ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Българският туризъм се сблъска с реалността на пазарната икономика.
След 4-5 години на регионална нестабилност в Африка, Близкия Изток и Турция, днес България се изправя като равна с близките ни летни туристически дестинации и резултатът не е добър. Меко казано.
Далеч от добре натоварена хотелска база, чести гледки на празни плажове по ивица от няма и 300 километра, менюта с рибени супи по 35 лева в празни ресторанти, рехави публики дори на топ събития в най-добрите барове и дискотеки, плаващи джипове в морето и поредна година на хаос с кадрите.
Това е картината на лято 2019 г. като предвестник на още по-трагична 2020 г., когато Турция и Северноафриканските дестинации ще се излязат с традиционните си поне едни гърди пред нас.
Но колкото и успокояващо е просто да напсуваме родните „фирмаджии“, не е зле да се запитат експертите в бранша дали пък през всички тези години и те, а и самите ние с реакциите си, не сме допуснали някои грешки? Дали така желани от нас процеси и закони не са се оказали бомби със закъснител?
Ето поне 5 проблема, които упорито почти никой не интерпретира правилно.
Непознатата България се представя като дестинация за всичко
Стар урок в мениджмънта е, че ако имате повече от 3 приоритета, значи нямате нито един приоритет. Рекламата на българския туризъм има не 3, а минимум 30 приоритета. Тоест, няма нито един.
В нея Черноморието е за всичко – тиха почивка на фини пясъци, парти туризъм до сутринта, екстремни спортове барабар с пеленачетата, културен и кулинарен туризъм, походи сред природата, и какво ли още не. Ще рече човек, че имаме 13 000 километра плажна ивица, а не 300? В българските планини пак може да се прави всичко – от зимен туризъм до археологически разкопки. В градовете уж е пълен шаш – музеи се прескачат, архитектурата ни е уникална в света, под път и над път уникална църква, зад всеки ъгъл джуркат вкусна манджа с боб, нестинари се спъват по тротоарите, и т.н.
Да не говорим, че след задължителния карусел по Черноморието се втурваме по гледки и места от Северна България и Родопите, до които чуждестранният турист не може да стигне по разбитите ни пътища, криволичещи през стотици села! Хайдушки къщи, скални образувания, розови поля, турски конаци, манастири, църкви и свещоливници, гори и блата, полета и паланки – всичко накуп!
И накрая чужденецът даже не е запомнил къде е тази държава, камоли поне една от стотината гледки, с които сме бомбардирали неговото съзнание.
Нямаме нито увлекателна легенда, нито голямо запазено материално наследство
Българският народ и държавници са твърдо убедени, че църквите ни са уникални, хан Аспарух е уникален, планините ни са уникални, Черноморието е уникално, горите ни са уникални, народните ни носии са уникални, хорото ни е уникално, изпотрошените ни светилища са уникални, бобът с наденица е уникален. И само щом чуждият турист види тези неща, ще се втурне през глава.
Да, ама не.
Срещу българския анонимен нестинар, Гърция вади Зевс, Акропола и Александър Македонски.
Срещу българската народна носия, Италия вади броните на гладиаторите в Колизея, легионите на Цезар и маската на Данте в Палацо Векио.
Срещу българския врачански балкан, Румъния вади замъците на Дракула - Бран и Корвинус.
Срещу българския хан Аспарух, Нова Зенландия вади Гандалф, Саурон и Фродо Бегинс от Властелина на пръстените.
Срещу българската църква Александър Невски, Хърватия вади Червената Крепост и Кралски Чертог, обсадени от Денерис с нейните дракони от Игра на тронове.
Срещу българското хоро в такт 7/8 Великобритания вади танците на мистични келтски жреци насред космическия Стоунхендж.
Срещу българските руини в Перперикон, Египет вади тайните на пирамидите, мистичният Сфинкс и най-красивата жена в историята - Клеопатра.
Срещу връх Тодорка, Чили вади Пачакути Юпанки насред мистичният Мачу Пикчу и търкалящите се отрязани глави на принесените в жертва врагове.
Срещу Килифаревския девически манастир, Мексико вади потъналите в кръв стъпаловидни пирамиди над които пернатите дракони Кецалкоатъл и Шолотл създават деня и нощта.
Без значение дали ни харесва или не, България е страна с относително скромно оцеляло културно-историческо наследство. Археологическият ни музей се обикаля за 15 минути и е с олющен и протекъл покрив като дори най-красивите експонати в него са представени скучновато. Най-красивата историческа сграда – царският дворец – също тече, а в нея се помещава меко казано скучният етнографски музей. За чужденец е почти мисия невъзможна да разбера къде и какво има в Квадрат 500, а до Националния исторически музей за един турист са три дена път с камили.
От друга страна, на нашите земи за 2000 години са бродили почти всички европейски и азиатски култури, оставяйки тук своите легенди, митове и сказания. Например, румънските вампири са изпълзяли от българската страна на Дунав. Гръцките богове и герои са се разхождали доста често из Родопите. Холивудският сериал „Американски богове“ по едноименната книга на Нийл Гаймън пък е с поне 3 бога от нашите земи – включително най-запомнящият се от всички герои в сериала - Чернобог.
