САМО В ПИК ! Отец Боян Саръев: Днешният Юда може да те продаде за по-малко от 30 сребърника! В парламента цари байганьовщина, заклеймена с мръсотия и интриги
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Боян Саръев е български православен духовник, основател през 1990 г. и понастоящем председател на Движението за християнство и прогрес „Свети Йоан Предтеча“, което си поставя за основна цел да върне в християнската вяра потомците на ислямизираните българи. Саръев е роден на 5 май 1956 г. в село Жълти чал, Кърджалийско (днес заличено), в семейство на мюсюлмани, но приема християнството. Завършва милиционерското училище в Стрелча, след което работи като сержант в Крумовград и София. През 1985 г. завършва и школата на МВР в София. По-късно започва работа в завод "Електрон". През 1990 г. е ръкоположен за дякон, а по-късно и за свещеник в Пловдивската епархия. Служи в църквата "Св. Успение Богородично" в Кърджали. Развива широка благотворителна, образователна и мисионерска дейност. Женен, има дъщеря и син. Саръев е включен от Американския биографичен институт в списъка с 500-те най влиятелни личности по света.
- Отец Саръев, в деня на светлото Христово Възкресение и след изминалата Страстна седмица - успяваме ли да се смирим и да усетим благодатта на този велик ден?
- Това е много трудно да се определи дали е точно така и доколко така, защото нещата са твърде индивидуални, твърде лични. Има хора, които се подготвят отдавна за Светлото Христово Възкресение , от два месеца са на пост и молитва, смиряват се, каят се, плачат за греховете си и се съкрушават за своето тежко греховно състояние, живеят с тайната надежда за спасение и упованието, че както Христос възкръсва от мъртвите, така и един ден и всички останали, които сме се уповавали и надявали на възкресението да възкръснем и да наследим царството Божие, което е приготвено от нашия Господ Иисус Христос. Така че индивидуално е, всичко зависи от човека. Има хора, които вярват, но не са религиозни. Има хора, които са религиозни, но не са много вярващи, колебливи са във вярата си. Но така или иначе като цяло великденските празници и възкресението на нашия Господ Иисус Христос носи в сърцето на всеки един човек тази надежда и този празник, вълнението от него. И едни се радват духовно, духовно преживяват празника. За други празникът е повод -да се сложи агнешко печено, сякаш през цялото друго време са ги държали заключени на вода и на хляб. Но е повод. Това е един прекрасен празник. Но една немалка част от българския народ много комерсиално, потребителски подхожда към него, много консуматорско отношение има към празниците. Никой не е казал - нито църквата, нито духовниците, че не трябва на празниците да сложи трапеза, че не трябва да се изпие чашка вино, че не трябва да се съберем с приятели. И докато се съберем с приятели, докато ядем агнешкото, да побеседваме за празника, да водим духовни разговори. А не всеки религиозен празник да бъде повод само за надяждане и надпиване. И на това събиране да се провеждат грозни разговори, подхвърлят се такива двусмислени реплики, от които всяко благочестиво сърце би се отдръпнало плахо. Но какво да правим... Пак повтарям - всичко е много индивидуално, всеки подхожда според мирогледа си, според възпитанието, според представите си кое е добро и кое е зло, кое е полезно и кое не е.
- Ако приемем, че храмът е дом Божий, а Народното събрание - храм на законотворчеството, как мислите, добри стопани ли са във своя храм нашите народни избраници?
- Вижте, има много добри политици и депутати - и в българското правителство, и в парламента, и в политическите партии. Но като че ли в основата си кой по-тайно, кой по-явно носи нещо пак комерсиално, пак нещо лично. То самият мотив за отиването в политиката е личен, интересчийски, а не воден от чисти подбуди. Нали знаете, че в основата на всички взаимоотношения стоят материални интереси, за съжаление. Донякъде това е мотивацията дори за най-чистите и светли стремежи и пориви. Но често в основата им се правят едни такива тънки сметчици. Байганьовщина има, заклеймена е с малко мръсотия, малко интриги. Има една такава приказка, че за каквото и да става въпрос, в основата стоят пари, някакви материални стремежи за жалост. Така че аз лично не съм щастлив, че живея в една такава държава - не говоря за отечеството , не говоря за България, за държавата говорим. Държава, където кака Христинка, чистачката, да реагира по-адекватно от директора на затвора, от охранителите на затвора и единствена е намерила кураж да преследва и да се противопостави на демонстративно наглите бегълци, които минават с гърмежи през официалния вход и полицаите и охранителите им отварят широко вратите. Само дето не са ги изпратили с цветя и не са им ливнали вода отпред да минат и да им пожелаят честит път. В такава държава не може да е много щастлив човек и много удовлетворен. Още повече, че аз съм от това поколение, когато може да е било репресивна държава, може да е било тоталитарна държава, но беше държава. А досега нито съм видял, че е е демократична държавата, нито че въобще съществува такава. Така че малко е да кажем, че има какво да искаме от нашите политици, от нашите държавници. Не са добри стопани, не са добри българи според мен.
