САМО В ПИК! Спас Гърневски емоционално в Деня на Съединението: Радев няма място на честванията - откъде-накъде два месеца преди поредните избори реч на тази велика дата ще държи националният предател
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Денят на Съединението на Източна Румелия с Княжество България става официален празник в края на XX век. Основна заслуга това да се случи имат Спас Гърневски - кмет на Пловдив, и Йордан Соколов, по онова време председател на Народното събрание.
Център на тържествата всяка година е Пловдив. На 6 септември най-старият жив град в Европа чества и своя празник.
Традиционно пред Паметника на Съединена България на площад "Съединение“ се събира и политическият елит на страната. В последните години обаче вместо съединение и единение, след словото на президента на тържествената заря-проверка, стават повод за още по-яростно разделение сред обществото.
В деня на празника, агенция ПИК потърси за разговор Спас Гърневски. Едно интервю на Ивайло Атанасов:
– Г-н Гърневски, по време на мандата ви като кмет на Пловдив, по-ваша инициатива пред централните власти в България, беше възстановено честването на 6 септември като официален български празник. Бихте ли ни припомнили кога е било прекратено неговото национално отбелязване и какви са причините за посегателството над тази национална светиня?
На 6 септември, 1997 г. – Денят на Съединението на Източна Румелия с Княжество България, който дотогава бе празник само на Пловдив, в града бяха пристигнали всички по-видни политици в държавата.
На коктейла в “Тримонциум“ по време на тържественото ми слово, импровизирайки, изненадващо се обърнах към председателя на Народното събрание Йордан Соколов и от упор попитах - не е ли време 6 септември да бъде обявен за национален празник на страната ни или в най-лошия случай да бъде поне официален? И Йордан Соколов, и Екатерина Михайлова, шеф на ПГ на СДС, които бяха един до друг, кимнаха недвусмислено в знак на съгласие.
Истината е, че не след 9 септември 1944 г., а още от 1911 г., 6 септември не беше честван като официален празник. Поради пословичната ревност на Фердинанд към значимите дела на Александър Батенберг след обявяване на Независимостта на България на 22 септември 1908 г., 6 септември постепенно е неглижиран като официален празник. Мотивът на придворните историци е, че едва ли не 6 септември се съдържа в датата 22 септември и от 1911 г. се чества официално само 22 септември.
И ето, че 86 години по-късно, този въпрос отново беше поставен на дневен ред. Още в следващите дни подготвих и изпратих до Председателя на Народното събрание г-н Йордан Соколов официално писмо подкрепено с подписка на известни пловдивски интелектуалци. В него настоявахме 6 септември да бъде обявен за национален празник на Република България.
През пролетта на следващата година Народното събрание прие решение, с което 6 септември бе обявен за официален български празник и включен в празничния календар на страната, като от 1998 г. редовно се отбелязва като такъв.
Все си мисля, че ще дойде времето, в което 6 септември ще прерасне в Национален празник на България. Насажданият повече от век от родните русофили фетиш за март, като ден на “националното освобождение и единение с безкористната помощ на руските братя“, скоро ще бъде развенчан от неподправените страници на истинската история и непромитите мозъци на следващите поколения…
– Ще присъствате ли днес на тържествената заря-проверка на площада пред паметника на Съединението, където се очаква президентът Радев да произнесе слово? Ще припомня, че през 2022 г. реагирахте публично и то много остро срещу участието на държавния глава и неговата кохорта в поклонението в Пловдив.
- След преврата срещу конституционното правителство на ГЕРБ и премиера Бойко Борисов през лятото на 2020 г., обявен и оглавен от президента Румен Радев, не съм стъпвал пред паметника на Съединението в Пловдив. На 6 септември 2022 г. наблюдавах церемонията по телевизията и станах неволен свидетел как беше осквернено най-святото дело в нашата история – Съединението на България!
Срам и позор под тепетата! Срам и позор пред делото на дейците на Съединението. Онази вечер Пловдив не вярваше на очите си. Осемдесет вековният най-жив град в Европа стана свидетел на арогантна политическа гавра.
Принципът при такива чествания е пиарите на главния поканен гост да определят местата, които гостите да заемат на трибуната. Президентските чиновници определиха цялата първа линия за служебните министри на Радев. Във втората и третата редица на централната трибуна на паметника на Съединението, срещу гордите и достойни пловдивчани, йезуитски бяха внимателно селектирани и инсталирани отбрани политици, общественици и представители на превратаджийски евразийски партии. Мнозинството от тях по принцип са носители на идеологическо руско наследство, отричало и оспорвало този национален успех на следосвобожденска България, а именно нейното Съединение.
