САМО В ПИК! Реформаторският блок в шок от задкулисните сбирки - лъжите на олигарха Прокопиев и Христо Иванов убили дясното (ПЪЛНИЯ ТЕКСТ НА СТЕНОГРАМАТА) Трета част
Последвайте ни в Google News Showcase
Вътре парламента не изглеждаше че има борба на живот и смърт, от това което се говори вътре. Хората не разбраха, че това не е предусловие да има живот, то изглеждаше равнопоставено на всички останали неща, това нямаше силата. Това, което Христо направи със своето тяло, жестове и най вече с оттеглянето си този жест забеляза публиката, отколкото самия процес на застъпничество на тази политика. От там се губи усещането че има гражданска общност, която има представителство. Да се върна към разказа – не знам защо на мен ми се струва че това е, което може да бъде лесно разказано. Темата защо сме бедни, защо сме на дъното от 28 страни, защо качеството на живот се подобрява толкова бавно и стотици години ще са нужни за изравняване с европейското равнище. Смятам че смяната на дискурса е признак на промяната. Аджендата, поставена от протестната общност, преди 2013 година не се говореше за нещата, които сега се смятат за иманентни за нашата действителност. Те не бяха дневния ред на обществото. През 2013, с усилията на блока, с хората пред парламента, най-силно застана проблема с модела Кой. Той има няколко характеристики, които могат да бъдат атакувани и в момента. Аз съм си ги набелязала и спирам:
– Политическа система, която не произвежда представителство – В много свои постулати е направена така, в която не произвежда представителство. И според своите характеристики тя охранява мафията. Влизаш в политиката и елита охранява модела. Всички влизат в политиката да бъдат пазители на статуквото и да го охраняват. Такива профили се избират, такива се въвличат. Те нямат драма в това.
Второ – съдебна система която не произвежда справедливост. – днес разбирам че има завоевания в тази посока.
Колонизирани медии – има огромен проблем с публичната среда – какъвто и проблем да продаваш, то минава през отворена заразена отвлечена колонизирана публична среда. Огомен проблем. Ти трябва да го разкажеш, да имаш достъп на говорителите.
Неработещи регулатори – основни двигатели на модела кой, които изкривяват климата КЗК, КФН. Тук нямаме експлицитно послание, че тези са бутоните на завладяната държава. Не успяхме да обясним на хората, че това е разказ на живот и смърт. В тази му част не е преведено. Продължава да е занимание на хора, които конструират органи. ВСС е може би малко повече на фокус.
Администрация, която не е основана на меритократичен принцип – цялата партизанщина да може вуйчо, свако, дъщеря ми, леля да са там, в българската идея е най–естественото нещо, когато имаш достъп до властта – че трябва да израстваш по някакви постижения, толкова веберски разказ.
Защо сме толкова бедни и с неравенства и няма социални асансьори и нашето общество е сегментирано разпиляно, в които успеха какво означава всъщност..
На първия слайд ще има – „защо сме толкова бедни“.
ВТ – Това води към класова борба.
АТ – Не не не води,
ВТ – Аз се шегувам, не така е
АТ – Трябва да имаш теншън
ВТ – Тракшън
Хр Христев – първо да си отговорим, защо сме тук заедно, не защото искаме да правим ПП, а защото имаме някакви общи ценности, в които разбираме нашето общество, които очевидно чувстваме заплашени и които трябва да отстояваме.
Няма как само с гражданска активност и граждански позиции това да се случи и то е трудно, когато някой от гражданския сектор влезе във властта и да вложи цялата си енергия,, същество, докато там са ГЕРБСП, Ковачки и ДПС и половината РБ няма какво друго да се случи, освен това, което се случва две години. Въпросът за нова формация не може да бъде заобиколен. Да, ние ще се структурираме, можеме да комуникираме, централния въпрос е да се намери линията на разлом и хора, които да подкрепят подобен проект. Ако трябва да се фокусираме на една тема, по широката периферия, а не по центровете на Пловдив и Варна. Не знам колко са останали там... Публичната регулация е срината, завладяна от частни интереси, с изроден административен апарат, негоден да работи и трябва да се изгради от А и Б. Това са моите лични наблюдения в правосъдие, вътрешни работи, божествената централна администрация на МС. Една срината, неефективна, неспособна публична администрация, която не е толкова партизирана. Сигурно някой е бил назначаван някога по политическа линия. Срастването е по някаква кръгова отбрана. Когато решиш да уволниш някой, ти звънят от ДБГ, БСП, ГЕРБ, които защитават един нормален административен служител. Държавата е доказала своята неефективност. Тя не регулира, тя не работи. Няма ефективна регулация и има източване на публичен ресурс, модел, който се основава на паразитно усвояване на публичен ресурс. Това трябва да бъде разказано за широк кръг хора.
