САМО В ПИК: Топ диетологът Ипократис Пападимитракос съветва как да се храним по празниците и да се вталяваме ефективно: Отслабването не е състезание...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Как да се справим с храненето след постите, диета или здравословно хранене е по-добре да практикуваме, колко спорт и колко ограничение в храната да спазваме, ако искаме да сме вталени, от какво не бива да се лишаваме при спазване на хранителен режим? На всички тези и още въпроси, за читателите на ПИК, отговаря топ диетологът Ипократис Пападимитракос:
- Коледните пости приключиха и хората сядат на отрупаните с храна трапези. Какво бихте посъветвали онези, които са спазвали строг пост, но ще бъдат изкушени да опитат от всичко по празниците?
- Много е трудно да се въздържиш по време на тези празнични маси и събирания, всякакви съвети от специалисти рядко намират място в съзнанието на хората по това време на годината. Всеки знае, че не е хубаво да прекалява с храната и алкохола, но дали ще бъде умерен, е въпрос на личен избор, а не на следването на някой съвет. Звучи странно и понякога се чувствам малко глупаво да опитам да убедя хората по принцип да бъдат умерени и да консумират качествена храна, глупаво, защото, както казах, всеки го знае! Но все пак моят съвет е да се стремим към това да се храним редовно и да бъдем умерени. Редовното хранене ще подсигури и умереното. Представете си само следната картина: цял ден ангажиран с подготовката на празника и масата, нищо не съм ял и сядам освирепял от глад на такава маса …. изводите са ясни. В крайна сметка вярвам, че няма някой, който да иска да си прекара празниците с чувство за тежест в стомаха, подуване и киселини.
- „Ти си това, с което се храниш“. Вярно ли е често лансираното от експерти по храненето твърдение?
- До голяма степен е така. Тялото ни е една биохимична лаборатория и реакциите му зависят от подаденото “гориво”. Качествената храна осигурява качествена работа и обратно. Но да се храниш, не означава само какво ядеш, а колко и как. Храненето е многопластово и преплита както нашата биология, така и нашата психика, управлението на храната, правилния избор, редовния и умерения начин осигуряват добра работа и на двата пласта.
- Знам, че в основата на вашите съвети за хранене стои веруюто, че не бива да се лишаваме от никаква храна. Как например да хапваме хляб, когато отвсякъде се твърди, че глутенът не влияе добре на всеки и че от него се напълнява?
- Разбира се, няма лоша храна и не е лошо да ядем, важно е да се научим да различаваме основната храна, с която се храним, и храната, която консумираме за вкус. Вкусът няма мерна количествена единица. 20 гр шоколад са еднакво вкусни, колкото и 100 гр шоколад (въпреки че някои са склони да спорят). Ако в храненето ни преобладава качествената храна, едва ли от време на време парче шоколад, топка сладолед, биха създали проблеми. Проблемите се получават, когато “храната за вкус“ се превръща в основна храна. Относно глутена, единствената причина да не консумираме глутен е, ако имаме поставена диагноза цьолиакия. Всяко друго лично решение или съвет да избягваме глутен на база на слухове, непотвърдени източници на информация, постове в социалните мрежи е безотговорно. Често питам моите клиенти откъде знаят дадена информация във връзка с храненето, която споделят с мен, възможните отговори са три: "някъде чух", "някой ми каза" и "някъде прочетох". На база на клюки и слухове не бива на се взимат решения относно собственото си хранене.
- За онези, които обожават сладкото, но имат инсулинова резистентност и не бива да се докосват до захарни изделия, какъв е вашият съвет?
- Както споменах по горе, няма лоша храна и не е лошо да ядем, ако състоянието на инсулиновата резистентност е под контрол, лекарско наблюдение и храненето е максимално съобразено. Едва ли от време на време парче шоколад ще обърне картината.
- Да се доверяваме ли на твърдението, че трябва да се храним с регионална храна, само тази, на чиито географски ширини сме родени и живеем? Какво ще кажете за сериозно настъпилите в живота ни култури като киноа, кокосова захар и масло, чия, макка и още редица други?
- Не съм привърженик на тази концепция, смятам че храненето трябва да бъде максимално разнообразно и по този начин да бъде пълноценно. Колкото по-разнообразно, толкова по-пълноценно. С отварянето на света имаме тази възможност. Разбира се, в никакъв случай киноата на превъзхожда лещата или боба, но все пак имаме възможност за различи вкусове и ястия. Разнообразието на вкусовете е пряко свързано с нашата психика, която също трябва да изпитва удоволствие от храненето.
- Здравословно или диетично хранене? Каква е разликата между двете и как да ги разграничим?
- Здравословното хранене би трябвало да е нашето нормално хранене, а не обособено с медицинска цел (при конкретно здравословно състояние), както диетичното!
- Коя е онази храна, от която никога не бива да се лишаваме?
- По-скоро няма храна, от която да не можем да се лишим! По-конкретно, би било полезно всеки един да има една рисунка на хранителната пирамида на хладилника, там е дадено всичко необходимо относно разпределението на храните както в чинията ни, така и в ежедневието. Но ако има такава храна, това би било водата.
- Повечето диетолози акцентират върху движението. Какъв е процентът и как смятате, действително ли с малко спорт и повече внимание към храната човек наистина може да отслабне?
- Напротив, движението е много важно не само за отслабването, но въобще за нашето здраве, все пак половината от тялото ни е крака!
Във връзка с отслабването, храната трябва да е съобразена с двигателната активност, а не двигателната активност спрямо храната, много хора в обичайното им ежедневие нямат възможност за движение или организиран спорт. Това би ли означавало, че тези хора нямат шанс за отслабване? Моята концепция е, че храненето, спортът не биват да създават напрежение, стрес в ежедневието, не бива да изнасилваме нещата, за да намерим време за спорт. Една разходка седмично е по-добре от нито една. Постепенно и полека, отслабването не е състезание!
- Не мога да не ви попитам за съвременните диети. Дюкан и Аткинсът бяха отхвърлени като вредни, както и кето диетата. Сега на мода е фастингът, почти всяка жена казва: Аз фаствам. И наистина се виждат резултати. Доколко е полезно това?
- Нямам против фастинг, случва се и с мои клиенти да го практикуваме, НО фастингът не е за отслабване. Ако използваме думата гладуване, ще бъде по-ясно. Да, хората отслабват, но връщат килограмите, изпитвайки йо-йо ефекта на диетите.
Доказано е, че осем часови интервали без храна и увеличен прием на вода засилват процеса на афтофагията (или клетечния канибализъм) и ободряват имунната система, това би била единствената причина да оправдая гладуването.
- Много или малко храна? Трудно е да се смятат калории, някои диети казват да мерим с шепата основното хранене. Кое е много и кое малко като количества храна като изключим индивидуалните особености? Да кажем средно кое е нормалното?
- Достатъчно храна - вярвам, че всеки знае за тези последните две вилици, които може да оставим в чинията!
- Добавките – витамини, минерали, доколко е удачно да се приемат като допълнение към храната?
- Нямам нищо против хранителните добавки, единствено трябва да сме по-внимателни при избора им, добавките трябва да бъдат ефективни за специфичната им цел, но и полезни за общото здраве, добавки както допълнение към пълноценното хранене, храносмилане така и в помощ на отслабването. Аз като диетоло, също имам линия за добавки.
- Емоционалното хранене сега е доста характерно – времената са напрегнати. Как да определим коя емоция храним, как да я разпознаем?
- Живеем в свят, в който всеки един от нас изпитва емоционален дефицит и именно тук, въобще с консумацията и краткотрайното удовлетворение, опитваме да компенсираме. Храната е единият начин. Трудно се дават общи съвети, но все пак, ако всеки път, когато хванем себе си да ядем, без да сме гладни, нека си зададем въпроса: "Защо ям?". Искреният отговор най-малко ще ни насочи към това да разпознаем вида и произхода на дефицита. Дали това е скука, страх, нервност, отчаяност или самота. Разпознавайки причината, най-малко няма да лъжем себе си и както е ясно, всяко решение и първата стъпка започва с това да признаем и разберем проблема.
- Що се отнася до алкохола и кафето – две напитки, които са широко употребявани по нашите ширини, каква е вашата препоръка за количествата, вредите и ползите?
- Трябва да сме наясно, че алкохолът и в най-малки количества е вреден за тялото поради ред физиологични причини. Алкохолът е токсичен и ангажира работата на черния дроб. Не съм против алкохола, не виждам проблем за малък аперитив или бира, ако всичко останало е както трябва - и храненето, и почивката. Отрицателното му влияние би било минимално.
Относно кафето и неговите антиоксиданти, в умерени количества би носило ползи за организма. Разбира се, трябва всеки да се съобрази с индивидуалните си нужди - има хора, чувствителни към кофеина заради кръвното налягане и други здравословни състояния, които трябва да се вземат предвид.
- Много хора страдат от йо-йо ефекта, напълняваме, отслабваме, после пак и пак. Има ли лек срещу това?
- Поддържането на килограмите изисква редица промени както в начина на хранене, така и в начина на живот. Не става въпрос за генерални промени, а за малки неща като изграждане на дисциплина и организационни умения в процеса на хранене, малки промени в двигателната активност. Повечето хора свалят килограми, търпейки даден режим, но влизането в ролята на наказан човек с диета, която търпи да приключи, не може да даде дълготрайния и устойчив резултат, от който се нуждаем. Шромяната в поведението е това, което ще ни освободи от диети.
- Какво послание ще отправите към читателите за следващата 2025 г.?
- Не е лошо да ядем, няма лоша храна, но проявете необходимата дисциплина и смелост да оставите двете последни вилици, за които знаете, че може и без тях.
