Само в ПИК! Шайката на Орешарски - пребоядисани седесари. Вижте кой кой е в тайния кръг "Скелет"!

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Най-дългоочакваната книга на годината излиза в петък по всички вестникарски павилиони. Това е "Шайка 2. Сергей, Гоце и другите", едно сензационно документално изследване на политолога Антон Тодоров за потайностите на червената върхушка.

Документи, свидетелства и неизвестни факти от архивите разбулват зловещото задкулисие на прехода и неизвестното за Георги Първанов, Сергей Станишев, техните кукловоди и сподвижници.

Днес ПИК в аванс ви предлага откъс от интригуващото документално четиво, издание на "Милениум". Количествата на "Шайка 2" по сергиите ще бъдат ограничени, затова издателството приема предварителни заявки на телефони 9443318 и 8794006.

Даниела Бобева                Петър Стоянович             Таня Андреева         Велислава Кръстева

Бойко Пенков                        Ева Жечева                    Людмила Елкова              Калин Томов

Има нещо много сбъркано в тройната коалиция, която тормози страната ни. Формално, от една страна, съставките са уж като орел, рак и щука. Но само формално.

В момента една значителна част от практическата изпълнителна власт е заета от всеядните „десни“ човечета. Ето факти: министър-предсе­дател е бившият заместник-председател на СДС в периода 2002-2003 година в НИС на СДС Пламен Орешарски. Този човек беше и за­местник-министър в управлението на ОДС 1997-2001 година, яростно атакуваше като висш седесарски функционер политиката на Милен Велчев, докато един Череп не му подсвирна: „Хайде, готвим те я за кмет, я за финансов министър, я за премиер. Формата не е важна – ако трябва, ще бъдеш такъв от марсианската партия. Иначе знаеш, че всички сме от шинела на БКП и компания“.

Цинично, но работи.

Ходи разправяй после, че Орешарски е обикновена маша на задку­лисието. Веднага ще ти кажат, че има CV, без да ги е еня за цената и мълчанието, с което е постигнато. Все си мисля, че мълчанието трябваше да бъде ценност, не цена. Както и да е.

Вторият човек след Орешарски в това правителство е вицепремиерът Даниела Бобева, също седесарски кадър, министър в правителството на Стефан Софи­янски в началото на 1997 година и съучредител на партията му в края на 2001 година. С нея правителството на Черепа се окомплектова.

Министър на културата е бившият техен колега в НИС и междунаро­ден секретар на СДС през 2001-2003 година, зам.-председател на СДС-София Петър Стоянович. Между председателството на „Гер­гьовен“, забежките – аха! – да стане съучредител на АБВ и днешния пристан в новата тройна коалиция, той беше съучредител през 2012 година на партията на Меглена Кунева.

Министърът на здравеопазването Таня Андреева е била активист на МСДС, но както повечето висши седесари рано или късно акостира в БСП. Андреева стана депутат от граждан­ската квота на БСП след последните пар­ламентарни избори.

Между тези две акробатични изпълнения през 2006 година става член на управителния съвет на Столичния медицински холдинг като представител от квотата на коалицията БЗНС на Мозер, Демократи­ческа партия, „Гергьовден“. Свят да ти се завие.

Продължаваме, пое­мете дъх. Заместник-министър на културата е близката до сърцето на Емел Етем и Доган Велислава Кръстева. Преди това тя беше близка до сърцето на седесарския депутат и дясна ръка на Христо Бисеров, бившия шеф на отдел „Организационен“ в централата на СДС Илия Петров.

В периода март 1999 – август 2001 година заема длъжността главен съветник в 38-ото Народно събрание, където е назначена от Йордан Соколов под натиска на Бисеров. Кръстева е от същата по­рода като горните четирима – страстни почитатели на „фабриката за луксозни съдби“, каквато се явява българската политика.

Зам.-министър на труда и социалната политика е Светлана Дян­кова. Дянкова е била депутат от СДС в 37-ото, 38-ото, 39-ото и 40-ото НС, шеф на парламентарната социална комисия и един от най-близките на тогавашния главен секретар на СДС Христо Бисеров.

