САМО В ПИК! Проф. Александър Джеров с ексклузивен коментар за предсрочното освобождаване на Полфрийман - нормално ли е убийци да се разхождат на свобода
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Невероятен скандал се вдигна в държавата след съдебното решение убиецът на сина на психолога Христо Монов да бъде пуснат на свобода.
Джок Полфрийман беше осъден на 20 години затвор заради убийството на студента Андрей Монов в центъра на София през 2007 г. Многократно през годините австралиецът искаше да бъде освободен заради добро поведение. Но сега по решение на съда ще бъде освободен 6 г. по-рано.
Христо Монов поиска съдиите, постановили решението за убиеца на сина му, да застанат с лицата си и да убедят хората в правотата си. Политиците от различни цветове нарекоха съдебния акт подигравка.
Потърсихме юриста проф. Александър Джеров за коментар.
Интервю на Албена БОРИСОВА
- Като юрист и професор по право как ще коментирате решението за освобождаване на Джок Полфрийман, проф. Джеров?
- Съдът има мотиви. И само те могат да се коментират. Трябва да се види защо са решили да го освободят.
- Мотивите безспорно са важни. Но какви биха могли да са те, за да се освободи един убиец предсрочно?
- 12 г. е лежал в затвора този човек. Това не е малка част от присъдата. Не знам какви биха могли да са мотивите им. Не мога да гадая. Но много важно е как се е държал той по времето, в което е бил в затвора.
- Адвокатът на Полфрийман днес обяви, че той се бил поправил в затвора?!
- Какво значи поправил? Това е трудна дума.Разбира се, че убийството си е убийство. Но, когато 12 г. си бил в затвора, не може да не си показал характера си. Няма как тези, които те наблюдават, да не са си съставили мнение за държанието ти. Има и друг момент - какъв е бил животът на затворника преди извършването на престъплението. Защото то е само един отрязък от живота му. Съдът вече си е казал думата. Аз не винаги се прекланям пред съда, но искам да видя мотивите.
- Вярвате ли в поправянето на престъпниците в затвора?
- В повечето случаи не се поправят. Много от тях излизат на свобода и продължават да извършват престъпления. Самото пребиваване в затвора дори им е дало опит. Има хора, за които извършителството на престъпления е вкоренено.
- Точно заради това - нормално ли е убийци да се разхождат на свобода?
- Така генерално не бих отговорил. Убийството е много тежко престъпление и то трябва да бъде наказано. Но не е така лесно. Трябва да се прецени обстановката, при която е извършено. Причините за него. И още много други неща.
- Много пряко с казуса, който коментираме, е дискусията за премахването на съкратеното производство при дела за умишлени убийства и тежки телесни повреди. Какво е вашето мнение?
- Това е проблем за много голямо обсъждане. А не така да се пусне по телевизиите и който знае, и който не знае да дава акъл. Трябва да се направи голяма дискусия с участието на съдии, адвокати, прокурори, които пряко работят с такива случаи. За да не се направят прибързани промени в законодателството, за които после да се чудим защо сме ги сторили. Независимо, че става дума за престъпници, те са хора. Аз в никакъв случай не съм снизходителен към тях. Но трябва да се мисли като за човеци.
- Но те не мислят за човеците, след като отнемат живот?!
- Да, но ние нали сме хора. Не сме като тях. Не можем и не бива да действаме прибързано.
- Нормално ли е да се намалява присъдата на хора, извършили тежки престъпления, само заради едно самопризнание?
- Самопризнанието е един от елементите. Трябва да се види цялостното престъпление. Към всеки случай трябва де се подхожда конкретно. Защото хората, дори и престъпниците, са различни. И престъпленията, които извършват, са различни. Тези въпроси не се решават набързо и кабинетно. Трябва да се види и международният опит, каква е европейската практика при решаването на такива казуси. Има и уговорка между държавите. Има и размяна на затворници между отделни държави. Понякога, казусите не се решават съдебно, а политически.