ВТ – Такъв разказ не е ли започнат с Христо Иванов?
Румен – Владислав, правя ви последна забележка.
Мартин Д. – ще продължа от там ,докъдето стигнах, провокиран от И Бедров – кой проблем решихме и докъде стигнахме. 10 години от влизане в ЕС. равносметката е лоша 6 години управлява ГЕРБ, 4 управлява БСП. За тези години Румъния постигна два пъти повече, примерно в доходите. Тази равносметка е основание да поискаме коренна пълна промяна.
Дадени им бяха 10г. да пробват. Имаме нужда от нов център на дебата. От 10г. тия две партии управляваха, а Румъния, Словакия и Естония забогатяха. Ако няма коренна промяна, нова партия и нов път, няма да получим благосъстояние, европейски доходи. Не самото членство беше крайната цел. Че то и Гърция е член, но фалира. Крайната цел са европейските доходи и благосъстоянието. И ако не променим по пътя картела, това няма да се случи. Докато не бъде обогатен, докато не бъде доизмислен докрай този разказ от нас, няма да се случи. Вътре вкарваме всичко, което може да се случи.
Румен – Магдалена.
Радан – Кой?
Румен – Извинете, Радан.
Радан – Смесваме две теми, които са много различни. От въпросите на Стояна и на Петър виждаме какво не се получи. Скапаната технология пречи да се развие сериозния публичен разказ. Ние имаме богат опит да счупим тавана на обществено недоверие с глава. Оставям технологичния разказ, защото тръгнахме в друга посока. Ще провокирам разговор, защото не съм съгласен с някои неща. Съгласен съм с идеята за завладяващ нов разказ.
Да започнем с разказа защо сме бедни. Нямам никаква представа за доходите и дълговете на присъстващите тук...
Мария Николова – Сноби.
Радан – На всичкото отгоре и муцуните са ни такива – тоест, ако искаме да излезем със завладяващ разказ, трябва да започнем не със „защо сме бедни“, а със „защо сте бедни“. Като генерала, който излязъл пред армията и казал – „едни ще загинете, други ще се върнем“.
Искам да дам друга перспектива. Колко хора през последните 10–12 години им се промениха изцяло външния вид, облеклото, къщите, колите? Те не са станали богати. Ние си знаем хала. Само че хората, които бяха 50 000 и бяха върхушка вече са 500 000 със западен стандарт.
Терена, на който ние можем да постигнем безкрайно повече е терен на полусъбудена полувъзникнала средна класа. В сегашното общество средната класа е по–голяма, отколкото в някои западни общества. Все още цели общности и фамилии влизат в буржоазията тук. Във Франция никой не влиза в буржоазията и това създава ляв идеал. Много българи продължават да затъват в низините на обществото, но са много извън нашата сфера на влияние. Ние трябва да говорим за бедността в обществото. Трябва да говорим за неравенствата по този начин. Трябва да говорим за възмущението на средната класа. Какво прави Тръмп? Той говори на хора, които са били средна класа, преди 20 години. Те вече не са средна класа. В момента синът работи на работното място на баща си, съпругата му работи на две места и със затруднение изхранват две деца. Какво поражда социалната фрустрация?
Стояна – Краде се, отговорът че се краде.
Радан – Това е част от отговора – Аз съм 90% съгласен с Тони.
АЦ – Е това е твоята презентация, моята е друга.
Радан – Разглеждаме всеки успех, на който учим децата си, меритократичния идеал, той е абсолютно счупен, но като си гледаш децата, не можеш да ги възпиташ по друг начин. Абсолютно същото за най–базовите, най–базовите морални норми. Защо да не вкараме малко морални норми в политиката? Защо да има политически морал, все едно да има футболистки морал? Има счупени правила навсякъде около нас. Процентът хора, напускащи страната поради бедност, сравнено с хората напускащи не поради бедност, е изненадващо. В Ирландия 50% от държавата се е изнесла от глад, а тук половината се изнасят от глад, а половината заради житейските перспективи за децата си. Феномени на удовлетвореност от средата, а не от стандарт. Да тръгнем все пак да мислим за един милион хора, да не опитваме сиромахомилски разказ. Аз съм ходил на Бойко на гости, нещата изглеждат по друг начин – подпетени маратонки, къси панталонки, няма нито една книга.. друго усещане е.
От публиката – Има щанга! (смях)
Магдалена – Ще се прибера у дома и ще ме питат „какво стана?“ и не знам какво да кажа. Трябва да можем да разкажем какво да подобрим и как да го направим. Това съм го чувала от моя приятел, че трябва да убедим за какво се борим и какво предлагаме, а не против какво се борим. Какви са петте неща които искаме да подобрим и ето те са това. Не знам какво ще кажа на Любо, но се радвам, че съм тук. Аз нямам приятели, които не се интересуват какво се случва. Огромна част не правят връзка между съдебна реформа и че това касае техния живот – защо да има правосъдна реформа и защо това трябва да се случи? Повечето хора не правят тази връзка. Другото, което искам да кажа – имам приятели в ДСБ, ДЕОС, Зелените и не разбирам защо не сме всички заедно. Най–голямото нещо, което ме тревожи, че има критична маса... Една идея ако се приема от 10% от обществото, то има начин за да стане промяна. Това, което ме тревожи, че започва нещо и намираме начин то да се раздели и това се случва защото не сме достатъчно зрели хора, и трябва повече компромиси да правим, и да си прощаваме.
Румен – благодаря на Магдалена.
Магдалена – Искам да дам думата на румен, защото казах на Иван, че даваме много бързо, че без да отговорим на 1 сме стигнали до 6
Румен –накрая ще се възползвам от поканата.
Иво – ще отстъпя на Руми че не е говорила.
Руми – щях да напълня страниците на капитал Дейли за седмици наред от днешната среща. За мен има проблем, че това, за което говорим, проекта който ми се изясни как ще изглежда има такива проекти, те работят по света – в САЩ в Германия, но се завръща разговора, завръща се и стигаме до коментарите на проблемите. Това което ми е лична тегоба, оказва се следното нещо – журналистите коментират, политиците коментират, НПО–тата коментират. всички коментират. През 2013 г. да се говори за Пеевски беше революция. Това, което ние можем да говорим, отдавна не е много интересно. То е претакане и едно и също. Всички, като анонимни алкохолици, сме болни от дена болест – казваме каквото ни тревожи но трябва по–политически да тръгнем и ако ще успява този проект, не трябва да е с екстремното гнездо. Трябва да интегрираме хора. Цветан Цветанов излива кофи пот в това нещо. Не знам кой е правилния начин, но един от най–преките е този институт да разработва проекти за гражданско включване за всички интереси и проблеми за съсловията. Знаем, че олигархията ни е завладяла и какво от това, обаче всички ще ни питат , и какво от това?
Наистина трябва да измислим някаква по–стройна идея. За работа става въпрос.
Румен – благодаря на Румяна. Иво
Иво П. – Два коментара – първо по бедността. Като гледате показателите на България. Ние имаме 78% от паритетна покупателната способност в ЕС, 50% в абсолютно изражение.
Ние сме категорично бедни, в собствената си амбиция да бъдем бедни. Това, което ние –пропускаме, е пропиляване на потенциала на това, което създаваме. На професионални кариери, на организации. В тоя смисъл, успехът на тоя проект, както го мислим, в умението на тази пропусната възможност да бъде преведен до всеки интерес, застрахован, осигурен, лекар, пациент, млад, стар, ученик.
Шансът е в това, че е толкова зле, че тези противоречащи си интереси на предоставящи и ползващи услугата, в момента съвпадат. В момента всички искат ред – това е работата на тази фондация, звучи просто, но не е просто – да се създадат причинно-следствени връзки, защо след като не сме в еврозоната, това засяга всеки българин. Това е едно от най–големите отстъпления, което политическата класа направи – да не влезем в еврозоната. Какво значи това – по-скъпи лихви, липсващ банков надзор, изтичащи лихви, това е по отношение...
Умението да си дефинираме интересите и да обясним защо са доведени дотам от модела Кой е в основата на успеха или на неуспеха в това начинание. Да не казваме, че друг е виновен. На нас ни трябваха три години да седнем в тази зала. Не сме се осъзнали навреме. Ние не сме сами, да видим кой е като нас, така че да ги увлечем в такъв процес, който .. това исках да кажа.
Румен – Мария и Николай
Мария – защо сме тук, каза Магдалена. На мен ми се върти в главата, искаме властта защото сме бедни.
Радан – Искаме властта защото сме бедни звучи разбираемо.
Мария – Кунева имаше такова изказване. Когато ние обясним защо взимаме властта, да не се обогатяваме лично. Сещам се. Цвета Караянчева каза – вие ползвате облагите от властта. Аз не виждам каква е облагата от властта да не виждаш семейството си. Цветанов хвърля кофи пот, Облага от властта не е да нямаш личен живот. Радан и Христо нямат. ПМ – колко на тях им струва това нещо, взимали били пари и тн.
Румен – Благодаря. Николай.
Ники С. – Да се присъединя към Иван. Защо сме тук? Ние сме тук, защото не успяхме да изобличим модела Кой. Превърнахме го в дъвка и фикция, в която ние вече не вярваме в нея, защото не успяхме да разкрием истината за едни милиарди левове, източени навсякъде с много малки изключения.
Не успяхме да съборим останалите надпартийни корупционни схеми, за които всички знаем че има такива. Много партии има там, има обосновани предположения, че това са поръчки, примерно пътни, имаме основания за Булгартабак. Имаме много основания да пишем, че сме успели. ДСБ си пише успех в съдебната реформа в увеличаването на информираността. В момента, в който Съдебната реформа стана разпознаваема, това е този, в който назовавахме директно Цацаров. Върховенството на закона не се продава на улицата, продава се оставка на главния прокурор. Ние си пишем КТБ на сметката, не това не е така, това не беше радикален активизъм, а най–нормалното нещо е, една година след като най–качествения вестник е излязъл с професионално разследване, че това е източена банка да се попита какво става? И не е радикален активизъм една година след това, да го бутне в прокуратурата. Не се е задействал тогава и РБ и мога да ви кажа защо. Най–вероятно защо – защото са се виждали интимно в стаи с мека мебел – или с Василев, или с Пеевски, или с двамата. Не го направи и ГС на РБ. И там има хора, уязвими по някакъв начин. Тоест, искам да насоча към единия потенциален проблем – положителния сценарий е да имаме ново формирование с опит и хора от светлата страна и ние да имаме доверие към тях, доказани политици, да се умножи това по едни нови лица, разпознаваеми в протестната общност в протестната мрежа. Мануела Малеева има 25% разпознаваемост. Антоанета, тя ще ми се сърди – тя има точно толкова разпознаваемост колкото Радан и Петър Москов, преди влизането им в политиката. Но дали ще родят нещо заедно, в едно по–свежо политическо формирование, дали едните ще обвинят другите за любители, дали ще произведем само едно правилно академическо говорене, предстои да видим, както завършват лошите журналистически материали.
Георги Илиев – какво ще направим, как ще го направим, кога ще го направим –да кажем за хората за справедливост, за включване на граждани, за разграждане на модела кой, а това ще стане чрез доказване на експертизата ни с решаване на отделни проблеми. Хора, които са на място да кажат какви са проблемите. Да кажат и ние ще работим. В Смолян, в Добрич давидим. Нашият разказ трябва да е обратният. Въпреки че администрацията ни натиска притиска, ние успяваме, а представяте ли си, къде щяхме да бъдем сега. Разказът е ясно...
Мирослава – Колко разумно предпочетох Георги да говори преди мен. Зашеметената администрация, счупеното рацио, неработещата държава за мен са проблем на един и същи синдром, в определени аспекти изглеждащ ирационален. Място за всеки и всеки на мястото си, каза Васил Гюров през 91–ва. У нас поетите са сервитьори, сервитьорите са поети, политиците са мафиоти, мафиотите са политици. Нещата не са на местата си и това е един лайтмотив, който ни трови толкова години. Почтените прогресивни съвременни общества се ръководят изначално от своя елит. Какво е елит? – Отбрана част от съсловие или професия. Какво значи отбрана част – хора с добро име. Тежката работа, която трябва да свърши това формирование е, да намери елита. И да намери посланието – come together. Заглавието е държавата е завзета, и трябва да се обърнем към всеки от обществото и да отправим послание, че държавата може. Това става само чрез заедност, защото сме малко. Ако продължаваме да се делим, нямаме време, нямаме и перспектива. Това е, работа трябва.
Натали – на мен ли се струва искам да се закача за Маги и за Радан. Много повтаряхме за това, че не изговаряме посланията по правилния начин. Езика, на който тук говорим, той е непонятен на голяма част от хората. Искам да ви обърна внимание на думата „отговорност“. А това, което ни отличава е, че сме поели отговорност за нас и за нашата среда и ако искаме да ги вдъхновим и те да поемат отговорност, хората, които са омерзени от всичко, съобразно политиката. И ако могат да поемат отговорност, ще решим част от тази задача, която търсим. Голяма част от хората смятат, че от тях нищо не зависи. Отговорността пада върху тях самите. Около четвърт от хората до 26 не учат, не работят, не поемат отговорност и не поемат нищо, защото за тях няма перспектива. И ако можем да ги подкрепим в някаква форма и бидейки ние сме символ на отговорността към процеса, ще стане по–понятно това, което искаме да направим.