Номадство без граници. Продължаваме. Зам.-министър на здра­веопазването е Бойко Пенков, шеф на Надзорния съвет на Здрав­ната каса. През 1999-2001 година пак беше в Здравната каса, но като неин директор и директна креатура на тогавашния син здравен министър Илко Семерджиев.

Директор на Държавната агенция за защита на детето е Ева Же­чева, бивш син депутат от Сливен.

Като направим разбор на хората, заели други висши позиции в тази тройна коалиция, ще видим, че хората на Меглена Кунева и Движе­ние „България на гражданите“ се състезават по политическа безприн­ципност с тези от сините. Зам.-министър на финансите е Людмила Елкова, която преди година ни представяха от Движение „България на гражданите“ като политическа алтернатива на статуквото.

Още то­гава казах в коментари по медиите, че преди да стане съучредител и член на националното ръководство на партията на Пръмовата снаха, поне да беше си заличила името от ръководството на „Движение 21“ – структурата, която преди няколко години създаде Татяна Дончева. Там Людмила Елкова беше сред инициаторите и ръководството. Разбира се, че в националното ръководство. Такива политически номади друго не признават. Те са като тахтаби – винаги начело и винаги с натъпкани тумбаци от преяждане с публични пари.

Организационният секретар на партията на Меглена Кунева, Ка­лин Томов, вече е високоплатен съветник в едно от министерствата на това правителство от заклети номади.

Мария Дивизиева пък стана в първите седмици на това пра­вителство шеф на кабинета на Олигархски. Преди това изръшка НДСВ, където обяздваше по купони шефа си Николай Василев (2002 година, Боровец), после Дивизиева беше опасно близо до синия Димо Гяуров по време на кампанията за местните избори 2007 година, когато стана шеф на предизборния му щаб, уж като кандидат на СДС за кмет на Варна.

Днешният заместник-министър на икономиката и енергетиката Бранимир Ботев през периода 1998-2000 година беше старши съвет­ник и секретар на Съвета по администрация в Министерския съвет, изключително близък на Христо Бисеров в най-големия му апогей. Бисеров тогава беше шеф на влиятелната парламентарна комисия по национална сигурност и главен секретар на СДС, през когото се съгласуваха всички кандидатури на тези административни нива.

Но по-поразяващото е, че този зам.-министър също се оказа от квотата на един Череп. Правителството на Орешарски съвсем заприлича на Кръга „Скелет“, с Черепа воглаве.

Зам.-министърът Бранимир Ботев притежава част от капитала на дружеството „Спомар-Левски Спартак“, в което 50% от акциите държи фирмата „Холидей-Н“ ЕООД, притежавана от „Нове Холдинг“ на Васил Божков – Черепа. Той е и член на организацията“ Деловая Россия“, мощна структура на руски олигарси.

Толкоз. Има обаче един казус, който по-младите не знаят, а по-възрастните вече не помнят. Става дума за „далавер­ката“ в особено големи размери на г-жа Анжел Вахан Енгибарова-Шмид, българската арменка с германско поданство, която получи преди тринадесет години 70 млн. лева компенсаторни записи, които надхвърлят 250 пъти реалната стойност на отнета след 9 септември 1944 година фабрика на нейния баща.

Разкритията станаха тогава повод за разследване срещу Едит Гетова, бивш зам.-министър на икономиката, а министърът Александър Божков беше уволнен от второто правителство на СДС като главен преговарящ с Европей­ския съюз. Какво общо има това с Бранимир Ботев ли? Ами общото е, че въпросният прясно назначен зам.-министър на икономиката е син на Анжел Вахан Енгибарова-Шмид.

Той дори я представляваше по тези дела, за които пиша по-горе. Новият зам.-министър прите­жава и винарната „Розова долина“ в град Баня, Карловско, чието имущество е било описано заради данъчни дългове.

Е, такова може да се случи само в България (и в Русия, нали оттам се учим). Хайде кажете как НАП да се чувства сигурна в подкрепата на държавата в битката с нарушителите на законите, след като същата държава в лицето на премиера Орешарски забива нож с подобни назначения на висши позиции на хора, които имат, меко казано, нееднозначни отношения със същата НАП.

Най-меко казано.

Както се казва, „все още помним какво направи миналото лято“.