САМО В ПИК ТV! Политическият експерт Нидал Алгафари с горещ обзор за отиващата си 2022: Радев събра цялата власт в ръцете си, но показа, че не може да жонглира с нея (ВИДЕО)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В края на изминаващата година винаги е време за равносметка на това какво ни се е случило през последните 12 месеца. Политическият ПР и писател Нидал Алгафари направи пред ПИК ТV обзор на политическата 2022 година. Той открои кои са най-важните събития и скандали, с които се сблъскахме като общество, както и какви са надеждите му за новата 2023 година.
- Здравейте г-н Алгафари, кои според Вас бяха най-важните събития тази година?
- Здравейте на Вас, на зрителите и на читателите на ПИК. Кои са най-важните събития много зависи от гледната точка на всеки един човек. Дали ще погледнем в много глобален мащаб, или спрямо Европа, или спрямо България. Ако трябва да откроя в по-глобален мащаб, това е войната на Русия, която води в Украйна. Като второ е разрастващата се инфлация в Европа и в цял свят. В България като че ли най-много ме притесниха отпадането на моралните устои и на стоперите на обществото ни. Катастрофите, които се случиха с дрогирани и пияни шофьори, и това, че има хора, които са овластени и са чадър на хора, извършващи такъв тип действия.
- Кое е политическото събитие, с което ще запомним 2022?
- Много ми се иска да откроя нещо от политиците и от политическия елит, но те така са се затворили в себе си. Издигнаха едни стени на омраза и ненавист един към друг. Само се замерват с камъни и според мен не показаха нещо кой знае колко впечатляващо освен срамни картини. Не смятам, че с това ще запомним 2022 г., освен че за по-голямата част от българите в момента се смята, че всички сме лоши, че сме завистливи. Онези хора, които се спуснаха да намерят Сашко в Перник, показаха, че в България има и добро, и хубаво. Те се показаха по-възвишени и извисени от политиците. Трудно ми е да откроя особено политическо събитие през изминалата година.
- Кои са най-скандалните неща които се случиха?
- Катастрофите за мен са най-тежките, защото те са олицетворение на това, което е държавата ни в момента. Това, че нямаме силна власт, нямаме респект към авторитети и институции. Това, че цялата власт се събра в ръцете на президента Радев и че той не успява да жонглира добре с нея. Той в един момент тръгна в една посока, срещу ГЕРБ и ДПС, в другия момент се лашна на друга страна и сякаш застана зад тях и срещу другите. Това колебание в него като институция не даде добър знак. Това, че помогна на едни хора, независимо че знаеше, че те са нарушили Конституцията и не бяха изгонени още на секундата от него. Това ни докара до там, че да се чудим как да изкараме годината заради изключително некадърното управление, които имаха тези негови произведения.
- Какво пропуснахме като шансове?
- Шансове има много и винаги има шансове, зависи дали ще се вслушаме в разума, или в емоциите. От много време лидерите на ДПС говорят за едно - да върнат нормалността в отношенията между политическите сили. Да върнат стабилизирането на държавността. Като че ли това е разумът. За да се случи, трябва да се случват обединения, а не разединения. Ако продължим на принципа на миналото - какво направил Бойко преди 10 или 12 г, какво направили БСП преди 30-40 години, какво са направили предците на "Да, България" преди 9.IX.44 с хората, ще стигнем до онзи вариант, в който и до ден днешен не могат да се разберат сунити и шиити и се карат от 1100 години. Никой не трябва да живее в миналото, трябва да го знаят, да го помнят, да го изучават, но не трябва да живеят в него. Всичко партии твърдят, че искат да решат реалните проблеми на хората, те се решават с обединения, а не с разрушаване на възможностите.
- Какво успяхме да направим?
- Направихме много малко. Като например направихме това, което се очаква от нас - по един или друг начин в края на краищата подкрепихме Украйна срещу агресията на руснаците. Заговорихме усилено за тежката корупция, която я има по границата, защото всички са се вторачили в една стена дали ще спре, или няма да спре бежанците. Не, няма да ги спре и още преди години, като се строеше, твърдях, че няма да спре никой, защото има стълби, има ножици. Бежанците могат да се спрат само ако се спре корупцията. Усетихме тежките шамари и си взехме поука от това, че ни отблъснаха за Шенген за по-нататък. Основната причина за това е, че ние самите ходим и се жалваме. Президентът твърди, че държавата ни е корумпирана и то на всякакви международни форуми. Министър-председателите ни твърдят, че сме корумпирани и го твърдят навсякъде. Хора от Народното събрание го твърдят на ляво и на дясно, евродепутатите ни го твърдят навсякъде. Когато се случи, както при дебата в Народното събрание по кандидатурата на Габровски, да се строи целият дипломатически елит и да слуша колко сме корумпирани. Излезе Николай Павлов от Булгаргаз и разказа тази история пред целия дипломатически корпус, какво да се очаква от тези хора, които трябва да напишат някакви доклади до техните правителства и външни министри? Логично е да напишат "тази държава е прогнила от корупция". И ние после се сърдим, че Нидерландия или Австрия не са ни приели. Смятам, че не трябва да ни приема никой заради това, което си причиняваме сами на себе си. Поуката е, че трябва да си показваме грешките, но не да си развяваме мръсното бельо пред чужденците.
- С какво ще запомним изминаващата година, какво може да кажем, че е била тя?
В политически план може да кажем, че разбрахме колко са далече от държавността нашите политически лидери. Колко са далеч от любовта към хората и решаването на проблемите им. Колко егото им е по-силно от всичко, свързано с отечество и родина. Ще запомним тази година с невероятната инфлация, която започвам да усещам, че върви като че ли към хиперинфалция и не знам какво може да я спре. Ще я запомним с некадърното управление на всички отрасли на държавата и с многото погрешни решения, които се взимат. Тази година беше лоша година. Надявам се следващата да бъде малко по-добра.
- Коя е думата на годината според Вас?
- Трудно ми е в една дума да го събера, но като, че ли е думата "омраза".
- Какви са надеждите за 2023 година?
По-скоро моите лични, не мога да говоря от името на всички хора, защото хората са различни и по възпитание, родители, бит. Това, което се надявам, е при връчването на третия мандат да успеят да преодолеят омразата, да потърсят разума си, а не емоциите си. Тези партии, които имат лидери и форуми, пред които да носят отговорност, да се обединят и да помислят къде и с какво могат да помогнат на средностатистическия българин. Не може да помогнат на всички, на средностатистическия българин може да му се помогне. Да намерят разумните решения, а не емоционалните.
Целия обзор вижте във видеото:
