САМО В ПИК! Топфинансистът Емил Хърсев: Българските банки са по-стабилни от европейските
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Финансистът Емил Хърсев е един от най-видниге експерти в сектора у нас. В интервю за ПИК той коментира публикувания от БНБ доклад с индивидуални банкови данни за резултатите от Прегледа на качеството на активите (ПКА) и Стрес теста (СТ) на българската банкова система.
- Господин Хърсев, резултатите от стрес-тестовете на банковата ни система показаха, че едва ли не сме по-добри от европейските банки, поне таиква тълкувания и анализи бяха направени. Така ли е наистина, реални ли са резултатите?
- Резултатите от стрес-тестовете на българската банкова система са добри и съвсем реални. Тук обаче има нещо важно - ние сме по-стабилни при тези показатели, а не по-добри от европейските банки. Не е непременно важно да си голям, за да си стабилен, малките също имат добри шансове за това. Ако един човек, тежащ 100 килограма, застане на четири крака, той ще е по-стабилен от Юсеин Болт например. Ние сме малки, но стабилни и това е добре.
- Какво означава това, преведено на финансов език?
- При евентуални критични икономически ситуации по-трудно можем да бъдем разклатени.
- След тези резултати, по-близо ли сме до въвеждането на еврото като разплащателно средство вместо лева?
- Въвеждането на еврото е заложено още в Договора ни за присъединяване към Европейския съюз и в този смисъл това не е някаква крачка, която сега е на дневен ред. Сега има известна промяна в ситуацията, след сътресенията около еврозоната, свързани с кризата в Гърция и колебанията на общата европейска валута смятам, че чиновниците в Брюксел и София постепенно се успокояват и това със сигурност увеличава шансовете за подобна стъпка. Но друг е въпросът кога това ще се случи реално.
- Друго последствие от успешните стрес-тестове вероятно ще е и увеличеното кредитиране на икономиката ни...
- Не смятам, че ще има някакъв скок в кредитирането от страна на българските банки. По-скоро бих казал, че ако има увеличаване на отпуснатите кредити, това ще се дължи на факта, че служителите в банките, които се занимават с отпускането на кредити, ще могат да се концентрират към пряката си работа, а не да изготвят справки, да пишат отчети и да смятат, както правеха в последно време.
- Какво да очакваме от лихвата по депозитите и кредитите у нас, европейската тенденция е тя да се понижава, дори да стане отрицателна?
- Това е тенденцията и у нас-понижаването на лихвите по депозитите в банките ще продължи. Вероятно те ще достигнат прогнозираните от професорът от Харвардския университет и бивш финансов министър на САЩ Лорънс Съмърс минус 5, минус7% годишно. Това обаче, погледнато в европейски план, ще доведе до изтичане на капитали към някои пазари, където все още има добра доходност на държавните облигации като страните от БРИКС-Русия, Бразилия и Китай. Що се отнася до лихвите оп кредитите-да, те също ще намаляват, но разбира се няма да стигнат нивата при депозитите.
- При тези милиарди депозити на населението у нас, ако банките започнат да взимат пари, за да държат парите ни, няма ли да се върнат времената на „бурканбанк”?
- Тук всеки трябва да прецени дали това е добро решение-самото теглене на пари и евентуалното им връщане после в банка означава разходи. Ако се пресметне какви ще са те и колко ще се губи от евентуална отрицателна лихва, нещата ще станат по-ясни. Два-три месеца извън трезорите не означава ,че ще запазите парите си непокътнати, да не говорим за възможността да бъдат откраднати. Разбира се, това зависи и от нивата на отрицателните лихви. Все пак не мисля, че „бурканбанк” ще стане реалност така, както беше през 90-те години на миналия век.
