение на Общото събрание на облигационерите (ОСО). На следващо място, констатирано е дори разминаване между оповестената от страна на „Каолин” АД дата на изповядване на сделката и тази, посочена в кореспонденцията на емитента „Алфа Финанс Холдинг” АД и КФН. Така изложените съображения са мотивирали органа, с оглед нормативната му компетентност по контрол за нарушения на ЗППЦК, регламентирана по общ начин в чл. 12, т. 2 ЗКФН, с ясно изведена препратка за компетентостта на органа, съдържаща се в чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗКФН и специално регламентираните правомощия в чл. 212 ЗППЦК, да наложи процесната ПАМ – изискване пълния текст на договора за покупко-продажба.
Конкретните твърдения на страната за незаконосъобразност на акта се базират на първо място на твърдяно несъответствие с целта на закона, а именно – договорът е изискан за цели, различни от предвиденото в ЗКФН.
Така направеното твърдение е неоснователно и ирелевантно към същността на понятието „съответствие с целта на закона”, т.к. с конкретния акт на налагане ПАМ органът действа, изпълнявайки, правомощията си по реализиране целите на ЗППЦК. В този контекст ЗКФН регламентира по общ начин компетенциите му, на които ЗППЦК дава конкретно проявление с оглед различните поднадзорни обществени отношения. А конкретната цел, която актът преследва е именно недопускане нарушения на ЗППК по повод конкретно осъществена от поднадзорното лице сделка. Същата следва недвусмислено, както от предмета, така и от духа и конкретните разпоредби на ЗППЦК, в частност чл. 8, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1, т. 5 ЗППЦК. Наред с това, не се констатира така издаденият акт да преследва по скрит начин други, непозволени от закона цели и регулаторни намеси, поради което доводите на жалбоподателя са неоснователни.
На второ място, в жалбата се излагат оплаквания за нарушение на административнопроизводствените правила, предвид факта, че договорът е изискан не по установения ред, респ., когато е налице проверка, същата следва да се осъществява от служители на администрацията, определени със заповед, която да включва времевия обхват и предмет на проверката. Поради това се твърди нарушение на чл. 18, ал. 1, т. 1 и чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗКФН.
Според нормата на чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗКФН, при осъществяване на правомощията на Комисията и на нейните органи, членовете на комисията, както и определените по установения в този закон ред длъжностни лица от комисията, с оглед на възложените им задачи имат право да изискват писмени обяснения, документи, включително и заверени копия от документи, данни, сведения и други носители на информация от поднадзорните лица или от други лица, за които има данни, че нарушават разпоредбите на този закон или на други, както и да проверяват тяхната документация и отчетност. Анализът на същата разпоредба налага извода, че за да бъде изискан конкретен документ, обяснение, данни, сведения и пр., не е необходимо образуването на нарочна проверка. Касае се за конкретно процесуално действие, от което органът би могъл да черпи индиция за наличие на основание за образуване на проверка, което от своя страна обхваща редица отделни и взаимосвързани процесуални действия. Т.е. твърдението на страната, че органът би могъл да изиска конкретния договор само и единствено в хипотезата на образувана проверка, е неоснователно. Изискването на конкретен документ или данни е отделно самостоятелно процесуално действие, което законът не обвързва изрично с наличието на вече образувана проверка, като предоставя на органа правомощието да го реализира самостоятелно с оглед целта му. Разпоредената мярка за предоставяне на информация е именно поради невъзможността да се осъществи контрол върху сделката. Непредставянето на необходимата документация в срок, както и избирателното й предоставяне е поведение, което възпрепятства осъществяване дейността на надзорния орган за защита интересите на инвеститорите и правилно е квалифицирано като основание за прилагане на ПАМ по чл. 212, ал. 1, т. 1 с.з.
Като следващ аргумент в подкрепа на твърдението си за наличие на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, жалбоподателят твърди, че не може да бъде налагана ПАМ по чл. 212 ЗППЦК, за допуснато нарушение по ЗКФН.
