САМО В ПИК! Проф. Антоанета Христова с ексклузивен коментар за войната Радев-Борисов: Президентът е иззел чужда роля, изразява негативна емоция, желание за конкуренция, желание да се сбие...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Словесна престрелка се разрази в сряда между президент и премиер, след като държавният глава посвети цяло интервю на нападки срещу кабинета, в които пропускаше основни елементи от развитието на страната, а в същото време не каза нито една лоша дума за опозицията в предходната й битност на управляваща партия, нито за опозиционните лидери. "Президентът трябва да е обединител на нацията, а Радев се изказа като опозиционен лидер, който за 40 минути не е казал нито една добра дума за държавата си", остро реагира премиерът Бойко Борисов, който подчерта, че е слушал само една минута от интервюто.
Как рефлектира върху страната войната президент-премиер, има ли "залез на ГЕРБ и Борисов", както се изрази президентът и какво се крие в преднамерената атака и провокация на Радев попитахме политическия анализатор и директор на Института за иследване на човека и населението към БАН проф. д-р Антоанета Христова:
- Вчерашното изявление на президента Румен Радев пред бТВ възбуди доста коментари, тъй като той изцяло посвети интервюто си пред телевизията на опозиционерска критика срещу правителството. Дали това беше вярната посока и дали един президент трябва да дава такъв уклон на своите публични изяви?
- Общото ми впечатление е, че Румен Радев продължава своята линия на критикуване на правителството под посланието: "Аз се опитвам да се развивам като обяснявам, че трябва да бъдем амбициозни, за да постигнем повече и по-добри резултати за подобряване на качеството на живот за малкото население, което е останало в страната". Аз обобщавам в рамките на това изречение позитивната част на посланието т.е. опитът му да оневини критичната нотка и тон на говорене, на политическата му атака. По своята същност в това послание няма нищо лошо и аз също смятам, че, мотивирано по този начин, то би могло да звучи добре. Въпросът е как той постига своите цели. Отговорът на въпроса постига ли целите си е отрицателен. Направи впечатление начинът, по който беше организирал времевото си говорене по различни теми. Той отдели една трета в интервюто си на повишаването на кредитния рейтинг на държавата. Беше се потрудил да разкаже в коя група сме, визирайки страни, които на първо четене в съзнанието на слушателите не изглеждат отличници. Но, президентът не си беше направил труда да проследи историята, която ни е довела до съответното състояние, което е трябвало да бъде разрешено към момента на движение на рейтинга, така щото правителството на Борисов му се е налагало да се справя със сериозни грешки и загуби. Този акцент показва, че добрата новина не му се харесва.
- Т.е.той направи сериозни пропуски, изреждайки спадове и възходи?
- Да, той пропускаше основни фактори, които обясняват рейтинговия резултат. Пропускайки тези елементи вече не се прави коректен анализ, а се прави опит да се повлияе в съответна посока на хора, чието мислене е силно критично, изказвайки се несправедливо критично. Несправедливостта е резултат на неотчитането на положителни резултати, а такива има. Когато искаш да бъдеш обективен, както са и родителите със своите деца, се казва какво е положително, какви проблеми има и как трябва да се намери решението. Но нито един от тези фактори – постижения, критика и предложения, не се реализира вчера в обективни съотношения. Особеният акцент върху темата за кредитния рейтинг показа, че той не е доволен, че има повишаване на кредитния рейтинг, защото може би това разбива неговата теза, че трябва да бъде само критичен. И той трябваше да покаже, че този кредитен рейтинг не значи нищо.
- Всъщност нямаше нито дума в посока обединяване на нацията.
- Това не е добре. Самочувствието на хората трябва да бъде подкрепяно. Самочувствието се основава на осъзнаване на успехите и на прагматичен подход към преодоляване на пропуските. Забележете, че използвам думата „пропуски“. Защото от потиснатия народ, от народът без самочувствие не може да се очакват добри резултати. Този вид подкрепа се очаква от президента - той трябва да бъде еднакъв и към опозиция, и към управляващи. т.е. да бъде и положителен, и критичен, а и да има достатъчно експерти около него, които да посочват посоката, ако случайно едните или другите не са намерили решение в името на развитието на държавата. Затова смятам, че тонът е сбъркан изключително много. Начинът, по който Радев подрежда мотивацията си на говорене показва, че има тежко разминаване между причините за критичното говорене и съдържанието на критиката. Липсва добър комуникационен подход, зад което на много хора се привиждат политически амбиции, конкуренция с министър председателя, желание за поддържане на публичния имидж, което не е добре за ролята на президент.
- А той успява ли да го поддържа добре този публичен имидж?