Румен – Цветан и после...
Цветан – искам да кажа, че основния въпрос в обществото е „Защо сме бедни?“ Ще обясня защо. Баща ми казва „Защо даваш толкова пари на Бойко?“, защото хората имат усещането, че публичните средства се разходват непрозрачно и от там крадат. Когато една варненска групировка ми заграби лозята... няма да ти обясняваме, иди прочети наказателния кодекс, каза съдът. Когато на сина ми му откраднаха колата, казаха ми, че това е нормално. Пак се чувствам прекаран, защото данъците ми отиват за този прокурор и за тази полиция. Знаете ли колко трудно се намират работници? Идват работници, минали през образователната система, и не знаят нищо. И се чувствам прекаран, защото образователната система не им дава нищо. И на лекар се чувствам прекаран, защото се осигурявам на максимума. И накрая, понеже няма хора за работа, реших да вдигна заплатите на най–високо ниво в Търново. Започнаха да взимат болнични, защото болничните са процент от заплатата. И пак съм прекаран.
Смисълът не е да бъдем на власт, а да доведем до промяна. Радан и Христо без да са на власт направиха промяна. Независимо дали сме на власт или не, нашите действия трябва да водят до промяна. А бърза и цялостна промяна ще има само ако сме на власт. Аз вярвам, че светът е устроен просто и сложните въпроси имат прости отговори. Електоралната енергия е потенциална енергия тя е с отрицателен знак. Ако дадем прост отговор, на сложен въпрос, ще стане.
Велислав Величков – защо сме прекарани – всички сме прекарани по няколко пъти, всички заедно. Произвеждаме морал, но не произвежда резултат. Защо всички сме заедно. Кои са ценностите се видя, че всички мислим по сходен начин. Ако можем през лицата или през посланията, пресечната точка през цялото прекарване – през съдебната система. Ако оправим съдебната система, – справедливостта трябва да е във всичко, особено в правосъдието има надпис на съдебната палата. И тия които гласуват, че е еднакво съмнително да членуваш в съсловна съдийска или тайна масонска организация, тайните ловци бъдат осветени тогава част от прекарването ще свърши. Тогава президентът го подценяваме, той може да влияе на върховенството на правото, което може да прави. За 25 години президент не е ползвал конституционната си инициатива. Тръгвайки от тази тема, да се развие като централна тема темата за прекарването и как го решаваме през правосъдието. Защо сме бедни като общество, къде ни фалират амбициите и ние ще предложим правилните решения. Тук е събран мисловния елит, тук е събран продукта. Не 10, не 15, а трийсет процента . Прекараното правосъдие води до прекараната държава.
Христо Генев – всички се чувстват прекарани без да дават примери. Аз се чувствам прекаран от '89 г. насам. Има една обща тенденция във всичките тези неща, в които съм участвал.
Стига се до нивото на политическа работа и политическия инструмент, който трябва да свърши тази работа. Когато господ от Банкя ще ни обърне внимание, това време свършва. Това е друго нещо което – кой как кога по какъв начин ще участва от нас, защото иначе ще продължим с дискусии до края на света.
Иво П. – това е резултата от предишния тур от работата по групи. Стигнали сме до 22 имена. Това са всички имена по азбучен ред. Вашите предпочитания трябва да са във възходящ ред. Най–предпочитания е с най–малкото число.
Румен – почивайки, попълвайте .
––––– почивка ––––––
Радан – след гласуване в широк кръг трябва да стигнем до най–широка кандидатура, да депозираме пред РБ един списък с кандидатури, и чисто политически да дадем на нашата общност времето, необходимо за консултации. Тоест, да не протакаме периода, в който обсъждаме кандидатури. До момента, в който най–силната двойка получи доверие, за да няма значение дали това е кандидатура на рб или не е.
За това да говорим, за това как включваме в процеса на номинациите още 200 човека, и кои от тези кандидатури депозираме, с каква уговорка ги депозираме и чисто технологично да се обсъди и да не се вземе решение е играна работа.
Моето предложение в близките дни е – много стегнато всеки от нас да напише по десет имена на авторитетни хора, с които би съгласувал имената. Както и сега да обсъдим какво предлагаме на тези хора – да правят ранкинга който да правим сега? Има нереални кандидатури – поне един, който няма формално конституционно право да е кандидат, има минимум 2–3 категорично отказали, името им присъства само тестово. Дали този кръг е в целия ферман или в съкратена версия?