Доводът е неоснователен.
На първо място, така наложената ПАМ няма за цел да санкционира нарушение, а да обезпечи необходимите данни въз основа на които органът да прецени налице ли е нарушение. Т.е., противно на твърдението на страната, конкретната ПАМ няма санкционираща, а обезпечителна за осъществяване дейността на органа, цел. На второ място, както се подчерта по-горе, ЗКФН регламентира създаването, обхвата, устройството, функциите и дейността на КФН. Т.е. същият регламентира по общ начин компетенциите на ЗКФН, като от своя страна ЗППЦК урежда специалната компетентност, която органът има по приложението на закона. Целта на конкретно приложената ПАМ е органът да предотврати или преустанови нарушение на ЗППЦК, предизвикано от осъществена сделка, попадаща в обхвата на специалния закон. Поради това, така формулираното твърдение на страната няма законово основание. С мярката се цели контрол над дейността на поднадзорните лица, респ. преустановяване нарушение по ЗППЦК, а не по ЗКФН, както твърди жалбоподателят.
Следващото поддържано основание за незаконосъобразност на акта е обосновано с твърдение, че съобразно нормата на чл. 43, вр. чл. 39, ал. 1 АПК, органът не следва да изисква представянето на процесния договор, а е бил длъжен да приеме декларация от дружеството за релевантните обстоятелства.
Посочената от страната разпоредба съдържа в себе си конкретно условие за допустимост на декларацията като доказателствено средство, а именно – декларацията е допустима тогава, когато конкретен закон не предвижда доказването на определени обстоятелства по конкретен начин. В рамките на настоящето производство, подлежащото на установяване обстоятелство е именно – налице ли е нарушение на ЗППЦК, във връзка с осъществената от страните сделка, обективирана в Договора между „Алфа Финанс Холдинг”АД и Quarzwerke Gmbh, с който е осъществена покупко-продажба на 67,22% от „Каолин АД. При това положение, конкретни данни за това налице ли е нарушение, органът най-пълно и точно би могъл да установи именно при анализ на договора. Тълкуването на разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗКФН в този контекст налага извода, че процесният договор спада сред категорията документи, които органът има право да изисква и на базата на които именно, следва да се установи конкретното обстоятелство – налице ли е нарушение на ЗППЦК. Ето защо нормата на чл. 43 АПК е неприложима, а твърдението на касатора – неоснователно.
На последно място, жалбоподателят твърди, че процесното решение не съдържа правни и фактически основания за издаването му.
Както вече бе споменато по-горе, в мотивите на самото решение, регулаторът е отчел факта, че липсва яснота относно условията, при които е осъществена сделката, което ограничава възможността му да изпълни функциите си по установяване, респ. предотвратяване или отстраняване нарушения на ЗППЦК. Посочено е, че е налице нарушение на чл. 100 ц, ал. 1 ЗППЦК, т.к. емитентът на облигации не е изпратил на КФН поканата по чл. 214, ал. 1 ТЗ, в срок от 15 дни преди общото събрание, респ. представя пред КФН извадки от договора. Наред с това регулаторът констатира, че продажбата на акциите е извършена от емитента в нарушение на поетите с Проспекта ангажименти, без предварително одобрение на ОСО. Установено е разминаване между оповестената от страна на „Каолин” АД дата на изповядване на сделката и тази, отразена в кореспонденцията на емитента „Алфа Финанс Холдинг” АД и КФН. Така изложените съображения мотивират органа да приложи процесната ПАМ – изискване пълния текст на договора за покупко-продажба. Посочените обстоятелства несъмнено съставляват фактически основания за издаване на акта. От своя страна, цитираната в решение № 657-Е от 23.08.2013 г. на Зам. председателя на КФН новела на чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦ представлява правно основание за налагане конкретната ПАМ. Предвид изложеното, приложението на нормативната разпоредба спрямо установените от органа фактически обстоятелства е законосъобразно, като решението е постановено при спазване производствените правила и в съответствие с целта на приложимия ЗППЦК.
