САМО В ПИК TV! Проф. Антоанета Христова и депутатът доц. Михов с горещ анализ - какво казаха Борисов и лидерите на ЕС на света и какво е бъдещето на България като балканска сила (ОБНОВЕНА)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Проф. Антоанета Христова и депутатът от Обединените патриоти доц. Милен Михов разкриват какви послания отправи първата Среща на върха на европейските лидери в София към Европа и света.
Стана ли по-ясна перспективата за членство на страните от Западните Балкани в Европейския съюз? Защо френският президент Мануел Макрон открито се разграничава от бързото им приемане в общността?
Каква е причината евролидерите да размахат пръст на американския президент Доналд Тръмп? Започва ли еманципацията на ЕС от САЩ и какво се крие зад посещенията на Макрон и Меркел при руския президент Владимр Путин веднага след Срещата на върха у нас?
Превърна ли се България в незаобиколим фактор на Балканите и в Европа?
"Това, което се случи в София е нещо, което не помня да се е случвало толкова значимо м най-новата история на България. Това събитие има много аспекти. Имиджовият и морален план е на първо място, защото през последните месеци отразяването на България в международните медии се обърна. Резултатът от това е, че за първи път в България събрахме толкова много лидери и станахме самите ние лидери на региона на Балканите", обяви проф. Христова.
"Тази среща връща голямата дипломация на Балканите в София, както е било преди 100 години. Този принос не може да не бъде отчетен. Двете ръкостискания - между Ципрас и Заев и между Тачи и Вучич, означават много. Това е първата крачка, но и много важна, за постигане на един трайно мирен път. България в тази си позиция и с активната си външна политика в последната година постига това София да бъде адвокатът на Балканите пред ЕС. София да бъде столицата, която да фокусира желанията на отделните елити на Западните Балкани към интеграция със структурите в Европа.
Преди 20 години един български политик - Ахмед Доган, заяви, че пътят на София към ЕС минава през Босфора. Виждаме обаче сега колко са се променили нещата - сега пътят на Западните Балкани към ЕС минава през София", каза доц. Михов.
Според него след идването на Тръмп в САЩ се възраждат част от механизмите на Студената война. "В този свят две свръхсили редяха дъската на световните отношение. Русия при Путин много последователно се стремеше да възстанови този световен ред, за да бъде една от големите сили. Виждаме, че и Тръмп също се стреми към това. Русия да решава със САЩ важните неща като две супер сили, а всички останали да са на по-ниско ниво.
В последната година двете държави безпроблемно воюват за позициите си в Сирия. Това са едни декоративни учения, но все пак показват сила именно с цел да се запази това статукво. В този смисъл Русия има интерес от покачването на цените на горивата, защото е важно перо в приходите им.
На следващите нива двете свръхсили си запазват правата да водят своя политика спрямо Турция и ЕС. САЩ и Русия се държат към ЕС като към един втори, по-малък партньор или конкурент", заяви Михов.
По отношение на политиката на Бойко Борисов проф. Христова е категорична, че премиерът е затвърдил профила си от от предишните два кабинета - Борисов-медиатора. "Медиаторната роля дава власт, сила, усещане за баланс и лидерство. Освен това ни даде самочувствие - имаме усещането, че България вече е важна и посланията й се чуват. Видяхме, че нещата се случват и сме важни. Не само България, но и регионът, който се препозиционира. Стартира един процес, който е в началото, но все пак е започнат.
До този момент ние не бяхме осъзнали важността колко е силен този момент за България. Моето очакване беше, че ще бъде по-силен пиарът по време на европредседателството ни, но това не се случи. Можеше много по-силно и значимо да бъдат обяснение на хората важните неща, които се правят и случват за живота на всеки от нас по време на председателството", коментира проф. Христова.
На въпросът какво ще се случи с политиката на кабинета след европредседателството, доц. Михов заяви, че трябва да се следва инерцията и България да води активна политика в това отношение. "Реалистично за Западните Балкани е Македония да бъде приета в НАТО и България има интерес в това, за да се утвърдят нашите партньорски отношения", каза депутатът-историк.
Според него това се случва и в отношенията на управляващата коалиция. Той е категоричен, че в нея цари сплотеност и фактът, че начело са трима лидери с много ярки позиции, е само полезен за обществото, защото се сблъскват различни позиции има диалог и се стига до важни решения.
Проф. Христова обаче заяви, чеса нужни много по-сериозни реформи в социалната сфера, образованието и здравеопазването. "Има още какво да се желае в тази посока, защото хората имат нужда от по-голяма промяна в тези сфери, а не работа на парче. За това се иска воля и риск, които са нужди за всяка дълбока реформа", коментира проф. Христова.
Тя бе категорична, че последните данни от социологически проучвания, че евентуални партии на президента Румен Радев или шоумена Слави Трифонов биха влезли в парламента, са абсолютно неверни. "Не е сериозно, не е правилно и не е обективно да се мерят подобни данни с въпроси, зададени от типа "При евентуално създаване на еди кой си партия". Подобно данни не означават нищо, защото отговарящите реално нямат никакво отношение към нещо, което евентуално би се случило. Затова няма как да се коментират подобни данни", заяви проф. Христова.
Доц. Михов коментира и казуса с хулителя на Левски Емил Джасим и заяви, че този човек отдавна се опитва да промени българската история и патриотите се борят с него. "Ние сериозно обсъждаме една стъпка - да поискаме от името на Обединени патриоти министърът на образованието да образува експертна комисия, която да прегледа учебниците. Защото има законов текст, че учебниците и образованието имат за цел да пазят и възпитават в националните ценности. Върху тази основа трябва да се работи сериозно.
Такива учители като него очевидно нарушават закона и трябва да понесат своята отговорност пред закона. Както и дисциплинарно заради това, че не спазва разпоредбите в образованието", категоричен бе доц. Михов.