Пепи К – а каква е вероятността тези номинации да са предмет на социологическо проучване. Да кажем че ще бъде искано съгласието на тези хора?
Хр Христев – имам един въпрос – струва ми се че вкарването на което и да е име в публични обсъждания на РБ е контрапродуктивно. Аз съм гласувал за РБ, агитирал съм. Отвъд политическата тактика тази формула е изчерпана. Ако искаме да породим реален ефект, по–скоро да се ориентираме като друга кандидатура, а да не влизаме в болезнен режим на разговори със Зеленогорски, Лукарски и Вълчев.
М Николова – Там само Вълчев говори.
Христев – Не съм гледал анкети, но линията на хоризонта, че РБ значи нещо добро, е премината отдавна.
Влад Т. – Каква е алтернативата на това?
Атанас Сл. – нека кажа за ГС, половината от имената са обсъждани в ГС, критериите също съвпадат 99%. Формално всички партии казаха – ГС да излъчи кандидат, пък ние ще решим това ли ще е нашия кандидат. Съгласен съм, че РБ е минало. Или минаваме през ИК или минаваме през официалния формат.
Христев – има два варианта – вариант а – рб одобрява, вариант б – удавят го в мъдрости тип Божидар Лукарски. Като подвариант е издигането по друг начин – публичното говорене, че това е неуспял кандидат на рб. Това е една такава кандидатура. Това е публична магия, което става успешно.
Радан – това, в което се обединихме до момента, като оставим настрана двете кандидатури – за да имаме успешен кандидат, трябва да черпи силата от хората, които го подкрепят. Силата на кандидата е силата на гражданския му комитет. Това, на което сме се спряли като стратегия, е да имаме комитет, кандидатската двойка и тя да предложи на РБ да я подкрепи. Тоест не ИК да е Б. Варианта, а да е единствения вариант. ДСБ ще даде подкрепа каквото и да стане. Важното е да решим, по какъв начин събираме мнения и подкрепа, за да стигнем до най–широк кръг хора, които стоят зад нея. Друг начин, по който отбиваме атаките да почне разговора в блока. Сега ми идва наум, че е готово да се каже че сме стигнали до 22 имена след широки консултации и да организираме културен лийк.
Натали – В запечатани пликове.
Радан – утре изтича офертата със запечатаните пликове, ДБГ лийкват че може да е Слави Минеков. При всяко положение ние можем да кажем, че сме провели широки консултации, стигнало се е до твърде много имена. Стигнало се е до допълнителни имена. Нямаме готовност за запечатан плик. Не отговаря на самооценката в ГС да депозират запечатани пликове. Един културен лийк, който да включва достатъчно много имена, но да не включва такива имена, които не биха ни навредили. Примерно името на Христо, Моето име нищо не може да ни навреди че.... Има още разговори да се водят.
Жоро Илиев – току що видяхме ефекта „Минеков“. Изпадна от списъците ни, и въобще не го споменахме, понеже изтече от ДБГ. Това с ИК сме го играли с гласуването. С Мануела сме го играли. Изцяло граждански съм напълно съгласен, че имаме капацитет и доказана експертиза в организацията на нещо такова.
АЦ – това са президентски избори, все пак.
ЖИ – да различно е, но условията бяха копирани за ИК от ИК за президент.
Роми – Поправете ме ако греша, че играта която проведохме, е игра, и няма да доведе до реална номинация или до нещо, което да се превърне в продукт, което да бъде замесено? Втория ми въпрос е, как ще определим ние дали няма да навредим на някой от хората?
ХИ – Радан не ме чу, но става дума за съгласуване с утрешния дедлайн, даден от Кунева е главния въпрос, никой няма да се позовава на тази игра на това гласуване. Въпросът е, ако искаме протопроект да играем в президентската игра, едно от нещата е как да спасим ГС от капана, поставен му от Лукарски, Кунева и компания –да им се хвърли горещия картоф да излъчат нещо. Или искаме ли да го превърнем в нещо. Дали утре ГС излиза с дадено име?
Иво П.– има два същностни въпроса от гледна точка на проекта, за който говорихме. Ако стоим и вземем тяхната гледна точка и критериите които безспорно излязоха, поне по 2–3 от тях той не може да има от РБ, не само да му помогне, но и ще му попречи. От гледна точка на перспективата за дълга игра, тези краткосрочни ползи нямат значение. Въпросът е, имаме ли след тази симулация сила, да изтеглим процедурата напред.