Питам аз, кой е официалният домакин на честването и кой кани гостите, които в условията на надвиснала над страната ни предизборна кампания да застанат на трибуната на българското Обединение? Длъжен съм да уведомя минали, настоящи и бъдещите кметски пиари. Никой и с нищо не задължава ръководството на общината за официален гост и оратор на подобен национален форум да бъде канен държавният глава. Обратно, ако президентът в тази байганьовска политическа шарлатания дори е поканен, той сам би трябвало да се въздържи от участие. В него е основната причина за пагубното разделение в обществото ни.
Днес, четири години след преврата, който той безотговорно оглави, и когато фалирала България спешно се нуждае от обединение пред непосредствените опасности за оцеляване на народ и държава, той няма място на святия пиедестал на българското единение. Пред паметника на Съединението като основен оратор заедно с кмета на Пловдив, трябва да застане национално отговорен историк, общественик свързан с историята на Съединението, национално обединителна личност и прочие варианти.
Най-големият български акт за политическа самостоятелност, който днес би трябвало да е Национален празник на страната ни, не може така безцеремонно да бъде експлоатиран със спекулативни политически цели. Откъде-накъде два месеца преди поредните избори реч на тази велика дата ще държи националният предател президентът Румен Радев? Национален предател, който в нарушение на конституцията освен антиконституционния метеж пробута в управлението на страната отвратителни аферисти и шарлатани, както сам ги нарече по-късно, които само за четири години фалираха държавата.
Предателят, пробутан от руските спецслужби чрез верните им БКП/БСП за кандидат-президент по признанието на самия руски генерал Леонид Решетников. Руските му зависимости, многократно демонстрирани през годините, бяха показно потвърдени отново само преди броени дни, когато медиите гръмнаха: “Къдринка Къдринова – яростен защитник на Путин, влиза в СЕМ, назначи я Румен Радев от президентската си квота“. Нейният баща е бил комунистически дипломат заради заслугите му на бивш ремсист, а четиримата му братя и баща им са били ятаци на партизанския отряд “Антон Иванов“. Днес вече копоите на Путин лично ще наблюдават “правилната линия“ на българските медии…
Какво правеше на 6 септември 2022 г. на трибуната в Пловдив вицепрезидентката до шефа си? Ами ако в този момент се случи извънредна ситуация, кой ще поеме контрола върху президентските задължения? Къде сте видели в цивилизованите страни президент и вицепрезидент да участват ръка за ръка като пионерчета в обществени мероприятия? Какво правят на трибуната световно неизвестните членове на служебния кабинет, кой ги познава, какво са направили за страната си в своите 20 дни слава, та окупираха историческата трибуна.
Нима служебното правителство в тази всестранна българска криза и по времето на трагедиите с наводненията в Карловско в същия този ден трябваше да хвърля държавни средства за десетки лимузини и венци до Пловдив?
След драмата на хиляди българи вследствие на стихиите не беше ли редно тържественият коктейл в хотела на червения олигарх Гергов да бъде отложен, а средствата дарени на бедстващите и до днес хора? Как така г-н президентът през деня тогава беше “съпричастен“ пред камерите с “тегобите на хората на терен“, а вечерта разпускаше в елитна компания в шик обстановката на Парк хотел „Санкт Петербург“ до другаря си Гергов? Докога с това лицемерие?
Най-позорното в цялата тази бутафорна сцена обаче беше, че зад гърба над прокремълския ни държавен глава Радев, коленичил лицемерно със свитата си, стърчеше права с хищнически взор впит в публиката руската “генерал губернаторка“ Митрофанова. Тя показно не подви колене в знак на почит към величавото българско дело.
С този акт руската посланичка недвусмислено показва коя е страната проявила се през 1885-та, като най върл противник на Съединението на България.
Посланичката, която през ден проклина волята ни за европейска интеграция. Посланичката, която не минава ден без да ни обвини, че сме неблагодарни за петдесетте години под родния и руски ботуш. Посланичката, която ако имаше истинска националноотговорна власт в България преди години, щеше да е качена на първия самолет за Москва.
Когато в онези времена след 6 септември 1885 г., българите ликуват единението си, а Русия насъсква сръбските си подлоги да нападнат в гръб България, и осуетят Съединението ни, Захари Стоянов изрича пророческите си думи: “Всяко тържество за България е нож в сърцето на Русия“.
Както ни бе демонстрирано в онзи вторник, 2022 г. на площад Съединение в Пловдив, май трябва да изпитваме вина, че през 1885-та България въстана, а не остана пожизнена Задунайска губерния.