С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Алфа Финанс Холдинг” АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Шейново" № 7, срещу Решение № 657-Е от 23.08.2013 г. на Заместник председател и ръководител управление” Надзор на инвестиционната дейност” на Комисия за финансов надзор.
ОСЪЖДА „Алфа Финанс Холдинг” АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Шейново" № 7, да заплати на Комисия за финансов надзор, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Иван Раденков
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Павлина Найденова
/п/ Даниела Мавродиева
РЕШЕНИЕ
№ 5505
София, 04/23/2014
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - II колегия, всъдебно заседание на десети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
ДИАНА ДОБРЕВА
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
при секретар
Григоринка Любенова
и с участието
на прокурора
Вичо Станев
изслуша докладваното
от съдията
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
по адм. дело № 3787/2014.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 15, ал. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН). Образувано е по касационна жалба на „Алфа финанс холдинг” АД, София (Алфа финанс), чрез процесуалния му представител, против Решение № 16068/04.12.2013 г., постановено по а.д. № 13097/2013 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС).
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, тричленен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на Алфа финанс против Решение № 657-Е/23.08.2013 г. на заместник-председателя и ръководител управление „Надзор на инвестиционната дейност” на КФН. С последното, на основание чл. 212, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКФН и чл. 215 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) на Алфа финанс: „Задължени са управляващите и представляващи дружеството, в 5-дневен срок от получаване на решението, да представят в цялост копие от сключения на 20.12.2012 г. договор за покупко-продажба на акции от капитала на „Каолин” АД, финализиран на 04.06.2013 г. (дата на сетълмент), както и от всички допълнителни споразумения и анекси към него. Копията на документите които в оригинал са на различен език от българския да бъдат придружени с превод на български език. Представените копия на документи следва да бъдат заверени по реда на чл. 19, ал. 5, т. 5 от ЗКФН с полагане на подпис „Вярно с оригинала”, дата, печат и подпис на представляващите „Алфа финанс холдинг” АД”.
Недоволно от решението, Алфа финанс го обжалва. Счита същото за неправилно като необосновано и постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Моли отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора. Разноски не претендира.
Ответникът – заместник-председателят на КФН и ръководител на Управление „Надзор на инвестиционната дейност”, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна.
Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, 5-членен състав на ІІ колегия, за да се произнесе по жалбата, възприе изцяло установеното от фактическа страна от първоинстанционния състав. То фактически не се оспорва от касатора.
При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна.
Доводът за необоснованост на решението е деклариран, но неконкретизиран и необоснован. Касаторът не сочи кой точно фактически извод на 3-членния състав на ВАС, на кое събрано по делото доказателство не съответства. При липсата на конкретност, касационната инстанция не е в състояние да се произнесе по довода. При преценката на доказателствата, настоящият състав не установи основание за твърдение за необоснованост.
Доводът за допуснати от 3-членния състав нарушения на материалния закон се излагат в няколко насоки:
Основният спорен въпрос по делото е формулиран още в първоинстанционната жалба и е разгледан в акта на първата съдебна инстанция: задължен ли е касаторът да представи искания от КФН договор в неговата цялост или може да изпълни задължениата си към регулаторния орган чрез представянето на декларации по поставени от последния въпроси. Настоящата инстанция споделя становището, изразено в обжалваното решение, за съществуващо задължение за цялостно и точно изпълнение на дадените от КФН законосъобразни искания. Това мнение намира подкрепа и в текста на специалните закони – чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗКФН във вр. с упражнявания финансов надзор от КФН по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от с.з. Финансовият надзор може да се изпълни цялостно и качествено само при положение, че КФН разполага с пълния текст на искания договор. Липсата на последния не позволява да се обхване и прецени дали осъществената сделка отговаря на законовите изисквания и дали чрез нея не се накърняват или застрашават интересите на облигационерите. Информацията, която може да даде договора в цялост, не може да се получи от представени от представляващите Алфа финанс декларации, тъй като КФН не може да предвиди всички негови клаузи и съответно да поиска сведения за тях. Продажбата на акции от капитала на „Каолин” АД е станало чрез договора, сключен след преговори и отразяващ волята на страните по него. Същият не е формален, бланков такъв и е напълно възможно да включва договорености, известни само на договарящите. Именно заради това и за да се прецени дали са спазени законовите изисквания, КФН има необходимостта да разполага с пълния му текст, вкл. анекси и споразумения към него.