РБ е част от мутиралата област на модела Кой. Ако искаме Пеевски да поддържа кандидата на комитета, ние го умножаваме по нула. Това е най–важната част от дискусията. Вървим към излъчваме на кандидат с инициативен комитет или имаме усещането, че няма да излъчим кандидат и тези дребни политически консултации нямат значение за тази идея.
Стояна – чисто процедурно и технологически как ще се изиграят нещата и да си повторя мнението, че за мен не би било трагедия, дори би било хубаво ако на тези избори не се излъчи кандидат, представителен за нашата общност. Ако нямаме такъв кандидат, който да вземе над 10 % или това което го мислим, имаме увереността да пуснем един човек който да го лансираме – топчето пукна, да става и да тръгва, по–добре да пазим оръжието за по–добри времена. Бих излязла на мястото на ГС, с карикатурата на Цветанов с чаршафа – ние няма да участваме в тези избори, просто по някакъв начин да се използва отказа от неучастието в президентските избори като някаква стъпка за нещо следващо. И пак да кажем – понеже стана дума на Боровец – Не би било възможно в български условия, при това време при тези медии какво ако този кандидат вземе под 5% и се класира зад ГЕРБ, БСП, Каракачанов, Дончева?
Иво П. – Ако имаме кандидат с 5%, а ние убедено сме го подкрепяли, значи не ставаме за тая работа.
Стояна – Да, но днес е 28 юли, процедурата тръгва...
Антоанета Ц. – Аз предлагам тези симулации да ги оставим пред скоби. Нека това, което има нещо общо с тази процедура да го няма, нито лийкове, нито каквото и да е било е валидно. Към момента нямаме кандидат и имаме някакви хора, съгласили се да се участват. Това е моята позиция и това съм си представяла.
Радан – има едно нещо – ние сме ангажирали цялата гражданска квота – да търсят...
Христо – Нека кажат, че вървят консултации.
Иво П– нека чуем Трайчо.
Трайчо – без да коментирам графика на РБ, аз мисля, че нашето ангажиране ще има полза за България. Преосмислянето за Борисов. Ако не участваме – Караянчева, Мая Манолова, Цецка Цачева ... ще спечелят, без да се изпотят. И аз затова не му се разсърдих на Иван, че ни пусна по пързалката. И аз видях, че това, с нищо неангажиращо споменаване пред търновски журналисти, предизвиква огромни турбуленции. Аз благодаря на Христо и Радан да бъдат въвлечени максимално много хора и да издигнем името, което събере подкрепа. Аз участвах в „Лице в лице“ на друга тема – енергийна. Но тъй като Иван се беше изказал, трябваше да коментирам и аз казах че предпочитам да не съм аз, защото искам да има по–добра кандидатура от моята, така че да има по–големи шансове да спечели.
Александрина – По–скоро процедурно предложение.
Влад Т – става нелепо в моите очи, да искаме РБ да снесе наше яйце, ми се вижда нелепо. Това е политическа грешка, според мен.
Александрина – смятам че е по–добре да се участва, вместо да не се участва. да не участваме значи да се признаем за победени. Не бях подготвена, че това допитване е нещо сериозно, мислех че е просто игра. За сериозно... това че аз участвам, означава че не е сериозно. На този етап има хора, които могат да свършат работа – Радан, Трайчо, Христо. За Радан рискът е огромен – Радан ако не спечели срещу Бойко аз не искам да го видя това.
Трайчо – Разбира се, нас кучета ни яли. (смях)
Александрина – Радан е председател на ДСБ, а друг не е председател на нищо. Но така или иначе – вие, искам да ви помоля, без никаква излишна скромност да кажете, кой с какво би могъл да помогне и да допринесе или да попречи като лице на кандидатура, за да да застанем зад вас. Знам че звучи отвратително, да имате мотивационно представяне– ние трябва да си дадем сметка кой какво може да допринесе.
Румен – благодаря – ти искаше да кажеш нещо?
Вили Величков – трябва да намерим най–добрата кандидатура и да я направим работеща. И ако има неработещ образ – това е колективния образ на РБ. Не само трябва да се опитаме да участваме, но трябва да обърнем тренда – от Европа в друга посока и в един момент ще се събираме като в добрите стари времена. Повече имена. Излязоха имена за вицепрезидент – човек, носещ авторитет. Трябва да търсим двойка, да намерим двойка. Имаме три месеца да успеем. Ако срещу нас стои Цецка Цачева и не можем да я бием това значи че нищо не става от нас. Силният се бие от силния, слабите не участват в тоя мач.
