САМО В ПИК! Спас Гърневски с убийствен коментар след речта на Радев на 6 септември: Пепелянката от президентската хасиенда отново поръси с отрова най-светлия ден на България
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
За огромна част от народа ни отдавна е безкрайно ясно, че президентът Радев като държавен глава, вместо да изпълнява основното си задължение като обединител на нацията ни, от първия ден на този пост се е превърнал в неин главен разединител. Можем да изброим безброй случаи, с които да се докаже това твърдение.
Аз ще се спра само на два, свързани с най съкровената дата от българската история, на която отбелязваме славното Съединение на Отечеството ни. Към великото дело, довело до единението на България, всички ние и особено държавния ни глава трябва да се отнасяме коректно и справедливо към всичко и всички, които имат своята заслуга за него.
На 6 септември 2022 г. президентът Радев се появи на отбелязването на светлата дата на паметника на Съединението в Пловдив в компанията на руската посланичка Митрофанова. Но в самата война участие са взели много други войни освен руските. Не беше ли редно на тържественото честване на въпросния официален празник (ние в Пловдив отдавна настояваме той да е Националният празник на България), да бъдат поканени и посланици на други народи, проливали кръвта си за българското освобождение? Докога ще втълпяваме в съзнанието на поколенията, че свободата ни едва ли не е дошла даром и то единствено от благородството на любящите ни руски души?!
Четирима са гениите на национално-освободителната революция на България от османско иго. Безспорно това са Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев и Стефан Стамболов.
В основата на идеята за Освобождението на Отечеството е така наречената самостоятелна революция, подготвена, обявена и възпламенена изцяло с българско участие. Тя е контрапункт на руската имперска политика, която не предвижда възможност за създаване на самостоятелна и независима българска държава на Балканите.
Плановете на Азиатския департамент са били българският народ да не се освободи сам, а това да извърши Русия. По този начин българите много лесно ще бъдат разделяни, манипулирани и подчинявани.
Оттук произтичат безсмъртните прозрения на Апостола на българската свобода Васил Левски: “Трябва да се освободим сами, защото иначе, който ни освободи – той ще ни пороби“.
Когато Левски е пленен и изправен на разпити пред комисия, селектирана от руския посланик в Цариград граф Игнатиев, съдбата на Дякона е била предопределена. С неговото обесване на 18 февруари 1873 год. самостоятелната национална революция става невъзможна.
На 20 май 1876 г. Ботевата чета е разбита, а самият Ботев загива във Врачанския балкан. Далеч преди това през 1867 г., в Букурещ е починал Георги Раковски.
От тези велики българи до Освобождението оцелява единствено Стефан Стамболов. Съдбата е решила той да продължи святото им дело в битката за свободна и независима България. С тази своя историческа мисия се справя блестящо.
При управлението на министър-председателя Стефан Стамболов (1887г.–1894 г.) се полагат основите на българската държавност:
Няма друг български премиер, който в толкова мащабен вид да олицетворява проевропейската линия на страната. Като се започне от стриктно спазване на законите, модернизиране, ефективно функциониране и контрол върху дейността на държавните институции в т.ч. полиция, армия, образователна система, граждански взаимоотношения и т.н.
Слага се началото на изграждане на българските държавни железници, на пристанища, на Софийския университет. Създават се българските пощи, държавната печатница, провежда се първото Българско търговско изложение в Пловдив.
По време на Стамболовото управление младото княжество регистрира сериозен икономически подем и България тръгва по пътя на индустриализацията и модернизацията.
В международните отношения Стамболов обръща погледа си на запад, като отказва да постави външната политика на страната в зависимост от исканията на Русия. С това си навлича омразата на българските русофили и техните ментори в Петербург.
С реформаторското управление на Стефан Стамболов България е постигнала изключително висок международен авторитет. В Европа го определят като Бисмарк на Балканите. Американският историк Уил Мънро казва: “Стамболов е най-способният държавник, излъчен от балканските нации за целия XIX век“.
Разбира се, заради волята му да се противопостави на Руската империя като изгражда една свободна, независима и достойна държава в лоното на цивилизованите европейски народи, Стамболов няма как да не плати висока цена. И той заплаща най високата...
На 3 юли 1895 г., едва на 41 години, Стефан Стамболов е жестоко посечен на улица “Раковски“ в София. Формалният повод за убийството му е отмъщение за смъртта на майор Коста Паница, който със съдействието на Русия, организира опит за военен преврат в страната ни. В резултат на предателството си майорът е осъден на смърт и екзекутиран…
В момента тече братоубийствена война в Украйна. Президентът ни показно взема страната на руските агресори. Радев твърди, че Крим е Руски, че не трябва да се помага на Украйна с оръжие, защото огънят не се гасял с бензин. Срам и позор за един военен! Та нали ако на жертвата на тази агресия не се помогне, то руските нашественици ще превърнат страната й в азиатска пустиня?