Доводът за цялостно изпълнение на задълженията на Алфа финанс като поднадзорно на КФН лице, чрез представяне на декларации, е неоснователен. Предвидената в чл. 43 от АПК възможност за установяване на факти и обстоятелства по посочения начин е една от възможните такива, предвидени в процеса по издаване на административни актове. В случая обаче тя не може да намери приложение. Освен изложените в обжалваното решение доводи по въпроса които ВАС споделя изцяло, може да се добави и следното: Вярно, но непълно е твърдението, че „…никъде в нормативната уредба, регламентираща дейността на публичните дружества, не се предвижда задължение за представяне на изискания тип договори на КФН” (стр. 5, абз. 3 от касационната жалба). То не държи сметка за правото на КФН, регламентирано в чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗКФН, „…да изисква писмени обяснения, документи, включително и заверени копия от документи, данни, сведения и други носители на информация от поднадзорните лица или от други лица, за които има данни, че нарушават разпоредбите на този или другите посочени там закони…”. Т.е. в случая е налице посоченото като изключение в чл. 43 АПК условие, че специален закон (ЗКФН) предвижда установяване с официален документ. В тази връзка, неоснователен е и доводът, че становището на първоинстанционният съд за целта на наложената ПАМ да обезпечи необходимите данни, въз основа на които КФН да прецени дали не са налице нарушения, презюмира извършването на такива от страна на Алфа финанс. Безспорен в спора е факта, че касаторът е извършил нарушения на чл. 100ц, ал. 1 от ЗППЦК и на условията, декларирани в одобрения от КФН проспект на емисията облигации с ISIN 210001094. Ирелевантен е фактът, че на проведеното след финализирането на покупко-продажбата общо събрание на облигационерите (ОСО), сделката е получила одобрението им. Продажбата на акции на стойност повече от 10% от сумата на активите на емитента без предварителното одобрение от ОСО, съставлява нарушение на проспекта, одобрен от КФН. Посочените нарушения, макар и преценявани от касатора като формални, са факт и са достатъчно основания за КФН да поиска, а на касатора – задължението да представи, изисканите заверени копия от договора с всички споразумения и анекси към него.
Неправилно е изложеното неколкократно в касационната жалба тълкуване на същността на процесната ПАМ като наложено административно наказание на касатора от страна на КФН. Според общия текст на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, ПАМ се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения. Именно по тази причина, КФН изисква представянето на пълния текст на сключения договор с приложенията – да установи дали има извършено нарушение, а ако такова се окаже, че е налице - да разпореди преустановяването му и да вземе мерки за предотвратяване на вредните последици от него за облигационерите.
Неоснователен е и доводът за липсваща преценка от страна на съда, на доводите на Алфа финанс за липса на заплаха за интересите на облигационерите, предвид настъпилата и констатирана дори и от КФН, положителна промяна на финансовите показатели на дружеството, вкл. и положителната оценка от страна на облигационерите на сделката. Теоретично е възможно, финансовите показатели на сделката действително да доведат до положителни промени. Това обаче не изключва възможността за настъпване и на обратна тенденция, налагаща запознаване на КФН с пълния текст на договора и анексите и споразуменията към него.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.
Предвид изложеното, следва да бъде оставено в сила обжалваното решение, поради което ВАС, 5-членен състав на ІІ колегия,
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила Решение № 16068/04.12.2013 г., постановено по а.д. № 13097/2013 г. по описа на Върховния административен съд.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Анна Димитрова
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Андрей Икономов
/п/ Диана Добрева
/п/ Илияна Дойчева
/п/ Виолета Главинова