Щом дори държавите с Акропола, Пирамидата в Гиза и Мачу Пикчу привличат туристи с легенди за богове, приключения, герои, злодеи и чудовища, защо не го правим и ние, които далеч не можем да покажем такова смайващо материално наследство?
Коренът на презастрояването е реституцията
Българинът често сочи алчният бизнесмен и предприемач като корен на злото, познато като „презастрояване“, но родните инвеститори са по-скоро функция на основният проблем и той е разпокъсаната собственост на земята. Когато се разхождаме из Египет или Турция и „ахкаме“ по прекрасно устроеното им хотелско разпределение, надали се сещаме, че земята там е окрупнена, и то от държавни или полу-държавни институции като военните министерства. Планирането и намирането на висок клас инвеститори е много по-лесно при добро парцеларно устройство, отколкото след реституцията на десетки хиляди селски имоти в реални граници по българското черноморие.
На всичкото отгоре, общите устройствени планове, които донякъде могат да регулират строителството на частни имоти, се бавят безнадеждно. Всякакви заинтересовани и незаинтересовани страни обжалват до дупка ОУП-овете - от риболовци през конкурентни инвеститори до еколози, жалбите в съдилищата са хиляди и са блокирали с десетилетия почти всички устройствени планове на черноморските общини. В крайна сметка, собствениците на десетките хиляди парцели бързо ги продават на предприемачи, които яхвайки вълната на бързо растящата българска икономика след 1990-те изграждат хиляди хотели.
От една страна, това означава огромна база хотели ново строителство, което е предимство. От друга, строителството е хаотично, огромно предлагане се струпва прекалено концентрирано и добрите практики от държавите с вековен туризъм просто не се следват.
Шумът
Войната на Валери Симеонов срещу шума и неговата опозиция се сбориха над тема, по която цяла Европа е в пълен консенсус – платежоспособните туристи обичат да спят, без значение дали са прекарали деня спокойно на плажа или са осъмнали в някоя дискотека.
Това са го разбрали от Ибиза през Мюнхен и Лондон та чак до Австрия. В нито една туристическа дестинация не липсват прекрасни барове на открито, но почти навсякъде те затварят за през нощта. Например, в Ибиза отворената Ушуая работи едва до 11 и след това купонът там свършва. В Кова Санта партито на открито започва в 17:00 и в полунощ преминава на закрито. Скъпарският плажен ресторант и клуб Блу Марлин директно затваря в 24:00. Разбира се, цяла Ибиза е осеяна с невероятни затворени дискотеки, където купонът приключва сутринта.
Първокласните дискотеки на плаж „Какао“ вече са до голяма степен обезшумени и с това Слънчев бряг положи плахо крак в цивилизована Европа. Но какво се случва с останалите хиляди ресторанти, барове и дискотеки, които смятат, че непоносимата музика до 5 сутринта е единственият начин да се подскаже на все по-оредяващите тълпи англичани и руснаци, че тук има маси с водка и бира? Дори в доскоро спокойните Приморско и Поморие ресторантите и баровете разчитат на силната музика като единствен начин за привличане на туристи, отблъсквайки българските семейства с деца, посещавали ги десетилетия наред.
Цените – пълна лудница
Евтини хотели, скъпи чадъри и шезлонги, още по-скъпи, но празни ресторанти и миш-маш барове. Такъв бизнес модел надали може да се намери в себеуважаваща себе си туристическа дестинация. Но пък е завзел българските курорти отвсякъде.
Следствие на всички посочени по-горе проблеми, приходите на турист в България са едни от най-ниските в целия свят. Например, Гърция изкарва 30% повече от чуждестранен турист от нас, Хърватска – 32%, Камбоджа – 34%, Куба – 35%, Чили – 35%, Италия – 40%, Чехия – 42%, Австрия – 42%, Франция – 50%, Мароко – 50%, Испания – 55%, Турция – 55%, Кипър – 60%, Словения – 150%, Египет – 200%, Южна Корея – 240%, Португалия – 250%, Ирландия – 250%, Германия – 280%, Белгия – 310%, Тайланд – 320%, Швеция – 380%, Нова Зенландия – 560%, Австралия – 940%.
Разбира се, тези числа включват и разходите за билети и транспорт, които са многократно по-големи за дестинации като Тайланд, Нова Зенландия и Австралия, но и при сравнение със съседни дестинации като Гърция, Хърватска, Турция, Кипър и Италия, резултатите са красноречиви. На всичкото отгоре, тези приходи в повечето от гореизброените дестинации се концентрират в относително по-малко хотели, барове и ресторанти, отколкото в България, което значително увеличава и възвращаемостта на капитала на инвеститорите там.
Тези 5 проблема нямат лесно решение. Някои от тях нямат дори трудно решение. Но да осъзнаем не само тях, но и вината, която ние носим с общественото си мнение редом с виновните политици и инвеститори, е нужна първа стъпка. Ако искаме да имаме туризъм, който се развива не само, когато в съседните нам държави гърмят бомби, падат самолети и терористи избиват чужди дипломати с калашници посред бял ден.
Втората стъпка е да намерим консултанти, които да ни обяснят как да оправим тази каша. И не е срамно това даже да са чужденци, които да оглавят родните държавни структури в ресора. В крайна сметка, наши европейски партньори правят туризъм от над 1000 години, а ние трудно ще съберем и 30.