- Ако Юда Искариотски е предал Иисус Христос за 30 сребърника, за колко гроша се продава днешният Юда?
- 30 сребърника по времето на Господ Иисус Христос е била цената на роба. И Господ Иисус Христос са го продали като роб, по най-ниската тарифа. Направете си сметка какво въобще означава човешката ценностна система като имаме предвид, че оттогава насам ценностната ни система не се е много променила. Така че може Юда да продава и за 30 сребърника, може и паница леща да продаде, може и за много по-малко от 30 сребърника. Въпросът е да има някаква далаверка, някаква печалба, нещо да се изкяри от цялата тая работа. Пък кого ще продадем, дали ще продадем Христос, дали ще продадем Христов апостол, дали ще продадем майка си или баща си, това няма особено значение. Въпросът е да има далавера, ако ще това да са само 30 сребърника.
- Значи предателите не са се свършили?
- О, вижте, предателството е много древно, както е древен светът! Предателството се извършва от най-близки хора. Нас не може да ни предаде чужд човек, не може врагът да ни предаде. Защото ние не очакваме приятелство, не очакваме от него съпреживяване, съпричастие, милост, любов - от врага, от случайния човек, от чуждия и непознатия. Още навремето Каин предаде брат си, уби го. Това предхождаше естествената смърт - братоубийството, убийството на човек о човека. Това трудно се забелязва и почти не се говори нито в теологията, нито в целите ни обществени взаимоотношения. Но този факт е потресаващ и той говори всъщност за предателската изконна човешка природа, когато не сме с Бога, когато не изпълняваме Божия закон, когато не вървим по Божиите дела, когато не се съобразяваме изобщо със словото Божие и с това, че пътят ни е начертан, дадено ни е указание, дадено ни е какво трябва да правим, ако искаме да живеем спасително, ако искаме да живеем нормално до дълбоко старини, в благочестие, в мир, любов и разбирателство. Само че ние, човеците, си вървим по собствените пътища и затова си имаме собствени резултати. А пък се сърдим после, защо Бог така допуска, защо има кръвопролития, защо има войни, защо има катаклизми природни, защо има социални катаклизми, защо се пролива толкова човешка кръв. Ами пролива се, защото не четем там, където пише: "Не убивай!". Не носим Бога в сърцето си, нямаме страх Божий. А страхът Божий е началото на мъдростта, а мъдростта пък е началото на прекрасните и спокойни взаимоотношения, където царят мирът и любовта.
- Ще има ли възкресение за българския народ? Този омърлушен наш роден дух ще се съживи ли пак? Защото по природа българите не сме унили хора, такива песимисти, не сме чак толкова отстъпчиви и малодушни.
- Вижте, според мен има подем. Аз виждам подем и духовен, и материален в обществото. Виждам желание за красиво, за естетически издържано, за съвършени неща стремеж. Съдя по това, примерно - на най-малкото, на битово ниво - хората вече си редят домовете, хората си боядисват вече жилищата с цветни бои, а не с такива миши цветове, каквито бяха по тоталитарното време, каквито и в затвора нямаше -такива едни мрачни цветове. Обърнете внимание, където ходите - онези къщи, строени през 70-80-те години, те са с миши цвят, те са сиви, те отговарят на настроението и на обществото, и на човека от онова време. Сега нещата стават по-цветни, по-шарени. хората си подреждат дворовете, в тях има повече цветя, повече зеленина. Нещата някак си вървят. И аз съм сигурен, че един ден всичко ще бъде наред. Защото ако няма да бъде наред, ако не се оправи, означава, че ще трябва да изчезнем, да ни няма. Макар че съществува реално такава опасност от демографска катастрофа. То не е и демографски срив, то е демографска катастрофа. Няма раждаемост, ние умираме! И то по научен начин, чрез изследване е доказано, че ние след 20-30 години като българи, като християни ще бъдем малцинство в собствената си родина. Но това, което е невъзможно за човека, е напълно възможно за Бога. Там, където нещата изглеждат безнадеждни, там нещата, където изглеждат отчайващо загубени и безвъзвратно изпуснати, Бог може да нагласи така нещата, Бог така може да обърне процесите, че да стане чудо. А чудото може само Бог да го прави. Така че да се надяваме на чудо. Това чудо става не само там, където има Божие всемогъщество и сила, но там и където има силна вяра. Когато се срещнат силната човешка вяра и Божието всемогъщество, пресечната точка там е чудото. Да се надяваме, че Бог ще има добри планове занапред за нас - да се оправим, да си подредим държавицата, тя е прекрасна. И нека в този светъл ден да поздравим целия български народ с Христос Воскресе!