Румен – Георги и пак си ти.
Георги Илиев – Тук имаме представители и от социологически агенции, но на нас ни трябва проучване, какво би получил такъв кандидат по принцип, и да има този шортлист и чак тогава, в рамките на седмица, да разполагаме с това нещо и да водим. От една игра стигнахме до срокове който някой бил поставил на някой друг.
Руми – кой въпрос решаваме? Ако искаме да печелим избори – е едно, ако искаме да отправяме послания е друго. Кой от тези хора, които са способни да отразят тези послания, ще се съгласи? Ако имаме 5 човека, които не се притесняват от изгаряне? Тук с много фатални определения работим. Кой ще изгаря, защо ще изгори? Ако си кажем посланието да ни чуят и да ни изберат, има и други избори, според мен, никой няма да изгори.
Румен – Атанас и после Ивайло
Атанас Сл. – номинациите бяха сериозни, само гласуването е игра. Използва се храна за размисъл. Нека видим какви са резултатите и да си правим избори.
Христо – не това, не е сериозно.
Нойзи – това е за горещия картоф, какво ще стане ако видим казионния РБ да излъчи свой кандидат – процедурно и всякак как ще звучи това?
Радан – ако няма динамика в нашите среди – целта на целия напън е ДСБ или ГС да прецакат кандидата, за да могат те с чиста съвест да подкрепят кандидата на ГЕРБ. Чисто процедурно да извадим РБ от сметките. И ако са свикнали да отварят по един плик, да отворят един плик. ГС провежда твърде плодотворни граждански консултации и точка. И сега малко по политическите въпроси. Първо, не подценявайте РБ, като гледам в този разговор отношението ви е сходно с моето, което е на база моите вътрешни фрустрации. Това е като Биг Брадър. 90% процента гледат, защото е гадно и хората си признават, че е гадно. Събужда една определена емоция в хората, емоцията е винаги полезна в политиката.
ЖИ – Ти каза да го извадим от разговора и после говориш за РБ!
Радан – Това, че едни са престанали да се карат, по въпроса за изгарянето, не трябва да гледаме в тази посока. Политиката е дълга писта. И Ердоган и Ален Жопе бяха в затвора – единият е диктатор, другият може би ще стане президент. Има един апокалиптичен поглед, че всичко ни е последно и фатално. Трябва да се опитаме да гледаме със спокойствие и по–дългосроно.
Румен – Мария иска да каже нещо, комисията е готова.
Мария Николова – Искам да кажа две неща – ако решим да излъчим кандидат, това е констатация – това трябва да знае, че ние сме плътен екип зад него, да не се обижда никой, много силен екип със забравено его, забравено.
Натали – Любови и омрази.
Мария – То не е имало много любов. Не трябва да насилваме човека.
Георги Илиев – Не много.
Мария – личната цена е много голяма и само, който го е играл президент, знае какво говоря
Иво П. – Това с РБ е много интересна тема, защото е като с бедността. Той е успешен проект, но е провал спрямо обществените настроения от 2013 г. С РБ тия 80% станаха 7%, той е голяма относителна тапа, която разпръсна енергията. В момента ситуацията е подобна. В момента потенциалът е много повече от тия 10%, защото изхождаме от битови дадености – кандидати, ресурс и тн. За антикорупционно движение има безименен потенциал от поне 20 % да си казваме грешките. В тоя блок имаше две отровни хапчета, така че тапата на обществения интерес беше сложена.
Георги Илиев – една бакалавърска степен сме изкарали – три години
Иво П. – нашият активен живот е шест мандата на КФН и това е.
Радан – каква технология на разширяване на дебата възприемаме? Аз поне до 10 август съм в разход но това не пречи да...
Иво П. – да изберем курс...
Радан – Технология
Мария – Има ли кандидат който иска да е кандидат?
Христо Иванов – Някои хора не искат да са кандидати.
Радан – според мен, широкия тест ако тръгнем към него, може и да убеди и да разубеди страшно много хора, защото примерно че Слави го няма, защото аз го поканих. Но фактът, че от 10 групи не извади нито една номинация, това значи че не е... Това не е клубът в Лозенец, който да излъчи три номинации. И от гледна точка на мотивацията, и на общността, и на кандидата, е много по–важна от социологията. Ще има в средата на август крайно обезсърчителни тестове за тия 22души които да бъдат седми–осми... Този ребус не е социологически. Включително социологически не е Христо, аз не съм и Трайчо не е..
Атанас С – спомняте ли си Петър Стоянов преди лятото на 96 година? С какво беше известен?