- Ние не можем да отречем, че той в момента има един от най-добрите положителни рейтинги. Да, рейтингът му намалява, но на сравнителна основа той е относително добър спрямо другите политици. Въпросът е защо е така.
- Защо е така? Всъщност няма много полета за критики срещу него, имиджът му е обясним...
- Да, именно. Вероятно, защото в страната наистина има потребност за говорене на теми като качество, контрол...И, тъй като се търси кой може да реализира тази функция на опозиционно говорене по теми като подобряване на качеството, контрола и грижата за човека, а и предвид това, че този някой трябва да е институция извън управляващите, че трябва да има анализ, контрапункт, президентът е поел ангажимента да прави това. Така тези, които са силно критични, намират себе си в неговото говорене. Но проблемът е, че той влиза в роля, която не е неговата, в ролята на опозиционната партия.
- Тогава какво се получава? Имаме ли президент?
- Ако той не изпълнява ролята си на президент според функциите, ако нямаме силна, съответна на очакванията политическа опозиция и в същото време е налице действаща според функциите си управляваща партия, имаме тежък дисбаланс на политическото институционално ниво. На практика в България единствените хора, които изпълняват функцията си правилно това са управляващите от гледна точка на това, че те реализират политики.
- Как ще коментирате снощната реакция на Борисов, че критиките са от завист и че той няма никакви претенции към президентския пост?
- Аз се изненадах малко, че премиерът е толкова категоричен, защото всички мислят как може да се развие в едно по-далечно планиране политическата кариера на Борисов. Реакцията му беше на човек, на когото не признават усилията. Публиката вижда старание, може да има критики, но има старание, отговорност и работа от негова страна. Това не е премиер, който си стои в кабинета и прехвърля всичко на министрите. Борисов движи едни от основните приоритети на външната и вътрешната политика на България. И то ги движи много видимо. Когато толкова много работиш и си обграден от хора, които трябва да контролираш, защото политиката е сложна система, когато си толкова отговорен и когато така лесно не признават усилията ти, тогава се получава именно това - премиерът прозвуча като човек, който е засегнат и обиден в това отношение. За мен в голяма степен е основателно. Публичната война вреди и на двете институции.
- Има ли шанс премиер и президент да намерят допирна точка в бъдеще?
- Мисля, че вече не можем да очакваме промяна, това е въпрос на характер и разбиране, при положение, че толкова време този характер и това разбиране на политическата роля се налага без оглед на критиките. Защото Радев получава доста критики за начина, по който се позиционира спрямо управляващите и опозицията. Към първите има крайно критикуване, към вторите - прилепване. Аз съм убедена защо Радев прави това - говорим за легитимното му мотивиране, не за това, което може да бъде скрито. Легитимното му мотивиране е, че изразява мнението на хората. Той си мисли, че говори от името на хората. На практика той наистина може да е убеден, че трябва да изразява общественото мнение. Проблемът е, че той не го изразява и че неговата роля не е тази, защото хората са различни, има различни групи избиратели, които имат различно мислене, оценка, нагласи, политически предпочитания. Той изразява себе си. Затова е функцията на президента да създава баланс, а той не реализира основната си функция на балансьор между опозиция и управляващи.
- Румен Радев говори вчера за "Борисов в залеза си". При условие, че ГЕРБ е победител в последните избори как ви звучи на вас "залеза"?
- Темата, около която той формулира тезата за залеза, темата за свръхпрокурора, е тема, която трябва да бъде дадена първо в ръцете на експертите и специалистите. Това – от една страна. Не е коректно от страна на президента да дава такива определения, не му е мястото там. Изказването му показва отношение и негативна емоция, желание за конкуренция, желание да се сбиеш и да смачкаш. Но, не е тази ролята му. Това е фокусът ми - че имаме смяна на роли и на президента, и на опозицията и в същото време управляващите си изпълняват ролята да управляват. И, когато нямаш баланс, тогава системата е дисбалансирана. Радев допринася за дисбаланса с факта, че няма критика и подкрепа на развитието на опозицията, а изземване на функцията й.
- А по същество вие залез на ГЕРБ и Борисов виждате ли?
- Аз не забелязвам залез, ГЕРБ имат много сериозна задача. Те имат затрудненията на дълго управляващата партия. ГЕРБ имат задачи, свързани с много сериозно предефиниране и пренареждане на основните правила спрямо перспективата, която стои пред тях, а именно да се превърнат в устойчива партия. Но това не са процеси, които могат да се определят с думата залязващи. Това са процеси на узряване, развитие и превръщане в устойчивост. Думата „залязване“ е толкова некоректна, че показва субективизъм и негативно отношение.