Кремълските поклонници у нас под път и над път тръбят, че трябва да бъдем солидарни с Русия, защото тя ни е освободила. А нима украинците не са проливали също кръвта си за нашата свобода? Половината от руската армия в руско-турската война е съставена от украинци.
В битките за Освобождението на България са участвали още, финландци, румънци, поляци, литовци, латвийци, естонци и много други. Нима всички те не са ни братя, а само руснаците? Всяка капка кръв, пролята за свободата на Родината, трябва да ни бъде еднакво скъпа!
Най-значимо, паметно и съдбоносно е украинското участие в решителната битка за Освобождението на България при Шипченския проход. В отбраната му там участват единствено легендарните украински 35-и Брянски и 36-и Орловски полк, пет български опълченски дружини и няколко други малки военни части. Там руснаци няма. Именно тези герои на 9 август 1877 г. отблъскват цели десет атаки на предвожданата от Сюлейман паша войска и на практика предопределят изхода от войната.
Никак не е случайно, че днес признателна България приютява прокудените от руските агресори украински бежанци…
Г-н президент, България е наясно, че дължите високия си пост на руските специални служби и вярната на Кремъл БКП (БСП). Знайте обаче, че всеки, който в подобно варварско дело защитава палача, а не жертвата, също е палач…
Ето защо появата на руската посланичка Митрофанова на тържествената заря проверка пред Паметника на Съединението на 6 септември 2022 г. заедно с Радев и вицето му Йотова предизвикаха недоумението и недоволството на пловдивчани.
Най-позорното в цялата тази бутафорна сцена бе, че зад гърба над коленичелите гости заедно с прокремълския ни държавен глава, руската генерал-губернаторка Митрофанова показно остана права, демонстрирайки пренебрежението към величавото българско дело. С този си акт тя се опита да покаже на подвасалния си слугинаж кой кара влака в тази страна…
Да, посланичката на страната, проявила се през 1885 г. като най-върл противник на Съединението на България. Посланичката, която през ден проклина волята ни за европейска интеграция. Посланичката, която не минава ден, без да ни обвини, че сме неблагодарни за петдесетте години под родния й руски ботуш. Посланичката, която, ако имаше истинска власт в Българи по време на президентския преврат, когато беше разкрита руската шпионска мрежа, щеше да е качена на първия самолет за Москва…
Когато след 6 септември 1885 г. българите ликуват единението си, а Русия насъсква сръбските си подлоги да нападнат в гръб България и осуетят Съединението ни, Захари Стоянов изрича пророческите си думи: “Всяко тържество за България е нож в сърцето на Русия“.
Както ни бе демонстрирано в оня вторник през 2022 г. на площад “Съединение“ в Пловдив май трябва да изпитваме вина, че през 1885 г. България въстана, а не остана пожизнена Задунайска губерния…
На честването на деня на Съединението тази година родният специалист по въпросите на енергетиката - президентът Радев, набутал България с по-милион лева загуби ежедневно през аферата с турската “Боташ“, отново изплющя насред площада отровата насъбрана под езика му:
“140 години ни делят от онзи септември, когато българският народ взе съдбата си в ръце и заличи границите, начертани от Великите сили на Берлинския конгрес. Граници против волята на нашия народ. Повече от 1 милион българи вкусили свобода благодарение на Русия отново бяха върнати под властта на султана, благодарение на великите сили", подчерта президентът Радев.
Да, според президента няма от другаде хубави новини. Всичко добро за България идва единствено от Русия. Лошото ни спохожда все благодарение на омразните други… (Разбирай от омразния запад. И няма никакво значение кой подтикна през 1885 г. сърбите да ни нападнат в гръб след Съединението, като преди това изтегли висшите си военни от българската армия, нали? Не бяха ли това братята руснаци? Отговори, Генералска пепелянко, ние българите можем да разчитаме и отровния език на своите предатели)!
Президентът Радев заяви още в Пловдив: “Има политически брокери, готови да похарчат нашето бъдеще. Ще оставим ли България на дерибеите?“ – попита Румен Радев в словото си и сам си отговори: “Не! Няма да я оставим и няма да позволим да се търгува със съдбата ни!“.
Множеството на площад Съединение му отвърна с мълчание, прокъсано от остри освирквания.
Срам.
Падение.
Разединение.
Да, фатмако! С предателските си дела вече си затънал до конвулсиите на собствената си отрова.
На времето, когато митрополит Климент извършва проруския преврат срещу Александър Батенберг, а след това си отива от този свят изключително злочест, Стамболовият вестник пише:
“Бог да го прости дядо поп – голям предател беше!“.
Какво ще пишат след теб, предателю?...
