САМО В ПИК! Тома Биков с експресен коментар за драмите в родното кино: Няма скандал, преходът трябва да свърши
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Смятам, че преходът в българското кино трябва да свърши. Защото от 30 години в този сектор държавата основно дава пари. И се държи като дарител, а не като инвеститор”, заяви депутатът от ГЕРБ Тома Биков.
Преди дни в киногилдията гръмна скандал по повод негово изказване по време на разглеждането на Закона за филмовата индустрия в парламентарната Комисия по култура. Някои кинодейци разчетоха в думите на Биков препоръки да се правят „правилни” филми, които да работят за добрия имидж на страната ни. Социалните мрежи загряха и се появиха коментари, че държавата иска едва ли не да върне социалистическия реализъм в киното ни.
Режисьори, продуценти, аниматори и оператори пък подписаха открито писмо, в което изразяват несъгласие по повод изказвания на Вежди Рашидов и Тома Биков за това какви филми трябва да подпомага държавата.
"За нас е недопустимо именно в Комисията по култура да се говори за "правилно развитие" и филмите, които произвеждаме, да се свеждат до "реклама" или "имидж" на страната ни", се казва в текста. Кинодейците изказват съмнения, че членовете на комисията са наясно "какво е национална кинематография и защо тя е обект на държавно финансиране".
„На мен ми е странна реакцията на тези хора, защото в моето изказване в комисията нито се говори за соцреализъм, нито за някаква друга идеологическа диверсия – заяви Тома Биков. - В моите думи има една основна теза – че има нужда от дебат, какви цели трябва да има държавата, когато финансира телевизионни сериали и български филми, включително и на частните телевизии, защото такъв беше въпросът по време на комисията. Много ми е странно, че едни кинодейци категорично се обявяват против воденето на такъв разговор. Воденето на разговор е право на всеки български гражданин, включително и на всеки депутат. Това е работата на парламента, там се водят дебати. Това, което аз съм призовал, е да водим дебат по тези въпроси. Ако българските кинодейци са против воденето на дебати, да излязат и да го кажат ясно.
Аз обаче смятам, че преходът в киното трябва да свърши. Защото от 30 години в българското кино и изобщо в този сектор държавата основно дава пари. И се държи като дарител, а не като инвеститор. Много от хората, подписали писмото, са имали възможност да направят своите филми. За съжаление аз се сещам само за два-три филма. А се интересувам от тази тема. Те говорят за „масовия вкус”. Трябва да имат предвид, че благодарение на всички български данъкоплатци, включително и тези, които имат масов вкус, към българското кино има и държавна субсидия. Защото тези пари са на всички, включително и на тези, които имат масов вкус. И аз не говоря за някакво самоцелно задоволяване на масовия вкус – достатъчно чалга се произвежда от всякакви места. Напротив, целта на една такава държавна политика е да възпитава вкус, да инвестира във вкус. Не мисля че тази цел през последните 30 години е била изпълнявана в цялост. Ако става въпрос за това, че България произвежда елитно кино и печели големи награди на големи фестивали благодарение на своето елитно и авангардно кино, аз се надявам те да посочат какви награди от големите световни кинофестивали са спечелени. Но всичко това, включително и тяхната реакция, означава, че има нужда от дебат. Надявам се той да надскочи елементарното ниво на някакво личностно оплюване. Аз нямам проблем с това да бъда плют, защото след като съм станал депутат, съм абсолютно наясно, че това е част от играта. Но съм изненадан от изключително елементарната култура за водене на дебат в някои политико-културни общности в България, които считат себе си за най-интелигентните. А не могат да проведат един нормален дебат, без да оплюят някого и да паднат на някакво личностно ниво. И Гьобелс ме наричаха и какви ли не неща. Ако те са загрижени за бъдещето на българското кино, би трябвало даже да се радват, че се води такъв разговор. И ако можем да го проведем нормално, съм сигурен че ще има полза – и за тях самите като хора ангажирани с киното, и самото кино, и най-вече тези, които плащат за това кино. Това са хората, които си плащат данъците. Може и да ги харесват, може и да не ги харесват. Но те плащат за това”, завърши Биков.
„Ние всеки ден се борим някой лев отгоре да има за кино. Второ - това са левове на българския данъкоплатец – коментира и шефът на Комисията по култура Вежди Рашидов. – Просто се коментира какви са изискванията, за да може да се похарчат едни пари за кино. Никой дори не си е позволил да си помисли, че някой може да се бърка в нечие творчество. Това е някакво изпадане в истерия.
Българският данъкоплатец субсидира българското кино, към което имаме най-добро отношение. Отчита ли се то с качество, или не. Това е съвсем резонно да се попита, когато се харчат държавни пари. Държавата отделя от бюджета, за да имаме филмова индустрия. Никой не е против българското кино, напротив. Трудно се вдига парите, но ето пак два милиона отгоре ще има за кино. На заседанието на комисията г-н Биков имаше едно питане, което за мен не е никак неправилно. Какво българският народ ще получи, щом дава едни свои пари. И нека седнем на масата да дискутираме като разумни хора. Всеки ден скандали, скандали… Уморихме се”, заяви Вежди Рашидов.
